Решение № 2739 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2010 г.

Решение № 2739 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Георги Милчов Петков против решение № 521 от 28.06.2010 г., постановено по адм. д. № 318 по описа за 2010 г. на Административен съд - София област. Релевира се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът по касационната жалба - директор на Областна дирекция на МВР София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалванато решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Георги Милчов Петков против заповед № 274 от 29.01.2010 г. на директора на ОД на МВР София, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, и във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, ме у наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - категория "Д" от длъжност младши полицейски инспектор "Териториална полиция" в група "Охранителна полиция" на РУ на МВР Своге при ОД на МВР - София. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма на акта и съдържание, съответстващо не чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и в съответствие с материалния закон. Решението на съда е правилно, не се констатират наведените в касационната жалба касационни основания за неговата отмяна. Основните съображения на касационния жалбоподател се свеждат до оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в пасивно поведение от страна на съда при обсъждане на наведените от жалбоподателя оплаквания за нарушена процедура в дисциплинарното производство. Това обстоятелство според него е довело до неправилно прилагане на материалния закон и до необоснованост на съдебното решение относно крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед. В хода на съдебното производство са събрани всички относими доказателства, съдържащи се в дисциплинарното дело. Мотивите към решението са подробни и задълбочени. Съдът е взел отношение към всеки довод, направен в жалбата. Крайният му извод относно липса на нарушение на установената процедура на дисциплинарното производство, е правилен, същият е подкрепен от доказателствата, съобразен е с нормите на ЗМВР и ППЗМВР и е основан на непротиворечивата съдебна практика по въпросите, наведени в жалбата. Касационният жалбоподател е запознат с правото на защита в хода на дисциплинарното производство чрез връчване на заповедта по чл. 230 от ЗМВР. Същият не е бил ограничен или възпрепятстван във възможността, както да сочи доказателства против фактите, за които се ангажира дисциплинарната му отговорност, така и да дава обяснения или писмени възражения, а също така и да представя доказателства, или да бъде подпомаган от друг служител на МВР. В преписката се съдържат писмените му обяснения, с които наказващият орган е запознат, тъй като са приложени в нея. Приложението на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР съдът е обосновал в решението си. В тази насока е постоянната и непротиворечива съдебна практика. След като в хода на дисциплинарното производство служителят не е представил доказателства, които да не са обсъдени от дисциплинарно разследващия орган (такива изобщо не са представени от него в хода на дисциплинарното дело), не е налице обстоятелство, което да обоснове неприлагане на диспозитивно дадената възможност за неизслушването му преди налагане на дисциплинарното наказание. Нормата на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР предоставя на наказващия орган право на преценка дали да изслуша служителя непосредствено преди налагане на дисциплинарното наказание. Тази дискреционна възможност е различна от императивното му задължение да приеме писмените обяснения или да изслуша служителя в хода на дисциплинарното производство по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Упражняването на правото на дискреция за повторно изслушване непосредствено преди налагане на наказанието, след изготвяне на обобщената справка и даденото предложение за наказание, обаче не е предоставено на възможността за произволно упражняване. То би било наложително за органа, ако в хода на дисциплинарното разследване служителят е провел активна защита, представил е доказателства, допустими по АПК и същите не са били обсъдени от разследващия орган в обобщената справка, служителят е направил възражение за това нарушение и то не е взето предвид в предложението за налагане на наказание. В този случай нарушението на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР би довело до нарушение на императивното правило на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Както се установи по делото, съдът е правилно е преценил, че процесуалната възможност наказващият орган да не изслуша лично служителя, след като вече са дадени писмените му обяснения, е упражнена законосъобразно. Правилни са изводите и относно спазване на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. С представяне на обобщената справка пред наказващия орган следва да се приеме, че последният е разполагал с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя- аргумент от чл. 213 от ППЗМВР. Съдът е извършил правилна преценка относно материалната законосъобразност на заповедта досежно установеността на нарушението от обективна и субективна страна и правната му квалификация, извършена от наказващия орган. Мотивите в тази насока са подробни и задълбочени и не следва да се повтарят от касационната инстанция, предвид обстоятелството, че се споделят изцяло. Установената поредица от деяния сочи на дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което правилно е квалифицирано като тежко във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, като в полза на ОД на МВР - София следва да се присъдят разноски - възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд,