Решение № 1491 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2011 г.

Решение № 1491 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Цветана Димитрова Вълкова от гр. София, срещу решение /без номер/ от 29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 136/2011 г. на Административен съд - гр. Монтана, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът, н-к сектор РДНСК, Югозападен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Вера Димитрова Папазова, в писмено възражение и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите страни не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Монтана, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Цветана Димитрова Вълкова срещу Заповед № ДК-02-СЗР-36/16.02.2011 г. на н-к РДНСК, Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "адвокатска кантора с входно антре и тоалетна - част от сграда със смесено предназначение", намираща се в имот с идентификатор 48489.9.515.5 по кадастралната карта на гр. Монтана, в УПИ VI-3175, кв. 66 по плана на същия град и административен адрес на ул. "Неофит Бозвели" № 19. За да постанови решението съдът приел, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа, за който не са налице основанията на § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване и заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, след като по направените искания за отвод не се е отвел, тъй като по делото не е установено наличие на някое от основанията за това по чл. 22, ал. 1, т. 1 - т. 6 и ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Такива не се сочат и пред касационната инстанция, а само се твърди, че съдът е следвало да се, без да се сочи на кое точно основание и с какви доказателства то е доказано. Решението е обосновано, като правните изводи кореспондират на изяснените правнорелевантни факти и обстоятелства, след обсъждане на доказателствата поотделно и съвкупно, както и правилно е приложен материалния закон. Няма спор по делото, че процесната адвокатска кантора с прилежащите й входно антре и тоалетна, са изпълнени без строителни книжа. Основното възражение на жалбоподателката е, че е приложима разпоредбата на § 16 ДР на ЗУТ, тъй като строежът е в режим на търпимост и не подлежи на премахване. В тази връзка се позовава на У-ние за търпимост № 18/17.02.2011 г. на гл. архитект на община гр. Монтана. Това удостоверение има доказателствена стойност само пред съответните нотариални служби по прехвърлителни сделки, но не и в производство по констатиране и издаване на заповед за премахване на незаконни строежи. В тези производства административният орган преценява дали са налице условията за приемане, че съответния строеж е в режим на търпимост и не подлежи на премахване или същите се преценяват в съдебното производство по оспорването на заповед за премахване на незаконния строеж, с оглед нейната законосъобразност. С оглед на това при правилно прилагане на закона съдът не е взел предвид това у-ние, а е извел правните изводи за липсата на условията по § 16 ПР на ЗУТ, с оглед установените по делото факти и обстоятелства, имащи значение за прилагането на тази правна разпоредба. Освен това посоченото у-ние е за сградата, но не за частта на същата, касаеща адвокатската кантора, като част от нея, с променено предназначение на част от помещенията или като новоизградена. Промяна предназначението на обект или част от него също представлява строеж и за изпълнението му се изискват разрешение за строеж, издадено въз основа на одобрени проекти. Правилно е прието, че не се касае за текущ ремонт, тъй като същият не се свързва с промяна предназначението на част от помещения на сградата /§ 5, т. 41 и т. 43 ДР на ЗУТ/. При преценката на доказателствата по делото, безспорно се установява, че адвокатската кантора, с антре и тоалетна е изгладена в периода 2008 - 2009 г., както правилно е приел и съдът, имайки от една страна предвид декларацията за този факт, изготвена и попълнена от самата жалбоподателка, в която тя е посочила като година на изпълнение на строежа 2008 г., а от друга - показанията на свидетелите Ангелова, Крумов и Иван Иванов, обсъдени поотделно и съвкупно и съпоставени едни спрямо други. В случая е без значение дали същата е новоизградена или е променено предназначението на част от съществуващата сграда, тъй като и в двата случая представлява самостоятелен строеж, изпълнен в периода 2008 - 2009 г. Освен това от заключението на вещото лице се установява, че процесният строеж е недопустим, тъй като не се покрива в хоризонтално и вертикално отношение на калканна стена, на сградата разположена в съседния парцел. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и че не е приложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, поради което издадената заповед за премахване на незаконния строеж е законосъобразна и правилно отхвърлил жалбата. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от торното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК