Решение № 242 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2013 г.
ВКСI гражданско отделение02.07.2014 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 286/13 - 22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, като на страница седма от решението на ред тринадесети от горе на долу вместо: " ... сумата 22 787 33 лв ..." се чете: " ... сумата 22 787. 33 лв. ..." ДОПЪЛВА касационното решение, като добавя в четвъртия диспозитив на ред последен: " ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2011 г. до окончателното плащане." Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 242 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК. Молителите Н. С. В. и Н. П. В. искат съдът да допълни решение № 286/13-22.04.2014 г. по делото в частта, с която настоящият състав след частична отмяна на въззивното решение осъжда И. Г. Я. и К. А. Д. да заплатят на Н. С. В. и на Н. П. В. на основание чл. 59 ЗЗД и за периода 12.09.2006 - 14.06.2010 г. сумата 12 161. 90 евро. Молбата обосновават с твърденията, че решавайки този спор по същество, касационната инстанция пропуска да се произнесе и по претенцията законни лихви от датата на предявяване на уважените насрещни искове - 12.09.2011 г. Ответниците по молбата И. Г. Я. и К. А. Д. не вземат становище по нея. Настоящият състав на Върховния касационен съд установи, че твърденията в молбата за допълване се верни. Основателна е молбата за отстраняване на пропуска реда на чл. 250 ГПК. Служебно иницирано е и производство за поправка на очевидна фактическа грешка в касационното решение. След отмяна на въззивното решение в частта по исковете за подобрения (първи диспозитив на касационното решение) и при тяхното частично уважаване е посочена невъзможната цифра 22 878 33 лв. (втори диспозитив на касационното решение). Страните не вземат становище в производството по чл. 247 ГПК. Настоящият състав установи, че според мотивите на касационното решение първоначално предявените искове намират точната своя квалификация в чл. 74 ЗС и вземанията са възникнали до сумата 22 878. 33 лв. Във втория диспозитив на решението обаче фигурира не тази сума, а невъзможната цифра. Порокът в касационното решение е отстраним по реда на чл. 247 ГПК. При тези мотиви, съдът