Решение № 4277 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15526/2008 г.

Решение № 4277 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15526/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Василева срещу решение № 1388 от 23.10.08 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 2233/08 г., с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 800735/19.06.08 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение от 08.08.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че след като е спряно изпълнението на РА № 250000256 от 11.02.08 г. с влязло в сила определение на съда, вземанията, определени с него не са изискуеми и с тях не може да се извърши прихващане. Спирането на изпълнението на РА има отношение само към принудителното му изпълнение, но не и към неговата изискуемост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на СП "ФУНДА АНД СИСТЕМ ЯПЪ срещу АПВ и да се присъди юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - СП "ФУНДА АНД СИСТЕМ ЯПЪ с адрес за кореспонденция в гр. Търговище - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - гр. Варна е бил АПВ № 800735/19.06.08 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение от 08.08.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на сумата, подлежаща на възстановяване в размер на 66902.85 лв. с част от вземанията, определени с РА № 250000256 от 11.02.08 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен обжалвания АПВ и на осн. чл. 160, ал. 3 от ДОПК е върнал преписката на ТД на НАП - гр. Търговище за произнасяне по възстановяването на сумата в размер на 66902.85 лв., представляващи надвнесени авансови вноски спрямо задължението за КД през 2007 г. Приел е, че след като с влязло в сила определение № 2061/20.05.08 г. на АС-Варна по адм. д. № 982/08 г. е постановено спиране на изпълнението на РА, определените с него задължения към държавата не са изискуеми, тъй като изпълнението им не може да бъде поискано от кредитора. Поради това не е изпълнено изискването на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Постановеното от съда спиране изпълнението на РА по реда на чл. 157, ал. 1 от ДОПК до приключване на съдебното производство по обжалването му препятства изпълнението на определените с него задължения, поради което кредиторът не може да поиска тяхното изпълнение и за него е налице едно неизискуемо вземане. Затова, според изискването на чл. 128, ал. 1 от ДОПК подлежащите на възстановяване суми не могат да се прихващат за погасяване на това вземане. Неоснователен е доводът на касатора, че спирането на изпълнението е пречка само за принудителното му събиране, но не го прави неизискуемо. Спирането на изпълнението е вид обезпечение и гаранция, че няма да се осъществят правните последици от един незаконосъобразен акт и именно поради това до приключване на производството по съдебното му обжалване, той не подлежи на изпълнение въобще. Едно вземане, което не подлежи на изпълнение, не може да бъде погасявано, а прихващането е начин на погасяване, изрично посочен в чл. 168, т. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното, решението на АС-Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение