Решение № 9093 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2021 г.

Решение № 9093 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А., подадена чрез процесуалния му представител адв. Л. Хайри, против Решение № 128 от 28.09.2021 г., постановено по адм. дело № 119/2021 г. на Административен съд (АС) – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 7701000001/21.01.2021 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Велики Преслав, потвърден с Решение № 1 от 22.03.2021 г. на кмета Община Велики Преслав, и в полза на общината са присъдени разноски по делото в размер на 406, 12 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че макар от съдържанието на заповеди, издадени от Кмета на Община Велики Преслав № 604/28.10.2013 г.; № 423/29.10.2014 г.; № 432/29.10.2015 г.; № 474/27.10.2016 г.; № 589/30.10.2017 г. и № 441/30.10.2018 г., да се установява, че общината е създала необходимите правни предпоставки за престиране на услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), то само от тези доказателства не може да се приеме, че услугите са били фактически престирани. В тази връзка, се посочва, че предвид разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ по делото липсват доказателства за действителното осъществяване на услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения", като не са налице данни, че общината действително притежава депо за обезвреждане на битови отпадъци, което е функциониращо за процесния период. На следващо място е посочено, че по делото няма представени никакви доказателства и за реалното осъществяване на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Наред с това е изложено, че предоставянето на услугите не е доказано и от заключението на приетата по делото съдебна експертиза, като липсата на доказателства за фактическото престиране на услугите, според касатора, прави установените задължения за горните такси, формиращи такса битови отпадъци (ТБО), незаконосъобразни. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Шумен, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АПВ. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Община Велики Преслав, чрез процесуалния си представител адв. Г. Бонева - редовно призован, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Шумен е бил АПВ № 7701000001/21.01.2021 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Велики Преслав, потвърден с Решение № 1 от 22.03.2021 г. на кмета Община Велики Преслав, с който на Б. А. е отказано възстановяване на суми в общ размер от 1 549, 79 лева, произтичащи от ТБО за периода 2014 г. - 2019 г. С обжалваното пред настоящата инстанция решение на АС - Шумен е отхвърлена жалбата на Б. А.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че страните не спорят по фактите, а се оспорва дължимостта на такса битови отпадъци по компоненти "чистота на териториите" и "обезвреждане в депо". От фактическа страна съдът е установил, че А. притежава недвижими имоти в гр. Велики Преслав, надлежно декларирани по чл. 14 от ЗМДТ. Прието е за установено също така, че предвид подадени декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, за периода от 2014 г. до 2019 г. лицето е било освободено от компонента "сметосъбиране и сметоизвозване" за собствените му недвижими имоти с партидни номера № 5701078883011, 5701078883010, 5701078883009 и 5701078883007, находящи се в [населено място], но му били начислени суми за ТБО по другите два компонента в общ размер, възлизащ на 1 549, 79 лева. При тези факти, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, и при спазване на материалния и процесуалния закон. В мотивите си съдът е посочил, че не са налице основания за възстановяване на внесената от А. сума за ТБО по реда на чл. 129 ДОПК. Приел е също, че за периода 2014 - 2019 г. задълженията за такса битови отпадъци на лицето по компоненти "чистота на териториите" и "обезвреждане в депо" са били дължими, тъй като от представените по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице по допуснатата и приета съдебно - икономическа експертиза (СИЕ) безспорно е установено предоставянето на услугите. Съдът е приел, че таксите по тези два компонента не се дължат единствено, когато общината не е предоставяла реално през процесните периоди услугата "чистота на териториите за обществено ползване", както и когато липсва изградено и функциониращо депо за обезвреждане на битови отпадъци. Доколкото тези обстоятелства са били доказани по делото, то таксите за периода 2014 г. - 2019 г. по тези два компонента са правилно начислени. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК "Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.". В конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 ДОПК, за да се извърши възстановяване на поисканите суми, поради което постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него правилно е преценена от първоинстанционния съд като неоснователна. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на съдебното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Спорът между страните по делото е за това дали платените от Б. А. суми за ТБО по компоненти "чистота на териториите" и "обезвреждане в депо" са недължимо платени по смисъла на чл. 128, ал. 1 ДОПК и като такива подлежат на прихващане, съответно на възстановяване с лихвата от момента на внасянето им. Правилно и обосновано първоинстанционният съдът е приел, че с оглед доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице по назначената СИЕ, имотите на А. попадат в обхвата на обслужване на заповедите на кмета на общината, издадени на основание чл. 62 от ЗМДТ, и по отношение на същите услугите по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места са били реално осъществени. Следва да бъде посочено, че правилно административният съд е приел, че такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване не се дължи само, ако общината не предоставя реално тези услуги. Необосновани са твърденията на касатора, че по делото няма представени никакви доказателства за действителното осъществяване на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Видно от заключението по назначената и неоспорена от страните СИЕ (л. 154 от първоинстанционното дело) – "... услугата ТБО в компонентите й: сметосъбиране и сметоизвозване и чистота на населените места се извършва от БКС – гр. Велики Преслав, за което са оформяни и подписвани протоколи и фактури между страните", като за тези дейности "между Община Велики Преслав и БКС ЕООД са сключвани договори и въз основа на извършени дейности ежемесечно между страните са подписвани двустранни протоколи. " Изложеното дава основание да се приеме, че след като общината реално предоставя услугата "чистота на териториите", то оспорващият А. като собственик на имоти на територията на община Велики Преслав дължи заплащане на тази такса, независимо от ползването или не на имота, както правилно е приел и АС – Шумен. Наред с изложеното следва да се посочи, че таксата за компонента "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа" не се събира само при условие, че общината не разполага със съответните депа или съоръжения, т. е. притежаването на депо пряко обуславя предоставянето на тази услуга. Според заключението на вещото лице (л. 154 от първоинстанционното дело) "Общината не е разполагала със собствено депо за битови отпадъци за периода 2014 – 2019 г., поради което е ползвала депо за депониране и обезвреждане на битови отпадъци на територията на "Регионално депо за неопасни отпадъци" кв. Дивдядово, гр. Шумен", за удостоверяването на което обстоятелство за период 2014 г. – 2016 г. общината е сключила договори: с "Титан БКС" ООД, гр. Шумен, а за периода 2017 г. – 2019 г. - договори с Община Шумен, намиращи се на л. 77 – л. 113 от първоинстанционното дело. Доколкото задължението за такса "обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци" не е обвързано с конкретното реализиране на отпадъци от имота на задълженото лице, то единствено наличието на депо, с каквото несъмнено Община Велики Преслав разполага, е основание за дължимост на таксата за тази услуга. Настоящата съдебна инстанция приема, че публичните задължения на касатора са били дължимо платени, поради което основаното на чл. 128, ал. 1 ДОПК право на възстановяване на платеното не съществува. По тази причина отхвърлянето на оспорването срещу обективирания в АПВ отказ е правомерно. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения Акт за прихващане или възстановяване Административен съд – Шумен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,