Решение № 2122 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13472/2016 г.

Решение № 2122 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13472/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба, с характер на касационна, подадена от А. С. К., чрез пълномощника му адв. Б. Т., срещу Решение № 6396 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 8770/2015 г. от Административен съд С.- град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Българска агенция по безопасност на храните не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Пред първостепенния съд А. С. К. е предявил иск срещу Българска агенция по безопасност на храните с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който претендира да му бъде признато право на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 3 250 лв. - частичен иск от сумата 32 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 18.06.2015 г. до окончателното изплащане, настъпили вследствие незаконосъобразно действие от служители на ответника, изразяващо се в клане на 97 бр. овце, 4 бр. кочове и 50 бр. агнета. Съдът, въз основа на анализа на приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, след обсъждане на възраженията на страните, е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 457. 50 лв. разноски по делото. За да мотивира този резултат е приел, че не в конкретния случай не е доказано наличието на всички, комулативно изискуеми, предпоставки от фактическия състав на нормата от специалния закон, поради което не може да се ангажира отговорността на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно в отхвърлителната част. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неправилно е решението в частта за разноските, в която част ще следва да се отмени. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото като се е обосновал с релевантните доказателства. Въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Спорният въпрос по делото е налице ли е в конкретния случай незаконосъобразно действие от страна на служители на ответника при изпълнение на административната им дейност. Съгласно чл. 250, ал. 1 АПК: "Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.". Следователно, защитата по този текст е срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона, а съдържанието на защитата се състои в незабавното и безусловно прекратяване на действията - чл. 253, ал. 2 АПК. Необходимо условие е действията да засягат или застрашават права, свободи или законни интереси на частноправни субекти. В конкретния случай е безспорно установено, че действията на ответника са предприети в изпълнение на неоспореното по съответния ред, неотменено и влязло в сила Разпореждане № 002/12.05.2014 г. на Директора на ОДБХ- С. област, издадено на осн. чл. 139б, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), в редакцията, действаща към датата на извършване на проверката - 06.05.2014 г. - ДВ, бр. 99/15.11.2013 г., с което ищецът е санкциониран за нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 и т. 3 от същия закон (забранява се придвижването или транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са извършени мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма; както и транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт.). Съгласно чл. 139а, ал. 5 ЗВМД разпореждането (по ал. 1) може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не разпореди друго (съгласно общите правила на АПК). Както се посочи, разпореждането не е било обжалвано. Неоснователен е доводът, изтъкнат от пълномощника на ищеца, за нищожност на процесното разпореждане, тъй като в него не било посочено в какъв срок и пред коя инстанция може да бъде обжалвано. Соченото нарушение не е от категорията особено съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до нищожност на акта, който е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Ищецът не се е възползвал от правото си да обжалва разпореждането, същото не е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност, влязло е в законна сила и е породило целените с него правни последици. Следователно, в дадения случай клането на процесните животни е извършено в изпълнение на влязъл в сила административен акт - Разпореждане № 002 от 12.05.2014 г. на директора на ОДБХ С.- област, поради което предприетите действия в изпълнение на този акт не представляват фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК, нито незаконосъобразно такова. Не е налице първият елемент от сложния фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, акт; действие или бездействие на административния орган и отговорността на държавата не следва да бъде ангажирана, както правилно е приел решаващият съд. В частта за разноските решението на съда е неправилно. Съгласно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение