Решение № 13757 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2020 г.

Решение № 13757 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8644/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Г. Хасърджиев, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Димитров, АК – Пловдив срещу решение № 1051/22.06.2020 г. по адм. дело № 2894/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Г. Хасърджиев срещу Решение № 2153-15-223 от 06.08.2019 г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № [ЕГН] по Протокол №N01246/19.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при същото поделение, с което на основание чл. 99, ал. 3 КСО му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.02.2018 г., като неоснователна. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез пълномощника си юрисконсулт А. Спасова взема становище за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Съдът е приел от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-15-1343/10.04.2018 г. от Хасърджиев е поискано отпускането на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. В резултат, с Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № N01297 от 6.08.2018 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 8.02.2018 г. на Хасърджиев е отпусната ЛПОСВ. Впоследствие, със заявление вх. № 2109-15-120/22.08.2018 г. Хасърджиев прави искане за изменение на ЛПОСВ на основание чл. 99, ал. 3 КСО, като към заявлението представя документи за осигурителен доход. Извършени са проверки по разходите на ДОО, приключили с Констативен протокол №КВ-5-15-00567427/17.05.2019 г. и Констативен протокол №КВ-5-15-00573662/23.05.2019 г. на отдел "КПК" при ТП на НОИ – Пловдив, и въз основа на издадените документи за положен стаж и представените от лицето такива, е постановено Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № N01246 от 19.06.2019 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което ЛПОСВ е изменена по отношение на осигурителния доход за периода 1.02.2000 г. до 31.12.2000 г., заверен в осигурителна книжка № [ЕГН]/23.04.1997 г. с корекция на осигурителния доход за м. 10., м. 11. и м. 12. 2000 г. При определяне размера на ЛПОСВ не са включени възнагражденията по трудово правоотношение на длъжност "управител" по обр. УП-2 № 1/12.06.2018 г., издаден от "Мултипол" ЕООД гр. Пловдив за периода от 1.08.1995 г. до 31.12.1995 г., тъй като същият е анулиран. Няма съхранени разплащателни ведомости и друга първична документация, като в тази връзка касаторът е представил декларация за анулиране на УП-2 № 1/12.06.2018 г., както и е посочил, че не съхранява ведомости, както и други първични документи, освен част от документите в трудовото досие. Не са включени и възнагражденията по трудово правоотношение на длъжност "управител" по обр. УП-2 № 003/28.06.2018 г., издаден от "Скил-Макс" ЕООД гр. Пловдив за периода 1.01.1996 г. до 30.11.1996 г. Ръководител "ПО" е приел, че съгласно КП №КВ-5-15-00573662/23.05.2019 г. лицето фигурира във ведомостите на "Скил-Микс" ЕООД гр. Пловдив, назначен по трудово правоотношение. За периода на проверката на лицето е заверена осигурителна книжка в периода 1992 г. – 1999 г. като самоосигуряващо се лице към "Мултипол" ЕООД гр. Пловдив и като управител на трудов договор в друго юридическо лице, а съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение/Наредбата/, лицата са осигурени за всички осигурителни случаи в този период. Посочено е също така, че от 1.03.1996 г., съгласно изменението на чл. 147 и новия чл. 147а от Дял Трети на Кодекса на труда е въведена осигурителна вноска за сметка на осигурените лица в размер на две на сто върху брутните трудови възнаграждения. Тази вноска се внася от всички лица, които подлежат на осигуряване за всички осигурителни случаи и се удържа от трудовото им възнаграждение при изплащането му. Вноската се превежда от работодателя с отделно платежно нареждане. А за периода от 1.03.1996 г. до 31.12.1996 г. в разплащателните ведомости липсват данни за удържани от лицето 2 % лични вноски в приход на ДОО, т. е. няма безспорни доказателства в разплащателните ведомости за наличие на осигурителна вноска в прихода на ДОО за периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г., водещи до заключението, че лицето е по трудов договор. Не са включени и възнаграждения за работа без трудово правоотношение за 1998 г., тъй като е установено, че има декларирани суми, но няма данни за удържани вноски към бюджета на ДОО. Недоволен от така постановеното разпореждане, Хасърджиев го е оспорил по административен ред, като допълнително е представил документи. Констатирано е, че съгласно представеното удостоверение от ТД на НАП – Пловдив, в информационния масив на НАП е подадена ГДД за 1998 г. с вх. № 5788/14.04.1999 г., като е деклариран доход от свободна професия – консултант от "Марчолини" ЕООД, "Бета-98" ЕООД, "Брайтекс" ЕООД и "Сириус-98" ЕООД. Прието е обаче, че съгласно чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение/отм. от 1.01.2000 г. /, се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост физическите лица, които упражняват трудова дейност като ЕТ, съдружници в търговски дружества, членове на кооперации и упражняващи свободна професия или извършващи услуги след регистрация по установения ред, но съгласно чл. 2 на цитираната наредба, лицата по чл. 1 се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху двукратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от десеткратния и размер. Месечният осигурителен доход се определя с декларация на осигурения еднократно за всяка календарна година и може да бъде променен преди изтичането й само при изменение на максималния размер на пенсиите или на минималната работна заплата за страната. Декларацията се подава в съответната организация, действаща като осигурител съгласно чл. 5. При това положение, ответният Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е приел, че в изпълнение на чл. 2 от Наредбата/отм. 1.01.2000 г. /, при отпускане на ЛП ОСВ правилно е взет предвид завереният от "КПК" при ТП на НОИ – Пловдив осигурителен доход за 1998 г. в осигурителна книжка № 32453/23.04.1997 г., когато лицето е било самоосигуряващо се лице – собственик на "Мултиполгруп" ЕООД в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. При осъщественото задължително административно обжалване пред ответника били събрани допълнителни писмени доказателства, но извършената от него повторна преценка по същество, не довела до изводи, различни от възприетите от долустоящия пенсионен орган, поради което жалбата на Хасърджиев била оставена без уважение. По делото е била допусната и изслушана експертиза, като съдът е кредитирал заключението на вещото лице. От правна страна е прието, че оспореният административен акт – решението на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от Дял III на Кодекса на труда /КТ/ от 1951 г. (отм.); държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането и. Задължени за внасяне на осигурителните вноски са физическите и юридическите лица - работодатели и лицата по чл. 145, ал. 4, букви "а", "б" и "в", които се осигуряват за тяхна сметка. Съгласно ал. 6 на чл. 145 КТ, условията за осигуряването на изброените категории лица по ал. 4 се определят с наредба, като е предвидена възможност по същия начин да се включат за задължително или доброволно осигуряване и други категории лица. Такава наредба в случая се явява Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение/отменена от 1.01.2000 г. /, но действала през процесния период. Съгласно чл. 1, т. 1 от тази Наредба, съдружниците в търговски дружества попадат в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване за тяхна сметка като упражняващи свободна професия или търговия. Прието е, че няма спор по делото, че за процесния период/1998 г. / Хасърджиев е бил самоосигуряващо се лице в "Мултипол-груп" ЕООД, като негов собственик, и е бил осигурен за всички осигурителни рискове в този период. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата изключва от кръга на подлежащите на осигуряване лица по ал. 1, във вр. с чл. 1 тези от тях, които са осигурени за всички или за посочените осигурителни случаи на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост. Разглежданото възнаграждение, получено от Хасърджиев през 1998 г., се явява такова по сключени граждански договори за изработка с "Марчолини" ЕООД, "Бета-98" ЕООД, "Брайтекс" ЕООД и "Сириус-98" ЕООД. При това положение, и доколкото е осигурен за всички осигурителни рискове през 1998 г. в качеството си на едноличен собственик на "Мултипол-груп" ЕООД, Хасърджиев не подлежи на повторно осигуряване по този ред. За крайния извод на пенсионния орган е било без значение обстоятелството дали има данни за удържани вноски към бюджета на ДОО, доколкото спорният пред него въпрос е бил от правно естество, а не е бил обвързан от внасянето или не на декларираните суми. Към момента на придобиване правото на пенсиониране, е била действаща разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, съгласно която лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Разпоредбата е материалноправна и се прилага след 1.01.2003 г., тъй като не и е дадена обратна сила, поради което е неотносима към доход по гражданско правоотношение от 1998 г. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба съдържа доводи срещу изводите на съда, касаещи осигурителния доход на жалбоподателя в периода 1.01.1998 г. – 31.12.1998 г. От доказателствата по делото се установява, че в периода 1.01.1998 г. – 31.12.1998 г. касационният жалбоподател е бил самоосигуряващо се лице. В изготвената по делото експертиза се сочи, че при отпускането на ЛПОСВ на Хасърджиев е зачетен осигурителен доход за 1998 г. съгласно представените документи. Установено е, че сумите са декларирани, но няма данни за удържани вноски към бюджета. Съответно – при отпускане на ЛПОСВ е взет предвид завереният от "КПК " при ТП на НОИ – Пловдив осигурителен доход за 1998 в Осигурителната му книжка, когато касационният жалбоподател е бил самоосигуряващо се лице – собственик на "Мултиполгруп" ЕООД в размер на минималната работна заплата, установена за страната / в съответствие с чл. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение – отм. /. В качеството си на едноличен собственик на "Мултиполгруп" ЕООД Хасърджиев е бил осигурен за всички осигурителни рискове в този период и той не подлежи на повторно осигуряване по този ред, обратно на направените възражения с оглед сключени граждански договори. Осигуряването за всички осигурителни рискове изключва приложението на чл. 13, ал. 1 от действащата към момента Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. С оглед на горното, правилен е изводът на Административен съд Пловдив за законосъобразност на обжалвания административен акт. В хода на производството пред административния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд e събрал и оценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията и събере служебно доказателства. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, действителната му фактическа и правна сложност, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,