Решение № 6322 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2011 г.

Решение № 6322 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена на кмета на община Дългопол, Варненска област, против решение № 2528 от 7.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2487 от 2010 г. на Административния съд - Варна. В жалбата са въведени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Росица Ангелова Андонова, чрез процесуалния си представител - адвокат Л. Василева, прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендират се разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 от АПК при проверка на законосъобразността на отказа за извършване на административна услуга - заверяване на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка, е приел, че отказът е незаконосъобразен. Отменил същия и върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона за изпълнение на исканата административна услуга. Обжалваното решение е правилно. Предмет на жалбата пред първоинстанционния съд е бил отказ на административния орган да издаде удостоверителен административен акт, с който да удостовери факти с правно значение - заверяване на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка. С обжалваното решение в производство по чл. 145 и сл. във връзка с § 8 от АПК е отменен отказ на заместник-кмета на община Дългопол, Варненска област, обективиран в писмо изх. № 9400-1560 от 01.07.2010 г., да издаде удостоверение и да завери приложена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка относно актуването като общинска собственост на дворно място с площ 1200 кв. м, съставляващо УПИ № II в кв. 47 по плана на с. Цонево, община Дългопол. Със същото решение преписката е била върната на административния орган за издаване на поисканото удостоверение. В тази връзка от съда са изложени подробни съображения, че отказът да бъде извършена административната услуга е незаконосъобразен като постановен при превратно упражняване на власт от страна на административния орган. Решението е правилно. Безспорно е установено, че жалбоподателят е поискал извършване на административна услуга - издаване на удостоверение дали посоченият от него недвижим имот е актуван като общинска собственост, необходим му във връзка с производство по чл. 483 ГПК (отм.) вр. чл. 79 ЗС с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено съгласно чл. 86 ЗС. Тъй като жалбоподателят има правен интерес да поиска удостоверяване на обстоятелствата по искането за извършване на административна услуга, правилно съдът е приел, че сезираният от него и компетентен да се произнесе административен орган е следвало да ги удостовери. Изложени са и подробни мотиви относно компетенциите на административния орган във връзка с отправеното до него искане. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за наличието на материалноправните предпоставки за удовлетворяване на искането за заверяване на молбата-декларация и издаване на удостоверение във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 483 от ГПК (отм.) и те се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. След като жалбоподателят е доказал наличието си на правен интерес и не са налице други процесуални или материалноправни пречки за извършване на услугата, изразяваща се в издаване на поисканото удостоверение, неоснователен е касационният довод в жалбата за неправилност на обжалваното съдебно решение. Извън компетентността на касатора е да преценява наличието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за който е поискано удостоверението, дори и при претенции за собственост/съсобственост на трети лица. Тези факти и обстоятелства следва да се установят от нотариуса в охранителното производство по чл. 483 и чл. 484 от ГПК. В случая административният орган се позовава на правомощие, произтичащо от отменения ППЗОС - чл. 40, ал. 5, а именно, че поради застрашаване правата на трети лица следва да се откаже исканата услуга. В тази връзка изразените доводи, свързани с правилността на постановения отказ и основаващи се върху горецитираната, но отменена разпоредба, настоящата инстанция счита за неоснователни. Решението не е постановено при поддържаните касационни доводи в жалбата и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на изплатения хонорар за адвокатско представителство съгласно договор за правна услуга № 008 от 16.04.2011 г. в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,