Решение № 15754 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 807/2013 г.

ВАСV отделение28.11.2013 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 7.11.2012 г. по адм. дело № 198/2012 г. на Административен съд - Ямбол. ОСЪЖДА Диан Янев Иванов от гр. Ямбол да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол, гр. Ямбол, ул. "Преслав" № 40 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15754 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 807/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диан Янев Иванов против решение № 161 от 7.11.2012 г. по адм. дело № 198/2012 г. на Административен съд - Ямбол, с което жалбата му против заповед рег. № з-760/18.06.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена или евентуално делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Ямбол е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Иванов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.) и е подписана от дисциплинарно наказващия орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарното производство и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № З-263/16.03.2012 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол). Заповедта за образуване на дисциплинарно производство съдържа данните, послужили за издаването й, посочени са извършителят, дисциплинарното нарушение, разследващия орган, сроковете на разследването. Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР проверка са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от узнаването съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР (в случая материалите от дисциплинарното производство са представени на дисциплинарно-наказващия орган на 29.05.2012) и не по-късно от две години от извършване на нарушението. Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на Иванов (такива са представени на 23.03.2012 г. и на 25.04.2012 г.) и изслушване на служителя съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (протокол от 18.07.2012 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства, както и оценка на събраните доказателства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание. Цитираният текст предвижда тази санкция да се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР. По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 3.03.2012 г. около 04.26 часа жалбоподателят, държавен служител акт. Е, I степен, старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" (РУП) - Ямбол при ОД на МВР - Ямбол управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол (факт, който се установява от събраните гласни доказателства), при което губи управлението и се блъска в стълб. След инцидента водачът напуска местопроизшествието и постъпва в болница с разкъсно-контузна рана на главата. В болницата отказва да бъде тестван за алкохол и да даде кръвна проба. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Иванов е в противоречие с т. 1 от заповед № Iз-1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, задължаваща полицейските служители, като участници в движението да се подчиняват на правилата за движение по пътищата, включително да не управляват моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила и да се подчиняват на законосъобразните разпореждания на служителя от КАТ. Извършеното от жалбоподателя е в нарушение и на т. 7, т. 8 и т. 17, б. "а" и б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител да пази доброто име на институцията, да насърчава спазването на закона, като дава личен пример за това, а в качеството си на участник в пътното движение да спазва нормативно определените правила за движение по пътищата и да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Аргументирано е преценено, че деянията на служителя създават предпоставки за намаляване доверието в полицейските структури и уронват престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората и са допуснати от полицейски служител, чийто професионален дълг е да работи за предотвратяване и пресичане на правонарушенията. Възраженията, че Иванов не е извършил описаните по-горе нарушения са неоснователни. Обстоятелството, че същият е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол се установяват от признанието на служителя, от показанията на свид. Колев и Дараджанов, посетили Иванов в болницата, от характера на нараняванията, които могат да бъдат получени при удара, ако лицето е седяло на седалката на шофьора, от намерените дактилоскопни следи, които установят, че иззетите от предната лява врата и от горната лява част на тавана над седалката на шофьора пръстови отпечатъци и отпечатък от длан принадлежат на жалбоподателя, както и от показанията на свид. Денева, която непосредствено след инцидента е видяла само едно лице да напуска автомобила. Показанията на свид. Стоев не могат да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от посочените по-горе доказателства, а възражението на жалбоподателя, че трето лице е управлявало автомобила представлява защитна позиция, която се опровергава от останалите доказателства, още повече че самият жалбоподател не установява по категоричен начин самоличността на лицето, сочено като водач на автомобила по време на инцидента. Отказът на Иванов да съдейства на полицейските служители, предприели действия за установяване на употребата на алкохол след инцидента, се установява от свид. Христова, Колев и Дараджанов, според които служителят отказва да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба. Това поведение не може да се обясни с влошеното здравословното състояние на служителя след произшествието, тъй като последният не се противопоставя на останалите медицински процедури и манипулации и очевидно е достатъчно ориентиран, за да са разкаже за инцидента и съответно да даде съгласие за лечението (декларации за информирано съгласие от 3.03.2012 г.). Ето защо доводите в касационната жалба, че здравословното му състояние не му е позволявало да съдейства за установяване на алкохолното съдържание в кръвта, са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Действията на жалбоподателя съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, подлежащи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Наличието на основания за реализиране на наказателната отговорност на Иванов за пътния инцидент, няма отношение към горните изводи. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР) и възниква и се осъществява при различни предпоставки, които не се обхващат от основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност. Управлението на лек автомобил след употреба на алкохол е установена от събраните по делото доказателства, а с това е установено и нарушението на т. 17, б. "а" и б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, факт, който заедно с констатацията за негативната в нравствен аспект оценка на деянието и обстоятелството, че уронва престижът на службата, дават основания за санкциониране на служителя по реда на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Ямбол е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени и гласни доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с обясненията на служителя и показанията на свидетелите, с изключението на тези на свид. Стоев, както и с представените писмени обяснения, докладни записка, медицинска документация и съдебно-медицинска експертна справка, както и справка от Районна прокуратура - Ямбол относно назначената и изготвена дактилоскопна експертиза (л. 63 от делото) е преценено, че жалбоподателят управлява лек автомобил след употреба на алкохол - деяние в противоречие с правилата на Етичния кодекс и уронващо престижа на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Иванов. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Ямбол сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2