Решение № 4782 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017 г.

Решение № 4782 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ф. Н. от гр. П., против решение № 1119 от 23.06.2017 г. по адм. д. № 951 по описа за 2016 г. на Административен съд -П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-84 от 05.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П. Изложените подробни съображения за необоснованост, неправилно прилагане на т. 53б от ПКТП (отм.) и т. 23 от НКТП (чл. 2) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-84/05.04.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5707104629 / протокол № 2140-15-79/03.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на М. Ф. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства (удостоверения от осигурителя, вписвания в трудова книжка, съдебно-автотехническа експертиза и др.) Административен съд - П. е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Осигурителният стаж за периода 01.10.1984 г. до 31.12.2008 г. не може да бъде зачетен от втора категория поради непредставени надлежни доказателства, че положеният труд попада в хипотезите на т. 53а от ПКТП (отм.), съответно чл. 2, т. 25 от НКТП, и чл. 2, т. 23 от НКТП. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), в сила до 31.12.1999 г. и на основание чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г. По делото не представени доказателства в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверяващи, че през периода 01.10.1984 г. - 21.05.2004 г. жалбоподателят е бил назначен и е работил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Обстоятелството, че предприятието - осигурител е притежавало пет автомобили с такава товароподемност, регистрирани в Сектор "П. П." при ОД на МВР П. през м. Х 2000 г., не може да служи като доказателство, че жалбоподателят е бил шофьор именно на такъв автомобил през целия период. Липсват и пътни листове, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и тонажът на шофираните автомобили през периода 01.10.1984 г. - 21.05.2004 г. Не представляват годно доказателство относно товароподемността на управляваните автомобили представените заповеди на директора на ВРЗ "Г. Б." и допълнителни трудови споразумения, в които не е вписано, че управляваният автомобил е "над 12 тона", а че е "до 25 тона". В издадените документи осигурителят МРЗ "Г. Димитров" П. (ВРЗ "Г. Б.") не е извършил вписване на категорията на труда, а подаваните данни за Регистъра на осигурените лица за периода 01.01.1997 г. - 20.05.2004 г. са за осигуряване за трета категория труд. Във връзка с довода, направен в съдебното производство относно "кондиционер ЗИЛ 131 В 68732", първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че липсват основания да бъде квалифициран като товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона или като самолетообслужваща техника и перонна механизация по смисъла на т. 53б от ПКТП (отм.). Зачисляването на кондиционера и още три автомобила на името на жалбоподателя не означава, че той е изпълнявал трудови функции като шофьор на кондиционер или на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време или на повече от половината от законоустановеното работно време. Не са представени доказателства, удостоверяващи положен труд през периода 01.06.2004 г. - 31.12.2008 г. в хипотезите по чл. 2, т. 23 от НКТП: шофьори на автобуси и тролейбуси и ватмани от вътрешноградския транспорт, работещи по график в градовете с население над 300 хил. души, с над 40 места в превозното средство. Законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на заключението на съдебната автотехническа експертиза, съгласно която осигурителят "Автотранс 2000" ООД притежава 153 бр. превозни средства, от които 100 бр. са с места под 40. Липсват сведения по коя градска линия и по какъв график на вътрешноградския транспорт е работил жалбоподателят, както и кои превозни средства е управлявал. В издадените удостоверения обр. УП-2 изх. № 64/10.03.2015 г. и обр. УП-3 изх. № 59/09.03.2015 г. е отразена само длъжност "шофьор" без други данни. Оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,