Решение № 9968 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2233/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител против Решение 228/31.12.2020 г. на Ямболския административен съд, трети административен състав, постановено по адм. д. 309 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменена по жалба на ЕТ "ЙЕНДЖЕЛ - Р. ГРОЗЕВА", Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК - 341 - 0050419/30.10.2020 г., издадена от началник отдел "ОД" - Бургас, дирекция "ОД", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - щанд за цветя, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. "Зл. Рог 2", стопанисван от ЕТ "ЙЕНДЖЕЛ - Р. ГРОЗЕВА" и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.187, а.1 ЗДДС. В полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 400 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че актът е мотивиран в достатъчна степен и съдържа изложение на фактическите основания за налагане на мярката. Срока е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Моли за пререшаване на делото и отхвърляне жалбата срещу заповедтта за налагане на ПАМ. Ответникът по КЖ - ЕТ "ЙЕНДЖЕЛ - Р. ГРОЗЕВА", притежаващ[ЕИК], е подал чрез адвокат - пълномощника си писмен отговор, оспорващ КЖ. Претендира разноски. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като допустима и неоснователна. По делото е установено следното: На 27.10.2020 г. в 15,33 ч. е извършена проверка на търговски обект - целогодишен по смисъла на пар.1, т.41 ДР на ЗДДС - щанд за цветя, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. "Зл. Рог 2", стопанисван от ЕТ "ЙЕНДЖЕЛ - Р. ГРОЗЕВА". Констатирано е, че търговецът не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Направена е контролна покупка на подаръчна торбичка на стойност 1,20 лева. Сумата е заплатена в брой от служител на приходите и е приета от лицето В. Василева. За продажбата не е издадена фискална касова бележка. Констатациите се съдържат в ПИП от 27.10.2020 година. При гореустановените факти и обстоятелства първоинстанционният съд правилно е отменил оспорената ЗнПАМ, т.к. преди издаване на административния акт не са били изяснени в какво качество В. Василева е получило сумата от 1,20 лева, същото лице оторизирано ли е от собственика на търговското предприятие на ЕТ да извършва продажби в негово отсъствие, имало ли е лицето достъп до работещото ФУ, за чия сметка е получило сумата - за своя или за сметка на ЕТ. Последното обстоятелство е от важно значение за разрешаване на процесния спор, т.к. е видно от описа на паричните средства в касата, че към момента на проверката в нея не са открити монети от 1 лев и от 20 стотинки. Освен това, установено е, че търговецът няма наети лица за периода от 01.01. до 10.11.2020 година. В подкрепа на тези факти са възраженията, съдържащи се в ПИП, че продажбата е осъществена от колежка, работеща в съседен магазин и без съгласието на ЕТ "ЙЕНДЖЕЛ - Р. ГРОЗЕВА". Видно е също така, че продажбата е на ниска стойност и търговецът няма други нарушения. Първоинстанциононто решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: Ответникът е претендирал разноски, представяйки договор за правна защита и съдействие. В него обаче адвокатското възнаграждение в размер на 265 лв. само е договорено, без да е доказано, че разноските действително са направени. Поради това касационната инстанция оставя без уважение искането за разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, сътав на Осмо отделение