Решение № 10873 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7072/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Д. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Стоев, срещу Решение 479 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело 1437/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3-723/27.11.2023 г. на кмета на Община Правец и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че крайните изводи на първоинстанционния съд не съответстват на приетите по делото доказателства, както и че неправилно съда сочи, че приетата съдебно-техническа експертиза не е оспорена от страните. Според касатора съдът при постановяване на съдебното решение не е съобразил обстоятелството, че от приложените по делото снимки на процесния обект се опровергава твърдението на административния орган и вещото лице, че навесът е с три оградни стени. Твърди се също така, че за процесния строеж са били издадени две удостоверения за търпимост. Възразява се още, че за обекта, предмет на оспорената заповед, се явява приложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Правец, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Райчинова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Е. Д. срещу заповед 3-723/27.11.2023 г. на кмета на Община Правец, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител и собственик, да премахне незаконен строеж Масивен навес с три оградни стени , находящ се в поземлен имот с идентификатор 61189.0.154 по КВС на [населено място], Община Правец. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 4/17.05.2023 г., съгласно който строежът е изпълнен като свързано застрояване от западната страна на съществуващата жилищна сграда, за която е издадено удостоверение за търпимост, като върху стоманобетонова площадка, със застроена площ от 64 кв. м., са изградени две оградни стени от каменни зидове от запад и север с монтирана дограма върху тези две фасади, а от източната страна това е постигнато от съществуваща жилищна сграда, както и е изпълнен трискатен покрив с дървена конструкция и цигли. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е изпълнен без съгласувано конструктивно становище и без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната постройка представлява навес с размери 9.90 м./7.05 м. или 69.80 кв. м. застроена площ, който е долепен до съществуващата двуетажна сграда, като от югоизток няма изпълнена стена, а покривът /трискатен и покрит с керемиди/ се поддържа от три броя дървени колони и от северозапад и югозапад са изпълнени зидове с дебелина 60 см. от каменна зидария с прозорци. Констатирано е от вещото лице още, че настилката е от каменни плочи, като в северозападния ъгъл, до къщата, вътре в навеса има изпълнена тоалетна с размери 1.30 м./1.20 м. Съгласно заключението на вещото лице описанието на обекта в заповедта и констативния протокол отговаря на съществуващия на място обект, като при извършения оглед е установило също така, че процесният строеж е изграден на мястото на второстепенна сграда от допълващо застрояване с площ от 27 кв. м. /пристройка към жилищна сграда/, за която е било издадено удостоверение за търпимост. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, въз основа на приложената административна преписка и приета съдебно-техническа експертиза, че безспорно се установява по делото, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че същият е VI категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за изграждането на който не е спорно по делото, че не са издадени строителни книжа. Според съда в случая се касае за премахване на съществуваща търпима сграда и изграждане на нова сграда от допълващо застрояване на нейно място, за което се изисква на основание чл. 147 от ЗУТ разрешение за строеж, като дори и да се приеме, че се касае за преустройство и основен ремонт на съществуващата търпима сграда, то съгласно § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ също се изисква разрешение за строеж. Съдът е обосновал извод, че в процесния случай, предвид местоположението и характеристиките на строежа, спрямо него не са приложими хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като в тази връзка се е позовавал на посоченото в констативния акт изграждане на строежа след 2008 г. и установеното от експертизата изграждане на мястото на второстепенна постройка, за която през 2019 г. е било издадено удостоверение за търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Неоснователни в тази връзка се явяват възраженията на касатора, че описанието на процесния строеж, дадено в оспорената заповед, а именно, че навесът е с три оградни стени, не съответства на изграденото на място. Както в констативния акт и оспорената заповед, така и в заключението на вещото лице, се сочи, че едната оградна стена е съществуващата жилищна сграда, а другите две оградни стени представляват каменни зидове, върху които е монтирана дограма прозорци. Така описаният строеж съответства и на приложените по делото снимки. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е Навес , който е долепен към съществуваща жилищна сграда, като върху стоманобетонова площадка са изградени две оградни стени от каменни зидови, върху които е монтирана дограма, както и е изпълнен трискатен покрив с дървена конструкция и цигли, които обстоятелства се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице изграденото на място съответства на описаното в заповедта. По делото се установявя също така, че за процесния навес няма издадено разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че описания в заповедта за премахване навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Противно на твърдяното от касатора в касационната жалба, в случая се явява и неприложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, доколкото от приетите по делото писмени доказателства, в това число и от приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесната постройка няма характеристиката на леки постройки за отоплителни материални и инвентар , независимо, че вещото лице е констатирало, че в постройката се съхраняват и трактор косачка, дърва за огрев и маса за работа с инструменти. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че описания в заповедта навес не е и търпим строеж нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по което и обстоятелство касаторът в нарочна молба по делото от 12.02.2024 г. изрично заявява, че не се твърди, че самият обект, описан в оспорената заповед, представлява търпим строеж. . Неоснователно се явява и възражението на касатора, че оспорената заповед е издадена за премахване на строеж, за който /частично или изцяло/ на основание издадени удостоверения за търпимост, е налице законова забрана за премахването му. От една страна удостоверенията за търпимост, на които се позовава касационният жалбоподател, касаят постройки, различни от процесната, а именно: две второстепенни постройки допълващо застрояване, със застроена площ от 27 кв. м. и 20 кв. м., които съгласно заключението на вещото лице по т. 1.7, която и не е оспорена от касатора, са съборени и на тяхно място е изграден впоследствие процесния навес. От друга страна в производството по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, следва да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за търпимост на строежа. Последното се установява от административния орган или в хода на съдебното производство, ако административният орган не е събрал съответните доказателства в тази насока, независимо от наличието на удостоверение за търпимост на този строеж. Такъв документ има доказателствена стойност само при прехвърлителна сделка пред съответните нотариални органи, поради което търпимостта на строежа подлежи на самостоятелна преценка от страна на административния орган, респ. от съда, във всеки конкретен случай и дори и тогава когато за този строеж вече е било издадено удостоверение за търпимост, което се явява и неотносимо в настоящото производство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева, съгласно приложения по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, договор за правна защита и съдействие 25/02.10.2024 г. и вносна бележка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,