Решение № 10854 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2010 г.

Решение № 10854 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството по делото е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на кмета на Столична община, район "Красно село" срещу решение № 102 от 4.05.2010 г. по преписка № 252/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата Заинтересованата страна Свилен Йорданов Пенков поддържа, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените в нея основания за отмяна на оспореното решение, поради което иска да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение КЗД е установила, че по отношение на Свилен Йорданов Пенков кметът на СО, район "Красно село" в качеството на орган по назначаването е извършил дискриминация като не е изпълнил задълженията по чл. 14, ал. 1 вр. чл. 28 от Закона за защита от дискриминация. На основание чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр. КЗД е предписала на кмета на СО, район "Красно село" да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на дискриминация във вр. чл. 14 от ЗЗДискр. На основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. комисията е наложила на кмета на СО, район "Красно село" глоба в размер на 250 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Решението на КЗД в частта, с която е прието за установено, че кметът на Столична община не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на заинтересованата страна не е обжалвано и не подлежи на разглеждане. Комисията, за да постанови обжалвания резултат е приела за установени следните обстоятелства: Жалбоподателят пред КЗД Свилен Йорданов Пенков е заемал длъжността началник - отдел "Правно - нормативно и информационно обслужване" в Столична община - район "Красно село", през периода 15.07.2002 г. - 4.03.2008 г. Служебното му правоотношение е прекратено със заповед № РД-24.00-71/0.032008 г. считано от 4.03.2008 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния служител. По времето, когато е бил на държавна служба Пенков е атестиран по реда на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация с попълнен формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността за периода 1.12.2006 г. - 30.11.2007 г., като е получил оценка "2". Столичният общински съвет е приел на свое заседание на 26.06.2008 г. решение № 360 по протокол № 15 от същата дата, с което е утвърдил Правила за определяне на допълнителни средства за капиталови разходи за подобряване на технологичната база на администрацията и за допълнително материално стимулиране на служителите в общинските и районни администрации на Столична община. Кметът на Столична община е утвърдил Указания за условията и реда за разходване на допълнително материално стимулиране на служителите от общинската и районни администрации на Столична община, рег. № РД-09-3598/21.07.2008 г. Съгласно чл. 10 от тези указания при прекратяване на служебно или трудово правоотношение без виновно поведение от страна на служителя той има право на допълнително материално стимулиране за действително отработеното време, при условие, че има оценка за личния му принос, определена от ръководителя на звеното, в което се намира към последния работен ден. В чл. 11 и сл. от правилата е предвидено, че кметът на район със заповед определя средствата за допълнително материално стимулиране на служителите и индивидуалните размери на същите въз основа на техния принос. В разглеждания случай комисията е посочила, че отговорността по правилно определяне на оценките на служителите в отдела, в който е работил носи съответния ресорен ръководител - секретарят на район "Красно село". По отношение на жалбоподателя (сега заинтересована страна) не е изготвена оценка за личния принос за периода 01.01.2008 г. - 31.03.2008 г. съобразно приетото с указанията на кмета на Столична община и цитираните по-горе правила. При тези фактически обстоятелства комисията е приела, че ответникът не е спазил разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. и е нарушил изискването да осигури равно възнаграждение на всички свои служители за еднакъв или равностоен труд. Приела е, че жалбоподателят е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите служители, негови колеги, при наличието на сходни обстоятелства. Посочила е, че единствено основание служителят да не получи допълнително материално стимулиране от работодателя си за периода от 01.01.2008 г. до 04.03.2008 г. е липсата на поставена оценка за индивидуалния му принос през същия период и съответно писмен доклад за извършената от него работа. Счела е, че органът по назначаването е следвало да уведоми заинтересованата страна за реда за определяне и изплащане на ДМС, като с неизпълнението на това изискване на практика го е лишил от полагащото му се такова. Комисията е приела, че с тези свои действия ответникът (сега жалбоподател) е нарушил чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., според който е длъжен да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на всеки един от тях. Счела е, че нарушението не произтича от приетите нови правила за изплащане на ДМС, а поради факта, че конкретно жалбоподателят е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо свои колеги, тъй като за работата му не е била изготвена и представена индивидуална оценка от неговия пряк ръководител и не е бил уведомен за задължението да представи доклад за извършената работа за конкретен период. Посочила е, че за неизпълнение на задължението произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. е предвидено наказание глоба. Като е съобразила релевантните за случая обстоятелства, комисията е определила такава в размер на 250 лв. Недоволен от решението на КЗД, кметът на район "Красно село" поддържа, че е прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и иска да се отмени. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по административната преписка намери, че жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. В ал. 3 на чл. 14 е предвидено, че критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от с. з. По силата на 28 от ЗЗДискр. разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения. За да е налице нарушение на правилото по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя е основано на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая комисията не е установила, че изключването на заинтересованата страна от кръга на служителите, получили допълнително материално стимулиране е дискриминационен акт предизвикан от някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Безспорно е, че неполучаването на ДМС засяга неблагоприятно служителя, но това обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че е налице дискриминация в хипотезата на нарушаване изискването по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Не всяко решение на органа по назначаването във връзка със заплащането на служителите, което е негативно за тях е акт на дискриминация, а само това за което от данните по делото може да се направи обоснован извод, че почива на защитен признак. При липса на такъв, спорът между страните следва да се реши по правилата на трудовото законодателство, респ. според нормативния регламент на служебните правоотношения. В случая не се доказва служителят да е лишен от получаване на ДМС поради някакво лично качество от категорията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което неправилно комисията е приела, че спрямо него е осъществена дискриминация по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. от органа по назначаването. Предвид изложеното, обжалваното решение, с което е установена дискриминация от кмета на СО, район "Красно село" по отношение на Свилен Йорданов Пенков, дадено е предписание по чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 250 лв. на жалбоподателя, е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,