Решение № 268 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 674/2014 г.

Решение № 268 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 674/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 93/2014 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия В. К. Ц. В съдебно заседание жалбата, с ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената въззивна присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна, взел е отношение и по направените в касационната жалба доводи, които намира неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 24.02.2014 г. постановена по внохд. № 93/2014 г. на Апелативен съд гр. София е отменена оправдателна присъда по нохд. № 2116/2013 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия В. К. Ц. е признат за виновен в това, че на 14.12.2011 г. в [населено място] на околовръстен път пред КПП 52, в лек автомобил с дк [рег. номер на МПС], който управлявал, без надлежно разрешително държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - амфетамини, с нетно тегло 404,10 гр. на стойност 12 123 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 6000 лв. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, присъдени са и направените по делото разноски. ПО ЖАЛБАТА НА подсъдимия Ц.: В касационната жалба се претендират незаконосъобразност на присъдата, тъй като е постановена в нарушение на закона, допуснати на въззивното производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия и се твърди явна несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В допълнението към жалбата е конкретизирано, че защитата не оспорва от фактическа страна - на 14.12.2011 г. в автомобила, управляван от подсъдимия Ц., в стъклен буркан да е намерено вещество, което съдът е приел, че е наркотично вещество - амфетамин. Спори се оценката на доказателствата и изводите по фактите, направени от въззивния съд. Спори се и дали деянието е доказано по несъмнен начин от субективна страна. Защитата счита за неустановена датата, на която е подадена оперативна информация за това, че подсъдимият Ц. превозва в автомобила си наркотични вещества. Твърди се, че от приетата за установена дата на този сигнал (14.12.2011 г.), САС прави извод за субективната страна на извършеното престъпление, и че този извод е незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелките Ц. (съпруга на подсъдимия) и свидетелката И., които установявали, че на подсъдимия са предадени от последната строителни материали, необходими за ремонт на имот в [населено място], [община], и че намереното в автомобила на подсъдимия наркотично вещество той е възприемал като лепило за тапети. Не била установена и специалната цел (разпространение), а изводът на въззивният съд за наличието й бил произволен и подкрепен единствено от количеството намерено наркотично вещество. Съществените процесуални нарушения, претендирани от защитата са за такива, допуснати на досъдебното производство, възразява се по претърсването на автомобила в нарушение на НПК, защото това следствено действие фактически било извършено около 13.30 часа на 14.12.2011 г., а протоколът сочел час 15.30 ч. - 16.30 ч., поради което иззетите вещи не могат да се ползват като веществени доказателства. Възразява се и срещу това, че е унищожен предметът на престъплението - преди приключване на съдебното производство, което лишавало защитата от право да поиска повторна съдебно-физико-химическа експертиза, която да провери заключението на вещото лице, дало заключение още на досъдебното производство. В тази връзка защитата поставя принципен въпрос "трябва ли едно лице да бъде признато за виновно и осъдено за държане на наркотично вещество, ако към момента на постановяване на присъдата на първа инстанция предметът на престъплението не е налице и в нито един момент на воденото наказателното производство този предмет не е виждан от подсъдимия, защитата и от съда?" Доводите са неоснователни, част от тях са правени и пред двете инстанционни съдилища, първостепенният съд частично ги е възприел, а въззивният изцяло, след подробно обсъждане, ги е отхвърлил. В мотивите по фактите въззивният съд е приел, че на 14.12.2011 г. подсъдимият Ц. управлявал л. а. с ДК № СА 91-68 КТ по Околовръстен път [населено място] в посока от [населено място]. В малък зелен сак - на задна седалка на автомобила, между дрехите и личните си вещи, подсъдимият бил сложил стъклен буркан с винтова капачка, поставен в празна опаковка от кафе "Л.". Вътре в буркана имало завързан полиетиленов плик съдържащ силно овлажнено наркотично вещество амфетамин, което било предадено на подсъдимия от свидетелката Х. И. При проверка от служител при Магистрална полиция - СДВР на МВР, описаният по-горе плик от кафе "Л." заедно с намиращия се вътре буркан бил намерен, а на въпроса на служителя на полицията какво е съдържанието на буркана, подсъдимият отговорил "лепило за тапети". След отварянето на буркана се "усъмнил" и казал, че вероятно не е лепило за тапети. При извършения полеви наркотест на веществото (на мястото на проверката) било установено, че реагира положително на амфетамин. По-късно проведеното експертно изследване установило нетно тегло (след изсушаване) - 404,10 гр, розово на цвят вещество на прах и бучки със силна задушлива миризма, с наличие на амфетамин, кофеин и лидокаин, като съдържанието на амфетамин в сместа е 7,5%. Стойността на наркотичното вещество, иззето от автомобила на подсъдимия е в размер на 12123 лева. Същият ден, претърсване било направено в жилището на подсъдимия (където не са открити вещи и предмети относими към делото) и в жилището на свидетелката Х. И., откъдето е иззет полиетиленов плик, съдържащ кремаво вещество на бучки и прах, което при извършения полеви наркотест реагирало на амфетамин, намерена била електронна везна и още два отделни полиетиленови плика с прахообразно вещество. За намереното в дома на свидетелката И. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК - за държане на наркотични вещества с цел разпространение, наказателното производство по което е приключило със споразумение, одобрено от съда по нохд № 1885/13 г. на СГС, по силата на което И. се е признала за виновна по това престъпление и се е съгласила да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година с приложението на чл. 66 НК за срок от четири години и глоба в размер на 2500 лева. С така одобреното споразумение са били отнети в полза на държавата и е постановено унищожаването на всички иззети по досъдебно производство № 195/2011 г. по описа на ГДБОП наркотични вещества (вкл. и 404,10 гр амфетамини, иззети от подсъдимия Ц.). Констатирано е от въззивния съд различието по фактите, възприети от СГС, най-вече относно обстоятелството какви са били действителните представи и знанието на подсъдимия Ц. за естеството на откритото в автомобила му вещество. Относно обстоятелствата, по повод на които му е предадено от свидетелката И. За да не сподели приетото за тези обстоятелства от СГС, въззивният съд е направил изключително подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, изводите от който са убедителни, последователни, без пропуски при оценката на доказателствата и очевидно почиващи на правилата на формалната логика. Поддържаното и пред ВКС оплакване за липсата на несъмненост в извода за наличие на субективната страна на престъплението - "тъй като подсъдимия мислел, че веществото в буркана е лепило за тапети, предоставено му от свидетелката И. във връзка с извършване на ремонт в [населено място]", не само не намира опора в доказателствата по делото, но се опровергава от обстоятелството, че лепилото за тапети няма защо да се опакова в полиетиленов плик в буркан и празна опаковка от кафе "Л.", а още по-малко ще се съхранява в сак с дрехите на подсъдимия и личните му вещи. Не без значение е и обстоятелството, че при първоначалното отваряне на буркана пред свидетеля Н. подсъдимият се "усъмнил" в това, че веществото е лепило за тапети. Невярно е и твърдението на защитата, че изводите за субективната страна на престъплението въззивният съд основава единствено и само от датата, на която е подадена оперативната информация за това, че подсъдимият Ц. превозвал в автомобила си наркотични вещества. По отношение на това обстоятелство (субективната страна на извършеното престъпление въззивният съд е изложил пространни съображения, като особено внимание е обърнал на обясненията на подсъдимия, съпоставил ги е с останалите гласни доказателствени средства, а датата на подадената оперативна информация по никакъв начин не е била нито единствена, нито решаваща в тези изводи. На поставения въпрос, трябва ли едно лице да бъде признато за виновно и осъдено за държане на наркотично вещество, ако към момента на постановяване на присъдата на първата инстанция предметът на престъплението не е налице и в нито един момент на воденото наказателно производство този предмет не е виждан от подсъдимия, защитата и съда, отговорът е отрицателен, защото би липсвал предмет на престъплението. В конкретния случай обаче това не е така, тъй като предметът на престъплението - високорисково наркотично вещество с грамаж 404,10 гр е надлежно иззето с протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия, в присъствието на поемни лица и на самия подсъдим, бил е обект на експертно изследване и е унищожен, вярно неправилно, с приключване на наказателно производството по нохд № 1885/13 г. на СГС (споразумението, сключено от свидетелката И., предоставила предмета на престъплението на подсъдимия) и обстоятелството, че досъдебното производство по ДП № 195/2011 г. е водено не само срещу Х. И., но и срещу подсъдимия и е приложено по настоящето наказателно производство, т.е. невярно е твърдението, че в нито един момент на воденото наказателно производство (срещу подсъдимия Ц.) този предмет не е виждан от подсъдимия, защитата и съда. При правилно и безпротиворечиво установени факти и законът е приложен правилно. На инкриминираната дата и място подсъдимият държал без съответното разрешение високорисково наркотично вещество, с цел разпространение и по този закон е осъден. Във връзка с правната квалификация на извършеното от подсъдимия Ц. Върховният касационен съд изцяло споделя изложеното в мотивите на въззивната присъда, поради което не ги преповтаря. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ц. наказание. При определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия въззивният съд е съобразил всички обстоятелства от значение по делото (от защитата не се сочат невзети предвид неглижирани и подценени обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанието). Наказанието е определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но изводът, че с приложението на института на условното осъждане би се допуснало нарушение на принципната норма на чл. 36 НК, тъй като една от предпоставките за приложението на чл. 66 НК е преценката доколко целите на наказанието във всеки конкретен случай могат да бъдат постигнати, без да е необходимо то да се изтърпява ефективно "този съд счита, че условното осъждане на подсъдимия не би могло да обезпечи и да осъществи възпитателната и превантивна функция на наказанието" е правилен и законосъобразен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието, определено на подсъдимия Ц. достатъчно и справедливо. Жалбата на подсъдимия е изцяло неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение