Решение № 680 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 261/2017 г.

Решение № 680 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 261/2017 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 ДОПК. Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- П. при ЦУ на НАП срещу определение 1694/17.10.2016 г. по адм. д. № 1986/2016 г. на Административен съд П., с което е спряно изпълнението на РА № Р-16001615008178-091-001/19.05.2016 г. /поправен с РА № П-16001616096042-003-001/1.06.2016 г./, потвърден с Решение № 499/22.07.2016 г. в обжалваните по съдебен ред части, с които: за данъчен период от 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. относно търговски контрагент с VAT № BE0407241236 е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2014 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, като не са признати разходи за данъчни цели в размер на 104 102.87 лв., както и за данъчен период 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г., търговски контрагент № ВЕ0430529946 относно допълнително начислен данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО във вр. с чл. 12, ал. 5, т. 1 в общ размер на 55 692.92 лв. със съответните лихви. Частният жалбоподател поддържа, че към 5.10.2016 г. размерът на задълженията, след направените частични плащания и прихващания с влязъл в сила АПВ, възлиза общо на 85474, 67 лв. Изтъква обаче, че актуалният размер на наложеният върху банковата сметка запор е 84581, 50 лв, съгласно писмо на публичния изпълнител. Поради това, че обезпечението не покрива главницата и лихвите по задължението, се иска отмяна на определението за спиране изпълнението на РА. Ответникът по частната жалба "Б. Р. С." ООД оспорва частната жалба, като поддържа, че наложеният запор е до сумата от 95698, 29 лв. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение административният съд е спрял изпълнението на РА № Р-16001615008178-091-001/19.05.2016 г. /поправен с РА № П-16001616096042-003-001/1.06.2016 г./, потвърден с Решение № 499/22.07.2016 г. в обжалваните по съдебен ред части, с които: за данъчен период от 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. относно търговски контрагент с VAT № BE0407241236 е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2014 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, като не са признати разходи за данъчни цели в размер на 104 102.87 лв., както и за данъчен период 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г., търговски контрагент № ВЕ0430529946 относно допълнително начислен данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО във вр. с чл. 12, ал. 5, т. 1 в общ размер на 55 692.92 лв. със съответните лихви. В мотивите си съдът е приел, че наложените предварителни обезпечителни мерки надхвърлят размера на задължението по РА и са налице основанията за спиране на изпълнението на РА от съда. Определението е правилно. Публичното вземане по цитирания РА е обезпечено по реда на ДОПК с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 3.08.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- П., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на длъжника в "Търговска банка Д" АД за сумата от 95698, 29 лв. Не се спори, че размерът на задължението по обжалваната част от РА към момента на искането е 85297, 73 лв. Съгласно чл. 157, ал. 3 ДОПК, спирането на изпълнението на РА е допустимо по искане на жалбоподателя, към което следва да са приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер; в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - ал. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 153, ал. 5, в останалите случаи, извън тези на представяне на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението. Безспорно е между страните, че след извършените частични плащания и прихващания размерът на дълга, ведно с натрупаните лихви и към настоящия момент е под 95968,29 лв, колкото е размерът на наличната сума по банковата сметка на длъжника, върху която сума е наложен запор от публичния изпълнител. Правилни са съображенията на съда и на ответника по частната жалба, че запорът върху банковата сметка до сумата от 95968,29 лв не е вдигнат по предвидения в закона ред. Установява се от приложеното удостоверение от "Търговска банка Д" АД, че фактическото положение отговаря на констатираното, а именно че действително в банката е налична сума в посочения размер, която е под запор поради наложената от публичния изпълнител обезпечителна мярка. Тя от своя страна покрива изцяло задължението. По изложените съображения определението за спиране на изпълнението на РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение