Решение № 1229 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14432/2013 г.

Решение № 1229 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14432/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Областен управител на област Варна, подадено чрез пълномощник юрк. Св. Георгиев, за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 1204 от 20.03.2013 г., постановено по адм. д. № 19756/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № РД-11-7706-36/28.01.2011 г. за одобряване на ПНИ на м. "Соук Соляр"/"Сълзица", част от КР 505, землище Варна, община Варна, обл. Варна, в частта за имоти № 586 и пл. № 587 по ПНИ и административната преписка му е върната за ново произнасяне в отменената част. В искането се излагат съображения, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото - нот. а. № 177/2011 г., издаден на 16.08.2011 г., легитимиращ лицата Никифор и Елена Герчеви като собственици на имот № 587 по ПНИ, станал известен на молителя едва на 1.04.2013 г., поради което не ги е конституирал като заинтересовани страни и това довело до съществен порок на решението, чиято отмяна иска. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Със становище от 8.01.2014 г., напълно идентично с искането, молителят поддържа последното. Ответниците по искането за отмяна - Райна Иванова Вичева и Велико Димов Вичев, в писмена защита от адв. Атанас Митев, техен процесуален представител, изразяват становище за недопустимост, алт. за неоснователност на молбата и молят тя за бъде оставена без уважение. Претендират разноски. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по жалба на Райна Иванова Вичева и Велико Димов Вичев, е отменена заповед № РД-11-7706-36/28.01.2011 г. на Областен управител на област Варна за одобряване на ПНИ на м. "Соук Соляр"/"Сълзица", част от КР 505, землище Варна, община Варна, обл. Варна по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта за имоти № 586 и пл. № 587 по ПНИ. и административната преписка е върната за ново произнасяне в отменената част. Решението е оставено в сила с Решение № 1786/4.07.2013 г. по адм.. д. № 2034/2013 г. на административен съд - Варна, като е отхвърлена като неоснователна касационната жалба на Областния управител на Варненска област, в която твърдял, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, предвид данните от представения с касационната жалба нот. а. № 177/2011 г. от 16.08.2011 г. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. По настоящото искане не се установиха нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Както бе посочено по-горе, за обосноваване на твърдението си за наличие на ново доказателство молителят сочи нот. а. № 177/2011 г., издаден на 16.08.2011 г. Видно от датата на съставянето му, представеното доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК, т. к. е издадено преди приключване на делото в касационната му фаза (27.06.2013 г.) и е приобщено към доказателствения материал по делото, приложено е на л. 6 от него. Отделно от това, отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. От трета страна, доводите на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. Отделно от изложеното, молителят не е легитимиран да предявява от името на трети лица претенции за нарушено право на защита. Най-после, по аргумент от чл. 237, ал. 1 АПК, предмет на отмяна по този ред не може да бъде индивидуалния административен акт, а само влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно. То е и доказано в размер на 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар, видно от пълномощно, приложено на л. 12 от делото, поради което молителят следва да бъде осъден да им ги заплати в посочения размер, предвид липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия,