Решение № 6341 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 393/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Т. от гр. София чрез процесуален представител адв. Х. Куцаров против Решение 10583/02.07.2024 год. постановено по адм. дело 3894/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата и против предписание по чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии с изх. БРЗТЗЗ-837/91 от 11.03.2024 год. издадено от директора на РИОСВ Бургас и са присъдени разноски. По съображения относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново по съществото на спора, с което се отмени предписанието като незаконосъобразно. Ответникът директорът на РИОСВ Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1от АПК, за която решението е неблагоприятно и подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С Решение 10583/02.07.2024 год. постановено по адм. дело 3894/2024 год. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Б. И. Т. срещу предписание с изх. БРЗТЗЗ-837/91 от 11.03.2024 год. издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на Т. на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗТТ) и чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е предписано да премахне от границите на природната забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина" обособения къмпинг с разположените и изградени обекти - каравани, навеси и спомагателни към тях В и К и ел. връзки и др. в поземлен имоти с идентификатор 67800.1.241 по КККР на гр. Созопол, както и да премахне ажурната ограда, ограждаща поземлени имоти с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 по КККР на гр. Созопол, да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в това число и обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, и да не се навлиза и паркира с МПС в поземлен имот с идентификатор 67800.1.253, както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина. За да не уважи жалбата срещу това предписание, първоинстанционният съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че на 19.09.2023 год. е извършена планова проверка от РИОСВ Бургас, от която е установено, че е извършено ограждане с обща ажурна ограда на ПИ с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 като в тях е обособен къмпинг с разположени каравани изградени навеси към тях и градина. Издадено е предписание изх. БРЗТЗЗ-837/91 от 16.01.2024 год. на директора на РИОСВ Бургас, с което е наредено на жалбоподателката да премахне от границите на природната забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина" обособения къмпинг с разположените и изградени обекти - каравани, навеси и спомагателни към тях В и К и ел. връзки. Предписанието е обжалвано пред Административен съд София-град, който с решение 5806/21.05.2024 год. е отхвърлил жалбата. Решението не е влязло в сила. На 09.02.2024 год. е извършена нова проверка, при която е установено, че предписанието от 16.01.2024 год. не е изпълнено. Издадено е процесното предписание изх. БРЗТЗЗ-837/91/ от 11.03.2025 год., с което на основание чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ и чл.155, ал.2 от ЗООС е предписано на жалбоподателката да премахне от границите на природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина" обособения и къмпинг с разположените и изградени обекти каравани, навеси и спомагателни към тях В и К и ел.връзки и др., както и да бъде премахната ажурната ограда, ограждаща имоти с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 по КККР на гр.Созопол в срок от 14 дни от връчването на предписанието. Съдът се е позовал на Заповед 2109/20.12.1984 год. на Комитета по опазване на околната среда /т. 5 от нея/ изменена със Заповед РД-547/09.07.2012 год. обн. ДВ бр. 57/2012 год., с която е обявена за природна забележителност пясъчните дюни между къмпингите Златна рибка и Градина по реда на Закона за защита на природата. Със Заповед РД-536/30.09.2016 год. на министъра на околната среда и водите е актуализирана площта на защитената територия като имотите попадащи в природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина" са посочени с техните идентификатори по одобрената кадастрална карта. Съгласно посоченото в заповедта в териториалния обхват площта на защитената територия, попадат и двата имота с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 по КККР на гр.Созопол. Жалбоподателката твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 67800.1.253. Съдът е приел, че изпълнените в имотите дейности са в нарушение на забраната по чл.14, ал.2 от ЗЗТ, съгласно който лицата по ал. 1 не могат да ограждат имотите си в защитените територии, с изключение на сградите и прилежащите към тях дворни места, както и на младите горски насаждения, както и на забраната по чл.24 от ЗЗТ, съгласно който в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Съгласно чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ в правомощията на Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите е да издават предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесното предписание. Същото е издадено и в съответствие с целта на закона. Касационният съдебен състав споделя напълно правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган принудителна административна мярка, целяща предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от съда съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи и следното: В хода на съдебното производство е установено, че имот с идентификатор 67800.1.253 попада в границите на природна забележителност съгласно Заповед 2109 от 20.12.1984 год. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, издадена на основание чл. 18 и 22 от Закона за защита на природата и Заповед РД-536 от 30.09.2016 год. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от Закона за защитените територии. Именно в границите на този имот са установени разположените каравани и изградени навеси към тях, чието премахване е наредено с предписанието, като в случая е без правно значение дали те са поставени от собственика на имота или от трети лица, тъй като поставянето на каравани, навеси и други е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове в тях и е в нарушение режима на защитената територия. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Нормата на чл. 11 от ЗЗТ е изрична и е в смисъл, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗТ, ползването на обекти в защитените територии се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на ЗЗТ. С констатираната от административния орган дейност се поврежда и изменя естествения облик на местността и тази дейност е в нарушение на чл. 14, ал. 2 и чл. 24 от ЗЗТ, като е безспорно включването на природната забележителност в режима на защитената територия, определена с цитираната Заповед 2109/20.12.1984 год. на председателя на Комитета за опазване на околната среда при МС. При наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и след като е констатирал наличието на релевантния юридически факт директорът на РИОСВ Бургас, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която, както и правната и квалификация, напълно кореспондират със законовата цел за премахване на последиците от установеното нарушение. Поради липса на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение