Решение № 12569 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 517/2017 г.

Решение № 12569 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 517/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2080/8.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2524/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е обявена нищожността на РА № 211306207/30.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 756/04.08.2014 г. на същия директор за установени задължения на В. Т. М., като ЕТ "Елит - С. П. - В. М.", със седалище и адрес на управление в с. Ш. Л., област С., за начислени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г., вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице и вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г., в едно със съответните лихви за просрочие. В касационната жалба и писмените бележки към нея се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага подробни съображения относно наличието на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, анализирайки относимите разпоредби на ДОПК и посочвайки, че решението на първоинстанционния съд противоречи на тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. Счита, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, действаща след 1.01.2013 г., изрично определя качествата на лицата, които могат да издадат ревизионния акт и единствено тези качества следва да се установят с оглед действителността на акта. Поддържа, че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде потвърден изцяло посоченият ревизионен акт, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба - В. Т. М., като ЕТ "Елит - С. П. - В. М." не изразява становище по основателността й и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната е подаден от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че същият е издаден от С. И. Ш. - началник сектор "Ревизии", възложил на ревизията и Т. И. Б. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал, че след изменението на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., директорът на териториалната дирекция П., не се е съобразил с настъпилата промяна на нормативната уредба, налагаща при съблюдаване на правилото на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК, като органи които могат да възлагат извършването на ревизия да бъдат определяни само длъжностни лица, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и съответно е определил за такова лице, заемащо длъжността началник сектор. Съдът е приел, че това лице по императивното изискване на чл. 118, ал. 2 ДОПК няма компетенцията да издава ревизионни актове. Крайният извод на съда е, че териториалният директор, неговите заместници, директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори нямат нормативно установена компетенция да възлагат заповеди за възлагане на ревизия и да издават ревизионни актове. По тези съображения и като е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентни органи, съдът е постановил, че процесният ревизионен акт е нищожен. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. С Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10/2016 г е решен въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК. Съгласно същото ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Нормата на на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията, в сила до 1.01.2013 г., не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са определени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. Ако е налице такава конкретизация, то тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. С оглед цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС, първоинстанционният съд на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт следва да се съобрази. Административният съд излагайки мотиви за нищожност на РА е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,