Решение № 7108 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2007 г.

Решение № 7108 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2007 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на В. Н. А. от гр. С., против решение от 19.02.2007 г., постановено по адм. д. № 756 по описа за 1999 г. на Софийския окръжен съд. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство, против коригирания план за земеразделяне землището на с. И. и махала Б., община С., обнародван в ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Те се аргументират с твърдения за мотивиране на решението изцяло с приетото заключение на вещото лице, което не било задължително за съда. Посочване в мотивите на съда на нормативен акт, какъвто не съществувал, а Наредба № 49 от 5.11.2004 г. е била издадена много след подаването на жалбата, която е от 1999 г. Приложената скица-проект към нея не е имало начин да се съобрази с разпоредби на несъществуваща наредба. Оспорва се огледът, извършен от вещото лице и констатациите му, че имотът е годен за машинна обработка. Твърди се освен това, че процедурата по съставянето на плана за земеразделяне е нарушена, защото не са били спазени разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 5 и чл. 23б ППЗСПЗЗ. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, а подадената първоначална жалба да се уважи. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът се е позовал в мотивите на решението си на заключението на вещото лице. В проведеното съдебно заседание по изслушване и приемане заключението жалбоподателят е заявил, че то не следва да се приема, но не го е оспорил и не е посочил доказателства, с които да го обори, поради което правилно съдът е дал вяра на заключението. От данните по делото е установено, че жалбоподателят е получил равностойни по количество и качество земи, поради което жалбата следва да се отхвърли. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Софийският окръжен съд е бил сезиран с жалба, подадена от В. Н. А., като наследник на А. Р. С., против коригирания план за земеразделяне на землището на с. И., относно имот в местността "Р." от 20.3 дка, признат с протоколно решение № 0584 от 27.09.1999 г. на бившата Поземлена комисия - С., с искане за отреждането му в масив 26, вместо отредения му в масив 27, като към жалбата си е приложил и скица-проект, представляващо графично изображение на исканото изменение на плана. С жалбата е направено и искане за нанасяне в плана за земеразделяне на нива от 5 дка в местността "Ц. г.", собствеността върху която е възстановена в стари реални граници, като е предложил тя да бъде нанесена в парцел V и част от парцел VI в масив 26. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора, а те са, че на наследниците на А. С. с решение № 584 от 27.09.1999 г. на ПК - С., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху нива от 16. 798 дка, VI категория в местност Р., представляваща имот № 026017. Предложението на жалбоподателя е било, този имот да се замени в същата местност с имот от 17 дка в масив 027 с описаните в скицата-проект и обяснението към нея четири имота - възстановена собственост на наследниците на бившите собственици, конституирани като заинтересовани страни. Съдът е приел заключение на вещо лице за установяване на основателността на твърденията в първоначалната жалба и законосъобразността на предложения проект за промяната на земеразделителния план. От заключението е приел за установено, че имот № 026 017 е комасиран от четири имота, според представеното решение, с признато право на собственост върху имотите по т. 5 и 6 и точки 9 и 10 от него. Същевременно предлаганата замяна е с имоти с признато право на собственост, от които два са комасирани, а станалите два - не. Всичките лица в масив 026 са притежавали земи в същата местност "Р.". Направеното предложение за изменението на плана не е отговаряло на изискванията на Наредба № 49 от 5.11.2004 г., а определеният имот от масив 26 е в съответствие с изискванията на чл. 23а ППЗСПЗЗ. Така установените факти съдът е съпоставил с приложимите материалноправни норми, като е приел, че имотът, с който е възстановена собствеността върху земеделската земя е в съответствие с изискваният на правилника, като освен това при възстановяване на собствеността с план за земеразделяне не може да се очаква, че отреденият имот ще съвпада с местоположението на имота, такова, каквото е било преди колективизацията. По вторият заявен предмет на жалбата - определяне на ново местоположение на нивата от 5 дка, собствеността върху която е възстановена по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и се намира в местността "Ц. г.", съдът е приел, че и в тази част жалбата е неоснователна, защото предмета на жалбата е плана за земеразделяне. Собствеността по реда на чл. 18ж, ал. 1, се възстановява по друг ред, поради което е отхвърлил жалбата и в тази й част. Постановеното решение правилно. Правилни са изводите на съда, че скицата-проект за разместването между собствениците в масив 26 и 27 не е отговаряла на изискването на Наредба № 33 от 4.12.1995 г., обн. в ДВ, бр. 3 от 1996 г., за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне, с изменено заглавие - Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост - обн. в ДВ, бр. 9 от 2001 г. Последната е отменена с § 6 от ПЗР на Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, обн. в ДВ, бр. 102 от 2004 г. От това следва, че към момента на направеното предложение за изменение на плана за земеразделяне е действала Наредба № 33 за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост, с последващи промени, включително и на заглавието й. Направените твърдения в касационната жалба, че скицата-проект е преценявана към нормите на наредба издадена в много по-късен момент е неоснователно. Доказателство за това е заключението и на вещото лице. Следващите твърдения за допуснати нарушения на правилата на чл. 23 и чл. 23б ППЗСПЗЗ са също неоснователни. Те се правят за първи път в касационната жалба, което е недопустимо, защото в касационното производство съдът проверява само пороците на съда, допуснати при първоначалното разглеждане на жалбата. В касационното производство не се разглеждат спорове свързани с материалното право на собственост. Такива твърдения не са правени както в първоначалната жалба, а така и в новата, приложена по делото. С жалбата си до съда, наследниците на Алекси Соколов са искали промяна на плана по такъв начин, че имотът на наследодателя им да съвпадне по местоположение с имота, който е притежаван преди колективизацията. Или искането е било да се възстанови собствеността в старите реални граници на имота. Това искане по начало е било недопустимо, защото собствеността върху земеделската земя е възстановена в нови реални граници с план за земеразделяне по реда на чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Единствените задължителни изисквания към плана за земеразделяне са тези, визирани в чл. 23а, т. 1 ППЗСПЗЗ, а именно собственикът да получи равностойна по количество и качество земя и по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Последното изискване е факултативно. Този извод следва от съпоставянето на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ с чл. 23а ППЗСПЗЗ. От приложеното решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ обсъдено ведно със заключението на вещото лице се установява, че тези изисквания са спазени. Възражението срещу плана е, че определеният имот не съвпада с точното местоположение на имота преди колективизацията. Това възражение като неоснователно правилно не е възприето от съда. От заключението на вещото лице се установява, че плана за земеразделяне отговаря и на останалите изисквания на чл. 23а, т. 2 и 3 ППЗСПЗЗ. Твърдението на жалбоподателя, че определеният имот е бил на место, което не може да се обработва са останали недоказани. Той не е бил съгласен със заключението на вещото лице, но не е посочил други доказателства, за да опровергае констатациите относно възможността за обработката на имота. Правилни са изводите на съда и по второто възражение относно имота от 5 дка, собствеността върху който е възстановена в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Според чл. 18б, чл. 18г и 18д ППЗСПЗЗ планът, с който правото на собственост се възстановява по реда на чл. 18ж, ал. 1 е различен от този, с който правото на собственост се възстановява в нови реални граници - чл. 18ж, ал. 2. Редът за изработването им е различен и редът за оспорването им също. Не може в плана, с който собствеността се възстановява в нови реални граници да се намира и имотът, собствеността върху който се възстановява в стари реални граници, както правилно е приел и съдът. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение