Решение № 6570 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16295/2013 г.

Решение № 6570 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16295/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петър Желязков Иванов срещу решение № 2367 от 31.10.2013 г. по адм. д. № 2784/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 40185 от 16.04.2013 г., издадена от началник на група "АНД ОВ" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата- изземване на свидетелството за управление на МПС. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Както е посочил съдът, в оспорения акт издаден на основание чл. 171, т. 4 от ЗДП, са описани наказателните постановления въз основа на които на жалбоподателя са отнети общо 39 контролни точки - с наказателно постановление № 304/11.08.2004 г., на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба 20 лв. и са отнети 7 контролни точки, със същото наказателно постановление е наложено наказание по чл. 183, ал. 2, т. 9 в размер на 20 лв. и са отнети 10 контролни точки; с наказателно постановление № 3732/22.08.2005 г., на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 100 лв. и са отнети 13 контролни точки; с наказателно постановление № 1342/3.01.2006 г., на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба 100 лв. и са отнети 9 контролни точки, каквито са данните и по приложена справка, които не се оспорват. Направил е извод, че към датата на налагане на мярката, жалбоподателят е бил без контролни контролни точки и административният орган е спазил законовата разпоредба да изземе свидетелството за правоуправление поради това, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР, като водач, комуто са отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност. Възприети са за неотносими доводите, че за наложените санкции с наказателните постановления е изтекла абсолютна давност за изпълнението им. Изложени са мотиви, че след като няма данни, че тези постановления са отменени по съответния процесуален ред ( в доказателствена тежест на жалбоподателя с оглед чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК) следва да се приеме, че са влезли в сила, както е посочено в справката. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е следвало да се налага принудителната административна мярка, след като относно наказателно постановление № 304/11.08.2004 г., с което са отнети общо 17 контролни точки, в справката не е отбелязано на коя дата е влязло в сила. Не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед доводите на жалбоподателя, че съдът не е изискал наказателните постановления описани в издадената заповед. Не е имало спор, че наказателните постановления са издадени и с тях е отнет пълния брой контролни точки. Следва да се приемат изводите на съда, че след като наказателното постановление, издадено през 2004 г. и посочено в мотивите на оспорения пред съда административен акт, не е обжалвано пред районния съд към датата на налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДП 16.04.2013 г., както и в хода на съдебното производство и понастоящем, то е влязло в сила. Оспорването на начина на връчване на наказателното постановление е относимо в производството по обжалването му пред районния съд. Добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква към момента на узнаване на наказателното постановление да се предприемат действия по обжалването му. Жалбоподателят не може да се позовава на обстоятелството, че не е упражнил процесуални права, с които разполага. Неоснователни са доводите, че съдът не е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Налице са кумулативно предвидените в закона предпоставки за налагане на мярката по по чл. 171, т. 4 от ЗДвП да са отнети всички контролни точки и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановено задължение да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че на 1.10.2010 г. му е издадено ново свидетелство за управление на моторно превозно средство, със срок до 2020 г., с приложен към него контролен талон № 4252332 от 16.10.2010 г. Представя като писмено доказателство контролен талон от 16.10.2010 г., в който е отбелязан първоначален максимален размер 39 контролни точки. Заявява, че в съдебно заседание пред административния съд е представил контролния талон за констатация, но съдът не се е съобразил с него. Следва да се има предвид, че новото свидетелство за управление на моторно превозно средство, с приложен към него контролен талон, е издадено след и във връзка с изтичане на срока на предишното свидетелство за управление, поради което в него не е отразено отнемането на контролни точни по влязлите в сила наказателни постановления при действието на предишното свидетелство за правоуправление. Обстоятелството, че отнетите контролни точки не са вписани в издадения нов контролен талон, не заличава правните последствия от отнемането им, тъй като вписването има констативен характер. Установено е, че с посочените в мотивите на заповедта наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички контролни точки, поради което за него е възникнало задължение за върне свидетелството за управление. Няма твърдения и доказателства жалбоподателят да се е възползвал от възможността да възстанови контролни точки по чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП и след като не се е възползвал от тази възможност преди пълното им отнемане, за него е възникнало задължение да върне свидетелството за правоуправление, тъй като е водачът е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4. Тъй като на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки и е настъпила загубата на правоспособност, не може да се счете, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за служебно възстановяване на контролния брой точки, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В случая не се касае за наложена санкция за административно нарушение в административнонаказателно производство за да се има предвид едногодишен срок от извършване на нарушението. В случая е наложена принудителна административна мярка по чл 171 от ЗДвП по реда на АПК, с която е установена загуба на правоспособност и чиято цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебния акт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение