Решение № 15284 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2014 г.

ВАСI отделение16.12.2014 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288/30.01.2014 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. д. № 3301/2013 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "АРПА - 03" ООД, представлявано от Димитър Иванов Арнаудов, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. "Клокотница" № 4 разноски за касационната инстанция в размер на 700 лв. /седемстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15284 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП съгласно заповед № 526/5.12.2013 г. на изп. директор на НАП, срещу решение № 288/30.01.2014 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. д. № 3301/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161302443/19.07.2013 г. /№ 261302443 след поправката/, поправен с РА № Р-1324053/30.07.2013 г., издадени от Светлана Профирова Петрова - началник сектор "Ревизии" и Петър Кръстев Кръстев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 1045/8.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "АРПА - 03" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. "Клокотница" № 4 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Апрахамова и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161302443/19.07.2013 г. /№ 261302443 след поправката/, поправен с РА № Р-1324053/30.07.2013 г., издадени от Светлана Профирова Петрова - началник сектор "Ревизии" и Петър Кръстев Кръстев - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 1045/8.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "АРПА - 03" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 11 401.78 лв. по две фактури, издадени от "Порше Лизинг БГ" ЕООД във връзка с договор за финансов лизинг /№ 0010231267/25.10.2012 г. и № 0090001147/25.10.2012 г./, и по две фактури, издадени от "Хаас - 60" ЕООД с предмет измерване геометрия на преден мост, баланс гуми, доставка на гума /№ 100002938/5.12.2012 г. и № 1000029310/5.12.2012 г./ В резултат на отказаното право на приспадане са определени задължения за внасяне на ДДС и лихви. Ревизиращите органи са приели, че автомобилът - предмет на договора за финансов лизинг и с който са свързани услугите и доставката на гума, е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР ЗДДС, а не товарен, и са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство писмени доказателства и доводите на страните и въз основа на установените факти е направил извод за материална незаконосъобразност на РА. Приел е, че автомобилът, придобит по силата на договора за финансов лизинг, е категория N1 видно от представения ЕО Сертификат за съответствие, издаден въз основа на ЕО Сертификат за одобрение на типа на превозното средство от производителя. Въз основа на ЕО Сертификат за съответствие автомобилът е регистриран в КАТ с категория N1. Представено е свидетелство за регистрация, част първа. Експертът, изготвил СТЕ, дава категорично заключение, че автомобилът е товарен, категория N1 и не отговаря на категория М1 /лек автомобил/. Не се оспорва от страна на ответника, че автомобилът е заведен като ДМА в счетоводството на ревизираното дружество. Не се оспорва в РА обстоятелството, че съшият е придобит от дружеството като ДЗЛ и в това му качество, нито се излагат доводи за това, че същият не се използва във връзка осъществяваната от него икономическа дейност, т. е. че се използва за лични нужди. Според приетото от СЕС в решението му по дело С-118/11 придобиването на стоката от ДЗЛ в това му качество е определящо за прилагане на системата на ДДС и следователно - на механизма на приспадане. При ДМА, предназначени за стопанската дейност на ДЗЛ, потреблението се разсрочва за период до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода се получава в един по-продължителен период от време. Независимо от това, в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателства за използването на автомобила във връзка с икономическата дейност на дружеството. Това, че се отнасят за период след ревизирания не ги прави неотносими към спора, каквито са доводите на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото. Така постановеното решение е правилно. Процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N1. Според чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория N1 са предназначени за превоз на товари. Съгласно § 35 от ДР на ЗИД ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) този закон въвежда изисквания на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (OB, L 263/1 от 9 октомври 2007). Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории N1, N2 или N3, което е проектирано и конструирано изключително или главно за превоз на товари. На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета . Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А "Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а под категорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Не е налице основание за позоваване на директния ефект на директивата, каквото се прави от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство, доколкото тя е точно транспонирана в ЗДвП, но безспорно регламентите, в т. ч. и изпълнителните регламенти, се прилагат пряко на територията на ЕС. Посочените разпоредби безспорно определят автомобилът като товарен автомобил, а не като лек автомобил. При тази регламентация в правото на ЕС относно начина на определяне и одобрение типа МПС не следва да се прилагат Регламент 2658/87 на Съвета за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, както и Регламент № 638/04, на които ревизиращите органи са се позовали, доколкото същите се прилагат при митническото оформяне на внос или износ на стоки. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. С оглед изложените по-горе съображения, не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. Решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

2