Решение № 6073 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16181/2011 г.

Решение № 6073 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16181/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Петкова Кръстева, регистрирана като ЕТ с фирма "Сара-95-Красимира Кръстева", със седалище и адрес на управление в гр. София, район Надежда, ж. к. "Надежда" 2, бл. 232, вх. В, ет. 2, ап. 52, срещу решение № 3811 от 1.08.2011 г. по адм. д. № 410/2011 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-08-77/26.10.2010 г. на кмета на Столична община, с която е утвърдено класиране на участниците в конкурс 10-СО-2010 г. за отдаване под наем на магазин № 11, находящ се в подлез "Източна порта на Сердика под бул. "Княз Ал. Дондуков". Жалбоподателката претендира отмяна на решението по подробно изложени доводи за неговата неправилност, като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Пеловски, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Елена Димитрова Тодорова, в качеството на ЕТ с фирма "Лема-Елена Тодорова", не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователни оплакванията на ЕТ "Сара-95-Красимира Кръстева" за допуснати нарушения на процедурата по финализирания с оспорената заповед № РД-09-08-77/29.09.2010 г. на кмета на Столична община, конкурс за отдаване под наем на обособени обекти - частна общинска собственост, находящи се в подлез "Източна порта на Сердика под бул. "Княз Ал. Дондуков". Развил е съображения, че заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 41, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (НУРПТК/Наредбата), приета с решение № 138 по протокол № 73/9.03.2006 г. от Столичния общински съвет, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да постанови акта си първоинстанционният съд е изложил аналитични мотиви по всички доводи на търговеца, които се преповтарят и в касационната жалба. Счел е, че не е налице твърдяното противоречие между фактическото и правно основание за провеждане на конкурса, с констатацията, че в заповедта за откриване на конкурсната процедура като основание за нейното издаване правилно е отразен чл. 1, т. 1 НУРПТК, който касае отдаването под наем на свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, какъвто статут имат обявените конкурсни позиции. В тази насока за неоснователно е прието твърдението, че конкурсният имот е публична общинска собственост, т. к. по делото са представени актове за частна общинска собственост № 454 и 455 от 7.06.2000 г., удостоверяващи характера на собствеността. За неоснователни от фактическа страна са счетени твърденията за липса на методика и критерии, понеже критериите и методиката на оценяване са част от конкурсните книжа, а в протокола на конкурсната комисия се съдържат данни и за тежестта на отделните критерии при оценката на офертите. За неоснователен е приет доводът, че е следвало да се постави като допълнително изискване към кандидатите наличието на професионален опит в обект, намиращ се в центъра на София в подлез - археологически обект и паметник на културата. В тази връзка удачно е посочено, че поставянето на допълнително условие за професионален опит на кандидатите освен, че е въпрос на преценка по целесъобразност на административния орган, би поставило заварените наематели в привилигировано положение спрямо останалите участници в конкурса и би предрешило резултата от процедурата. Първоинстанционният съд е счел за вярно твърдението за несъответствие между оповестените максимални точки за критерия "Концепция за развитие" в конкурсната документация и дадените от комисията точки по този критерий. Независимо от фактическата грешка в протокола на комисията, в който е записано, че по този критерий максималният брой точки присъждан на кандидатите е двеста, а не двадесет, както е в оповестената конкурсна документация, е изтъкнато, че при определяне на точките по този критерий за всички участници комисията е присъдила максимум двадесет точки, колкото е получила и самата жалбоподателка, поради което не е налице опорочаване на конкурса. За неоснователно е прието и възражението, че конкурсът не е проведен в оповестения ден и че оспорената заповед е издадена след срока по чл. 41, ал. 2 от Наредбата. Установено е от протокол № РД-09-08-62 от 15.10.2010 г., че заседанието на комисията е проведено на предварително обявения ден - 29.09.2010 г., а по-късното му регистриране в администрацията на общината е неотносимо към удостоверената дата на разглеждане, оценяване и класиране на офертите. Оплакването за неспазване на срока по чл. 41, ал. 2 от Наредбата за издаване на заповедта също е счетено за неоснователно, с оглед фактът, че срокът е инструктивен и неспазването му не преклудира упражненото правомощие. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателката, че имотът е публична общинска собственост и конкурсът е следвало да се проведе след решение на Общинския съвет, с което имотът бъде обявен за частна общинска собственост, с оглед оплакването, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност. Представеният с жалбата акт за публична общинска собственост се отнася за пешеходния подлез, който не е обект на процедурата и няма отношение към изградените допълнителни обекти, поради което конкурсът е обявен и проведен по реда на чл. 14, ал. 1 ЗОС. По преписката са представени актове за частна общинска собственост на изградените в подлеза търговски обекти, чието съществуване е достатъчно, за да се приеме за доказан фактът на собствеността. Недопустимо е оспорването му в административното производство по провеждане на конкурса, още повече, че не е била оспорена заповедта, с която е наредено провеждането на конкурса. Обосновано са приети за неоснователни твърденията за липса на методика и критерии на оценяване, след като такива са изрично определени в конкурсните книжа, като е посочено и как следва да се оценяват различните критерии. Методиката за оценяване на предложенията е базирала на обявените три критерия със съответната им тежест в комплексната обща оценка, което, обратно на поддържаното в жалбата, позволява да се определи начина по който комисията е изчислила крайния резултат на отделно класираните оферти, както и да се провери верността на изчислението. По първият критерий - "предложена наемна цена", който се ползва с основна тежест, сборът от точки се определя по математически способ, като предложената най-висока цена получава максимален брой точки. По вторият критерий - "професионален опит", класирането се извършва на база съпоставяне на подадените от кандидатите референции и анотации за дейността на кандидата, както и съответствието с предназначението на обекта на конкурса. По третия критерий - "концепция за развитие", класирането се извършва на базата на конкретните предложения за развитие на всеки отделен обект. Основен показател в оценката по този критерий е съвместимостта по основния предмет на дейност на кандидата с качеството на подлеза на археологически обект и паметник на културата. Конкурсната комисия е съобразила така одобрените от възложителя критерии и е изготвила крайното класиране според резултатите на всеки един от кандидатите. Неоснователен е доводът, че възложителят не е изготвил и обявил задание, съдържащо конкретни и ясно определени изисквания по критериите за оценка "професионален опит" и "концепция за развитие", което задание да бъде съобразено със специфичните характеристики на отдавания под наем имот. В това отношение участниците в конкурса са поставени при равни условия и не е налице превес на субективизма, както се поддържа в жалбата. Съгласно чл. 41, ал. 2 от Наредбата в тридневен срок след приключване на конкурса кметът на Столична община, съответно кметът на района, издава заповед за утвърждаване на класирането и определяне на спечелилия конкурса кандидат, като неспазването на този срок, както правилно е приел и АССГ, не представлява нарушение, водещо до отмяна на акта. По същият начин следва да бъде преценено и по-късното регистриране на протокола на комисията от 29.09.2010 г., което не се отразява на доказателствената стойност на извършеното документиране, още - малко съставлява нарушение на изискването за прозрачността на конкурса. На плоскостта на изложеното, Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на нарушения на правораздавателната дейност на АССГ, оспореното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 228, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение