Решение № 8771 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2016 г.

Решение № 8771 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1558/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Б. Ч. от гр. П., чрез адв. Л. Мандраджиев, против решение № 2527/15.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2056/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за първата инстанция. Ответната страна - О. П., чрез юрисконсулт Ласкова, с писмено становище моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението на Административен съд - П. е неправилно, поради което е налице касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК водещо до отмяната му предвид ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд - П. е отхвърлил иска на Х. Б. Ч. против О. П. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 450 лева, причинени му във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 744/13.08.2013 г., издадено от кмета на О. П. С решение № 2619/17.10.2013 г., постановено по НАХД № 5043/2013 г. по описа на Районен съд - П., е било потвърдено посоченото наказателно постановление, с което на Х. Б. Ч. е била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община П. Посоченото решение на РС - П. е било отменено и върнато за ново разглеждане с решение № 334/10.02.2014 г., постановено по КНАХД № 3868 г. по описа на Административен съд - П. С решение № 1101/04.05.2014 г., постановено по АНД № 836/2014 г. по описа на Районен съд - П. наказателно постановление № 744/13.08.2013 г., издадено от кмета на О. П., било отменено. Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.05.2014 г. Претендираните имуществени вреди в общ размер на 450 лева представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателните производства, образувани по жалбата на Х. Б. Ч. срещу наказателното постановление. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Според съда, вредата в процесния случай не е резултат на поведението на О. П., а на изразената воля и съгласие на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него. Отделно от това, съдът приел още, че в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия, поради факта, че в производствата по обжалване на наказателното постановление по категоричен начин е установено, че Х. Б. Ч. виновно е нарушил чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община П., като на 15.07.2013 г. в гр. П., на ул. "Б." срещу № 35 отсякъл един брой дърво - дълготрайна декоративна растителност, без писмено разрешение на компетентен орган. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото становище, наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Х. Б. Ч. не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена О. П. да заплати на Х. Б. Ч. обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 744/13.08.2013 г., издадено от кмета на О. П. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за първата инстанция, съгласно приложен списък на същите на стр. 39 от адм. д. № 2056/2015 г. на АС - П. Исканите разноски са в общ размер на 310 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,