Решение № 5887 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2021 г.

Решение № 5887 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А 1 България"ЕАД срещу решение № 6153/06.11.2020 г., постановено по адм. д. № 4443/2020 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) оспорва касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски. Ответникът П. Г., редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6153/06.11.2020 г., постановено по адм. д. № 4443/2020 г. описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "А1 България"ЕАД срещу решение № ППН-01-435/25.03.2020 г. на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалбата на П. Г. срещу "А1 България" ЕАД и на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) за нарушение на чл. 6, § 1 от Общия регламент за защита на личните данни е разпоредено на "А1 България"ЕАД да предприеме конкретно описани в мотивите на акта мерки както и е определен срок за изпълнение на разпореждането. АССГ е приел за установено, че описаното в решението на Комисията обработване на лични данни е извършено и представлява нарушение по смисъла на действащия към 13.06.2017 г. национален Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) и продължава при действието на Общия регламент относно защитата на данните, приложим от 25.05.2018 г. Решаващият съд е обосновал извод за действителност на атакуваното решение на КЗЛД и издаването му при спазване на административнопроизводствените правила и предвидената от закона форма, като разпоредената мярка е подходяща и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. Въз основа на всички събрани по делото доказателства правилно е прието за установено, че от 13.06.2017 г. "А1 България"ЕАД обработва без основание лични данни на П. Г. по повод към договор № 504137690 от 13.06.2017 г. Този извод е съобразен с разпределението на доказателствената тежест в процеса и събраните в административното производство доказателства (почеркова експертиза), според които физическото лице не е положило подписи върху документите за сключване на този договор, респективно не е налице съгласие за обработването на личните му данни. По делото не са наведени никакви твърдения, съответно и доказателства, за наличие на други основания за законосъобразно обработване от "А 1 България"ЕАД на личните данни на физическото лице по повод изпълнение на този договор. В случая не е установено наличието на нито едно от условията, при които е допустимо извършеното обработване по повод договор от 13.06.2017 г. на личните данни на П. Г.. В тежест на доказване на администратора на лични данни е съществуването на условията за допустимо обработване на личните данни на физическите лица. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че КЗЛД е компетентен орган да установи това незаконосъобразното обработване на лични данни на физическите лица и в проведеното административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за наличие на предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на административното производство. Действително КЗЛД не е компетентен да установява престъпления, но от данните в административната преписка и доказателствата по делото не е видно извършване на конкретно престъпление от конкретен извършител, което да има пряко значение за отговорността на администратора на лични данни, за да има пряко значение за изхода на административното производство, приключило с издаване на оспорения пред АССГ акт. Изрично следва да бъде посочено, че само полагане на подпис от неизвестно лице вместо П. Г. не покрива изцяло фактическия състав на нито едно престъпление, а личността на евентуалния извършител не би оказала влияние върху отговорността на администратора на лични данни, която се ангажира за незаконосъобразно обработване, а не за престъпление. В този смисъл са неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че решението на КЗЛД е издадено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 7 и чл. 35 от АПК. Всички относими към спора факти са установени в административното производство и се потвърждават от фактическите установявания пред първата инстанция. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 172 а, ал. 2 от АПК. При постановяване на обжалваното съдебно решение са обсъдени всички относими към спора доводи на страните, направен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, изпълнено задължението за служебна проверка при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК, както и е извършен съдебен контрол относно съображенията на КЗЛД при определяне на необходимостта и вида на корективната мярка при отчитане на всички изисквания на чл. 83, § 2 от Общия регламент за защита на личните данни като липсата на възпроизвеждане на нормативната разпоредба не означава липса на анализ на предпоставките й. В случая съдът това съобразяване е извършено от Комисията и е прието за правилна в мотивите на обжалваното съдебно решение, в което е посочено, че разпоредената мярка съответства на описаната законосъобразна цел и чрез нея е възможно да бъдат предотвратени бъдещи нарушения. Съображенията на касационния жалбоподател, наведени в пледоарията по същество на спора относно вероятните трудности при изпълнение на разпоредените мерки спрямо част от потребителите на част от услугите, предлагани от "А1 България"ЕАД не обуславят обективна невъзможност, а само наличие на различни комуникационни канали. КЗЛД е наредила да бъдат използвана събраната в договора информация за кореспонденция с клиента по начин, който да осигурени своевременното му уведомяване за изменение в плана, за закупуване на нови мобилни устройства и други. Целта на мярката е да се установени възможно на най-ранен етап от отношенията на страните по договора съществуването на неправомерно обработване на лични данни и да бъдат предприети съответните мерки за преустановяването им. В този смисъл е без значение различното време (в зависимост от вида на предоставяната услуга), което ще е необходимо за информиране на физическите лица, защото всяко уведомяване има за цел да намали риска от продължаване на потенциално незаконосъобразно обработване, а не създава задължение за физическото лице да сигнализира за злоупотреба с личните му данни. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна КЗЛД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,