Решение № 5360 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 565/2011 г.

Решение № 5360 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 565/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Валенс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Валентин Цветанов Нанов, чрез пълномощника си адвокат Венцислав Павлов от ВАК, против решение № 2244 от 03.11.2010 г., постановено по административно дело № 1969 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, 26-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-510/02.06.2010 г. на Директора на РЗОК-Варна, с която са наложени финансови неустойки по два пункта: 1. За нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ИД - в размер на 90 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 б. "а" от ИД; 2. За нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ИД - в размер на 180 лв. на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД. В касационната жалба и допълнително представена обосновка на касационната жалба от 09.02.2011 г. са изтъкнати доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Петя Иванова-Сотирова, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Варненския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "Валенс" ЕООД - гр. Варна заповед № РД-09-510/02.06.2010 г. на Директора на РЗОК-Варна, с която на дружеството са наложени финансови неустойки в общ размер от 270 лева за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ИД и на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 б. "а" от индивидуалния договор. С обжалваното решение Административният съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Валенс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Валентин Цветанов Нанов, собственик на аптека "Валенс" с рег. № на РЗОК - Варна № 030228, с адрес: гр. Варна, кв. "Виница, ул. "Черно море" № 2 и с ръководител магистър-фармацевт Павлина Георгиева Филипова - изпълнител по договор № 03-0877 от 27.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. За да постанови този резултат административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и на административнопроизводствените правила, а наложените финансови неустойки в общ размер на 270 лева са определени за надлежно констатирани нарушения, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно, че индивидуален договор № 03-0877/27.05.2009 г. между "Валенс" ЕООД - гр. Варна и НЗОК е сключен на основание чл. 46, ал. 2 от НРД-2006 г. (отм.), като с анекса към него от 28.12.2009 г. действието му е продължено до 01.12.2010 г.. Съгласно чл. 45, ал. 1 от НРД-2006 г. рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с НЗОК. На това основание чл. 5 от ИД буквално възпроизвежда съдържанието на чл. 47 от НРД-2006 г. относно случаите, в които рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й - според т. 3 (съотв. т. 4 на чл. 5, ал. 1 от ИД) това е задължително в случаите на несъответствие между предписания брой опаковки лекарство и определената доза на прием и другите общи изисквания по предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Формулировката действително е обща, защото има за предмет несъответствие с всички установени с нормативни актове изисквания по предписване на лекарствените продукти, като на първо място сред тях е НРД-2010 г., приета на основание § 68, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО, приложима към уредбата на този кръг обществени отношения в процесния период. Цитираните текстове на ИД, както и нормата на чл. 3, ал. 2 от същия, задължаващи изпълнителя по договора да отпуска лекарствени продукти при спазване разпоредбите на Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и указанията на НЗОК по нейното прилагане, не са изменени или отменени с анексите към договора, поради което и към м. 02.2010 г. (при изпълнението на трите рецепти), и към м. 02.2010 г. (при извършване на проверката) дружеството е било техен адресат и е дължало спазването им при изпълнение на задълженията си по договора. На следващо място съдът е приел, че административният орган е дал вярна правна квалификация и на трите констатирани нарушения. Така за първото от тях правилно е прието, че рецепта № 1552/05.02.2010 г. е предписана в противоречие с установеното с чл. 42, ал. 2 от НРД-2010 г. ограничение - да не се предписват от ОПЛ и от лекар-специалист повече от три лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ-код) на ЗЗОЛ, както и дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствата. С рецептата е изписан четвърти лекарствен продукт за същото ЗЗОЛ за заболяване с един и същ МКБ I 50.0., което е било известно на фармацевта в аптека "Валенс", тъй като на същата дата на същото ЗЗОЛ и по същата рецепта той е изпълнил първите три лекарствени продукта за заболяване със същия код. При тези данни фармацевтът в аптека "Валенс" е следвало да откаже изпълнението на рецептата и да я върне на приносителя й съобразно задължението, вменено на "Валенс" ЕООД с чл. 5, ал. 1, т. 4 от ИД. За неизпълнението на това задължение и изпълнението на четвъртия поред лекарствен продукт, което е безспорно между страните, административният орган е приложил правилно санкционната норма и материалния закон - чл. 35, ал. 1, т. 3 б. "а" от ИД, като е наложил финансова неустойка в нормативноустановения размер. Идентични са изводите на съда и досежно санкцията по т. 2 от оспорената заповед. Безспорно е установено, че аптека "Валенс" е изпълнила рецепта № 1627/09.02.2010 г., с която на едно ЗЗОЛ е било отпуснато лекарство за заболяване с МКБ J 450 по протокол IА. На 17.02.2010 г. на същото ЗЗОЛ в аптеката са изпълнени още две рецепти № 1628/09.02.2010 г. и № 2203/17.02.2010 г. чрез отпускане на лекарствени продукти за заболяване със същия МКБ-код. Двете рецепти, са били издадени в нарушение на чл. 65 от НРД-2010 г., според който на ЗЗОЛ, получаващи лекарства по протокол IА, не могат да им бъдат предписвани други лекарства, предназначени за лечение на същото заболяване - поради това фармацевтът в аптека "Валенс" е следвало да изпълни задължението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ИД и да откаже да ги изпълни, както и да върне рецептите на приносителя им. Неизпълнението на това задължение на дружеството правилно е санкционирано от административния орган чрез прилагане на финансови неустойки по реда на чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора. Решението на Варненският административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Делото е изяснено от фактическа страна и при постановяване на решението си, съдът не е нарушил материалния закон. Обсъдени са относимите разпоредби на сключения договор между НЗОК и аптеката-изпълнител, нарушението на която обосновава налагане на санкцията по чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от същия. Нарушенията са констатирани по време на извършената финансова проверка на основание чл. 72, ал. 4 от ЗЗО, назначена със заповед № РД-09-469 от 13.05.2010 г. на директора на РЗОК-Варна. Прилагането на санкцията, обективирана в оспорената заповед № РД-09-510/02.06.2010 г. на Директора на РЗОК-Варна, която е издадена от компетентен орган и при спазване на материално правните изисквания за законосъобразност, е доказано с приложения констативен протокол № 183-СИП от 13.05.2010 г., чиито констатации от извършената финансова проверка не са опровергани в административното и съдебно производство. По изложените съображения Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,