Решение № 4081 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12843/2011 г.

Решение № 4081 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12843/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на Ирина Илиева Папазова чрез адв. Иванова срещу решение № 3777 от 28.07.2011 г. по адм. дело № 8691/2009 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че било установено "реално използване" на процесната марка, тъй като липсвали конкретни доказателства в този смисъл. Твърди, че било налице несъответствие между приложените по делото доказателства и заключенията на съда, които се явявали необосновани. Иска отмяна на решението, като съдът постанови ново такова по съществото на спора, с което на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 от Закона за марките и географските означения да се отмени регистрацията на марка с рег. № 05194Y МИС ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ, тъй като последната не е била използвана реално за период от пет години. Ответниците - Патентното ведомство на Република България (ПВ) и Доно Цветков Славчев от гр. Варна, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба и претендират да им се присъдят разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е отхвърлил жалбата, тъй като не са налице условията по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за отмяна на регистрацията. През процесния период марката е била използвана съгласно чл. 13, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от ЗМГО с оглед представените по делото договори за предоставяне правото на ползване на трети лица, както и доказателства за използване на марката за реклама върху стоки, опаковки и афиши. Като се има предвид изложеното, правилно Административен съд София-град е приел, че е налице реално използване на марката и не следва да се отмени регистрацията й. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: Предмет на оспорване пред решаващия съд е било решение № 325 от 07.09.2009 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 46, ал. 5 от ЗМГО е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне на регистрациятa на марка № 05194Y МИС ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ с притежател Доно Цветков Славчев, гр. Варна. За да постанови този резултат, административният орган е приел в мотивите си, че марката е заявена за регистрация на 25.09.1995 г. и е регистрирана на 09.09.1996 г. за услуги в клас 41 от МКСУ: "импресарски услуги, конкурси, концерти, фестивали, спектакли, радио и телевизионни забавни програми, културна дейност, развлечения, обучение, филмови продукции, конкурси за избор на най-красива девойка на българските курорти и туристически обекти". Изследвал е също така наличието на елементите от фактическия състав, включен в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, като е приел с оглед представените по делото договори, че използването на марката е осъществявано от нейния притежател, респ. от трети лица със съгласието на притежателя. Счел е също така, че в случая срокът на доказване на използване на марката на територията на България е от 01.04.2003 - 01.04.2008 г., т. е. пет години преди подаване на искането за отменяне. Като е анализирал представените по делото писмени доказателства, председателят на ПВ е приел, че процесната марка е била използвана в релевантния петгодишен период, в частност през 2004, 2005 и 2007 г. чрез предлагане на услуги и тяхната реклама. Предлаганите и рекламираните услуги са тези, за които марката е регистрирана в клас 41 от МКСУ. По изложените по-горе съображения, административният орган е приел, че задължението за използване на марката по смисъла на чл. 19 от ЗМГО е било изпълнявано от притежателя на процесната марка, с оглед на което е постановил решението си. С оспорения понастоящем съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ирина Папазова срещу решението на председателя на Патентното ведомство, като е възприел изцяло съображенията на последния. Приел е, че компетентният административен орган, преценявайки събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон е направил верен извод, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 от ЗМГО. За да отговори на спорния по делото въпрос налице ли е реално използване на марката през релевантния петгодишен период (01.04.2003 - 01.04.2008 г.), решаващият съд е приел, че представените по делото договори от 05.09.2004 г. за рекламно участие в конкурс "Мис Туризъм България 2004" (2 броя), рекламен афиш за организиране на конкурса на 16.10.2004 г., договор от 15.06.2005 г. за провеждане на конкурса "Мис Туризъм България 2005", договорът от 06.06.2007 г. за сътрудничество в сферата на продуценството по отношение на предлагането на процесната марка, доказват, че последната е била реално използвана чрез предлагане и реклама на услугите. Предлаганите и рекламирани услуги за 2004, 2005 и 2007 г. са тези, за които марката е регистрирана, поради което и задължението за използване по смисъла на чл. 19 от ЗМГО е било изпълнявано от маркопритежателя. Съдебното решение е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗМГО предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според тази норма регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал да използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването и от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя и се счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗМГО). В случая в съответствие с цитираните разпоредби Административен съд София-град е приел, че изискванията, установени в посочените норми за отмяна на регистрацията не са изпълнени. По несъмнен начин по делото е установено, че през процесния период, по-конкретно през 2004, 2005 и 2007 г., марката е използвана по смисъла на чл. 19, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. От представените по делото договори съответно от 05.09.2004 г., 15.06.2005 г. и 06.06.2007 г., както и рекламен афиш за организиране на конкурса "Мис Туризъм България 2004" на 16.10.2004 г. е видно, че маркопритежателят се е задължил да организира проявата на конкурса и да осигури реклама на трети лица през 2004 г., предоставил е правото на използване на процесната марка на ЕТ "Идея Прима", който следва да организира конкурса през 2005 г., извършени са подготвителни действия за провеждане на финал на конкурса през 2007 г., а през същата година е сключен и договор за сътрудничество в сферата на продуценството във връзка с предлагането на процесната марка. Изложеното по-горе доказва, че ползването на марката "Мис Туризъм България" е реално по смисъла на ЗМГО и като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед на председателя на ПВ, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е съответен на закона. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на решението, изразяващо се в явното противоречие между констатацията, че през процесния период не е проведен нито един конкурс, въпреки което решаващият съд в заключение приема, че е налице реално използване на марката. В мотивите си Административен съд София-град изрично посочва, че липсват писмени доказателства за провеждане на конкурс, но е налице използване на процесната марка чрез предлагане и реклама на услугите по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО. Следователно твърдението на вътрешна противоречивост на решението на първостепенния съд се явява несъстоятелно. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е направил изводите си въз основа на подробно описаните по делото договори, тъй като същите били частноправни документи без достоверна дата. При правилно прилагане на разпоредбите на процесуалния закон решаващият съд е обсъдил горните документи във връзка с останалите доказателства по делото, включително и изслушаните по делото свидетели, и е направил верен извод, че представените договори установяват реалното използване на марката "Мис Туризъм България". С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото касационният жалбоподател следва да бъде осъден на заплати на Патентното ведомство на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. пред касационната инстанция. Искането на втория ответник по делото Доно Славчев за присъждане за разноски следва да се остави без уважение с оглед липсата на доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,