Решение № 620 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2009 г.

Решение № 620 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "София-Консулт" ЕООД - гр. Перник срещу Решение № 14/08.04.2009 г. постановено по адм. дело № 478/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АПВ № 800701/07.10.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с Решение № 1823/09.12.2008 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за отказано възстановяване на ДДС в размер на 129 255,92 лв. с лихви във връзка с постановено по предходна ревизия Решение № 1169/05.08.2008 г. на директора на дирекция ДОУИ" - гр. София (допусната е техническа грешка от първоинстанционния съд при изписване номера на решението на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, включително представената справка-декларация по ДДС за месец ноември 2007 г. с резултат за периода нулев. От друга страна касаторът твърди, че по делото няма никакви доказателства, от които да е видно, че към приключване на съдебните прения е налице неприключила ревизия, която обхваща горепосочения период, като по този начин съдът е постановил решение, като се е позовал на недоказани твърдения на ответника. Излагат се подробни доводи в касационната жалба, че приложимия закон е ДОПК, а не ЗДДС и ППЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и отмяна на АПВ № 800701/07.10.2008 г и връщане на преписката на ТД на НАП - гр. Перник за издаване на законосъобразен АПВ. Претендира се присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева оспорва жалбата и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Според прокурора съдът правилно е съобразил правилото в чл. 88, ал. 3 ЗДДС, че претендираната сума за възстановяване представлява признат данъчен кредит за месеците септември и октомври 2007 г., а не крайният резултат за съответния данъчен период, като сума за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, състав на Административен съд, София-град е приел, че ЗДДС е специален закон относно процедурата по възстановяване, а не чл. 129 ДОПК. Съдът е обосновал този си извод с разпоредбата на чл. 92 във връзка с чл. 88, ал. 3 ЗДДС, макар изрично да е посочил, че в случая не се касае за възстановяване на ДС от резултат за периода по смисъла на чл. 88, ал. 3 ЗДДС, а признато право на приспадане на данъчен кредит с решение на горестоящия административен орган - директора на дирекция "ОУИ". Изложени са мотиви от съда, че подаването на искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК не може да дерогира спазването на правилата на специалния закон - ЗДДС за възстановяване на ДДС. Обсъдена е от съда и разпоредбата на чл. 92, ал. 8 и 9 ЗДДС, като по ал. 8 е прието, че при започнала ревизия срокът за възстановяване на ДДС е срокът на приключване на ревизията, а по ал. 9, че дружеството не е представило надлежно обезпечение или предложение за такова. Относно започналата ревизия, съдът се е позовал на едно становище на ТД на НАП - гр. Перник, че е възложена ревизия, включваща и периода месец ноември 2007 г., когато е следвало да приключи тримесечна процедура по приспадане на ДДС. Обжалваното решение е неправилно. В процесния случай искането за възстановяване на ДДС с оглед признато право на приспадане на данъчен орган чрез административен акт е на основание 129, ал. 1, във връзка с ал. 5 ДОПК. То е по повод постановено Решение № 1169/05.08.2008 г. на директора на дирекция ДОУИ" - гр. София, с което частично е отменен РА № 1408000105/21.05.2008 г. и е признато право на данъчен кредит за месеците септември и октомври 2007 г. Поради тези обстоятелства приложимата правна норма е тази на чл. 129, ал. 5 ДОПК, която предвижда, че когато пред органа се предяви влязъл в сила съдебен или административен акт за възстановяване или прихващане по ал. 2, т. 2, той възстановява или прихваща изцяло посочената сума в акта, заедно с лихвата. Аналогична разпоредба в ЗДДС не се съдържа, поради което трябва да се приеме, че за процесния казус приложимата разпоредба е тази на чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК и именно тя е специалната правна норма. Това е така, защото за да е приложима правната норма на чл. 92 ЗДДС е необходимо процедурата да е започнала с оглед резултата за периода - за възстановяване или за внасяне съобразно правилата на чл. 88 ЗДДС при спазване на всички указани в тези разпоредби срокове, които безспорно са изтекли към момента на постановяване на акта на горестоящия административен орган по смисъла на чл. 129, ал. 5 ДОПК и въз основа на който е подадено искане за възстановяване чрез предявяване на този акт пред органа по приходите. Резултат за периода като понятие съгласно ЗДДС означава разликата между общата сума на данъка, който е изискуем за определен данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане на кредита за същия данъчен период. За да е налице в този случай право на възстановяване, то следва данъчният кредит да надвишава общата сума на начисления данък и тези обстоятелства се декларират от задълженото лице чрез подаване на справка-декларация за съответния период. В процесния случай безспорно е установено, че искането за възстановяване на ДДС не е въз основа на подадената справка-декларация с резултат за периода, а е въз основа на административен акт, с който е признато право на приспадане на данъчен кредит, поради което е налице ДДС за възстановяване под формата на признат данъчен кредит в полза на данъчния субект. При това положение органът по приходите е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 2 ДОПК, която разпорежда възстановяване или прихващане в 30-дневен срок от предявяване на съдебното решение или административния акт. Разпоредбата на чл. 92 ЗДДС , във връзка с чл. 68 ППЗДДС не е приложима в процесния случай, тъй като тя има предвид прихващане, приспадане или възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване, което означава, че приложимостта на тази процедура е, когато данъчният субект е заявил данък за възстановяване като резултат за периода чрез подаване на съответната справка-декларация при спазване на указаните в цитираните правни норми срокове, които към момента на постановяване на решението на директора на дирекция "ОУИ" за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за месеците септември и октомври 2007 г. са изтекли. Сроковете по чл. 92 , във връзка с чл. 68 ППЗДДС са различни от тези по чл. 129, ал. 5 ДОПК, тъй като по ЗДДС започват да текат от подаване на справка-декларация за резултат за периода, а по чл. 129, ал. 5 ДОПК от предявяване на съдебно решение или административен акт. В настоящият казус, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд не се касае за данък за възстановяване като резултат за периода по смисъла на чл. 88, ал. 3 ЗДДС, а за признат данъчен кредит с решение на горестоящия административен орган, по силата на което ревизионният акт частично е отменен, но въз основа на това е направил незаконосъобразни изводи, прилагайки разпоредбата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС, а не тази на чл. 129, ал. 5 ДОПК. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната алба основания и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва след отмяната на решението преписката да се изпрати на органа по приходите в ТД на НАП - гр. Перник за ново произнасяне с оглед указанията, дадени в настоящето решение. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на направените по делото разноски на касатора се дължат такива в общ размер от 875 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,