Решение № 4701 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 823/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция- МВР, чрез процесуалния си представител, срещу решение 5564 от 11.12.2024 г. по адм. дело 833/2024 г. на Административен съд(АС) Хасково, с което е отменена Заповед 3282з-4054/27.08.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция Гранична полиция, на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 165, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че при издаване на оспорената заповед е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., съгласно която при временно преназначаване се изисква изготвяне на мотивирано предложение, с което служителят следва да е запознат срещу подпис, като отразява съгласието или несъгласието си. Касаторът счита, че при преназначаване на служител по реда и на основание чл. 165 ЗМВР не намира приложение правилото на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., поради което съдът неправилно е приел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, съставляващо основание за отмяната й. Мотивирана е служебна необходимост съгласно чл.165, ал.1-3 ЗМВР. Моли за отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу Заповед 3282з-4054/27.08.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция Гранична полиция. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба К. М. Б., чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил релевантните обстоятелства по делото и въз основа на коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Заповед 3282з-4054/27.08.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция Гранична полиция, на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 165, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР, с която поради възникнала служебна необходимост, младши експерт К. М. Б. командир на отделение в 03 група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление - Свиленград към РДГП - Елхово, е временно преназначен на длъжност командир на отделение в 02 група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление Калотина към РДГП - Драгоман за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. С Докладна записка рег. 3282р-23041 от 21.08.2024 г. ВПД Началник Отдел Главна дирекция Гранична полиция в МВР предлага на Директора на Дирекцията временно да бъдат преназначени поради служебна необходимост петима служители на младши изпълнителска длъжност от ГПУ - Свиленград при РДГП - Елхово в зоните за отговорност при РДГП - Драгоман и РДГП - Русе. В докладната записка са изложени факти, свързани с общия брой установени опити за незаконно влизане в страната от началото на 2024 г. 35 233, задържани граждани на трети страни за извършени нарушения при преминаване на вход 1 552, и е направено сравнение с предходната 2022 година: опити 122 839, и задържани 899, което при анализ сочело на спад на миграционния натиск. Същевременно при анализ на т.нар. вторична миграция от лица, направили опит да напуснат България, до 20.08.2024 г. на изход били задържани 2 103 лица, като най-натоварена била българо-сръбската граница 1 745 лица (83 %); най-много лица били установени при ГПУ - Калотина 1 241 при 264 случая, ГПУ - Брегово 177 при 24 случая, ГПУ - Трън 165 при 19 случая. Наблюдавал се ръст и при РДГП - Русе 311 задържани, ГПУ - Видин 161 задържани при 22 случая, ГПУ - Русе 81 лица при 24 случая, ГПУ - Генерал Тошево 25 лица при 7 случая. Така в резултат на овладяване на общия миграционен натиск на българо-турската граница и във връзка с наблюдаваното нарастване на миграционния натиск в зоните за отговорност на РДГП - Драгоман и РДГП - Русе се предлага временното преназначаване на служители от РДГП - Елхово, ГПУ - Свиленград. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че редът за временно преназначаване на държавните служители в МВР е регламентиран с Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г., приета въз основа на законовата делегация. Съгласно чл. 13, ал. 1 от наредбата, за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис. В разглеждания случай това процесуално изискване не е изпълнено. Служителят не е запознат с предложението на директора на РДГП Елхово за временното му преназначаване поради служебна необходимост. Правилно и в съответствие с трайната съдебна практика на касационната инстанция съдът е приел, че неспазването на изискването по чл. 13, ал. 1 от наредбата е лишило жалбоподателя от възможността на вземе участие в административното производство и да изрази становище, което води до порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК и е основание за отмяната му. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на решението от съда при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 и 2 ЗМВР. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. В ал. 2 е предвидено, че временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. При решаване на спорния въпрос по делото съдът е обосновал изводите за процесуално нарушение поради неспазване на предвидения ред в наредбата, а не с оглед липса на съгласие за преназначаване, каквото действително не се изисква в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ЗМВР. Съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от наредбата следва да бъде спазена и при хипотезата на временно преназначаване на служителя при служебна необходимост поради това, че в подзаконовия акт, издаден при нарочна законова делегация да уреди реда за временно преназначаване на служителите в МВР, не се съдържа разграничение в процедурата в зависимост от това коя от хипотезите на временно преназначаване по чл. 165, ал. 2 ЗМВР се прилага. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено наличието на служебна необходимост. Изложените обстоятелства в акта и докладната записка за т.н.вторична миграция са общи и не почиват на конкретни фактически данни по административната преписка, които се субсумират в дефиницията по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за служебна необходимост. Няма съпоставими данни и анализ на вторичната миграция за предходен период и за кадровата обезпеченост, конкретно за ГПУ Калотина, което да обоснове извънредност на ситуацията към момента на преназначаване на служителя. Преценени поотделно и в съвкупност тези обстоятелства обосновават извод за липса на ясни и конкретни фактически основания, почиващи на мотивирана служебна необходимост по смисъла на чл. 165, ал. 2 вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за преместването на служителя за срок от една година при условията и реда на чл. 165, ал. 1 и 2 ЗМВР, поради което съдът правилно е приел, че оспореният акт страда от порока по чл. 146, т. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, ГД Гранична полиция- МВР следва да заплати на К. М. Б. сумата 500 лв., разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора е необосновано и не следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,