Решение № 9166 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД, подадена чрез адвокат И. Церовски, срещу решение 596/24.01.2024 г. по адм. дело 7345/2022 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че неправилно и необосновано е приета повторната съдебна икономическа експертиза, която е страдала от същите пороци като първоначалната, поради което е следвало отново да се назначи повторна експертиза. Излага съображения относно допуснатите нарушения на материалния закон, свързани с неправилно приложение на корекцията с фактор Z по чл. 38, ал. 7 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), противоречие с чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и неправилно приложение на инфлационния индекс в размер на 3.3 % на прогнозните оперативни разходи. Моли решението на АССГ да бъде отменено изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд или решено по същество. Претендира разноските за двете инстанции. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Райков, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на предвидената в закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Север АД срещу решение Ц-19/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по Раздел ІІ, т.5.3., с която на дружеството за втората ценова година от шестия регулаторен период, при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи 383 725 хил. лв. и пренесена електрическа енергия от 5 490 283 MWh, са утвърдени цени, считано от 01.07.2022 г. както следва: цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение - 0,02648 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение - 0,07073 лв./kWh; цена за достъп за небитови клиенти - 0,02311 лв./kW/ден; цена за достъп за битови клиенти - 0,00885 лв./kWh. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД и е осъдил дружеството да заплати на Комисията разноските по делото. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореният акт, в обжалваната част, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за издаването му. Посочил е, че в административното производство Електроразпределение Север АД е подало заявление вх. Е-13-273-45 от 30.03.2022 г. за утвърждаване на цени за пренос и достъп на електрическата енергия, което е разгледано, съгласно изискванията на глава ІV от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Резултатът от извършения анализ на данните предоставени от дружеството и тези на останалите заявители е отразен в доклад от 23.05.2022 г. от работната група, който е приет от КЕВР. Съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 48 от НРЦЕЕ относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. Съдът е приел, че е спазен и реда за издаване на решението. Възраженията и становищата на Електроразпределение Север АД срещу изготвения доклад и проекта на решение са обсъдени в решение Ц-19/01.07.2022 г. на Комисията. По делото е прието заключение по допуснатата съдебна икономическа експертиза, която е оспорена от Електроразпределение Север АД, поради което е допусната повторна експертиза, която отново е оспорена от касационния жалбоподател, но е кредитирана от съда като обективна и компетентна. Съдът е приел, че КЕВР правилно е извършила корекцията с т.нар. фактор Z. Разпоредбата на чл.38, ал.7 от НРЦЕЕ предвижда прилагането на такава корекция в случаите на регулиране на цените по метода горна граница на приходи . Корекцията с фактора Z се извършва по формула, която е нормативно установена в НРЦЕЕ, когато постигнатата среднопретеглена пазарна цена (Цп), по която електроразпределителните дружества са закупили електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, се отклонява с 5 % и под 5 % от прогнозната пазарна цена по чл. 37в, Цтр.1 е равна на Цтр, а когато постигнатата среднопретеглена пазарна цена се отклонява с повече от 5 % от прогнозната пазарна цена по чл. 37в, Цтр.1 се изчислява по определена формула. АССГ възприема като законосъобразен подходa в процесния административен акт, в който среднопретеглената цена за закупуване на електрическа енергия за покриване на технологичните разходи е изчислена на база отчетните данни за закупените количества от пазара ден напред от БНЕБ ЕАД. Към нея са прибавени цените за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, цената за задължения към обществото и разходи за балансиране, в резултат на което е определена среднопретеглената пазарна цена за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2022 г. Последната е намалена с получените от дружеството компенсации по Програмата за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи. Този подход бил подкрепен и от констатациите на вещото лице. На следващо място, АССГ намира за неоснователно оспорването от страна на касационния жалбоподател на непризнаването на пълния заявен размер разходи, присъщи на лицензионната дейност. Той се е мотивирал, че съгласно чл. 31,т. 2 от ЗЕ цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Функциите на Комисията по утвърждаване на цени и нейните регулаторни правомощия несъмнено предполагат преценка за икономическа обоснованост на заявените разходи. Нормативната уредба изрично предвижда възможност за извършване на корекции на заявените разходи при констатирано несъответствие между прогнозирани и действително извършени инвестиции. Първостепенният съд е потвърдил действията на КЕВР, свързани с възприетия от комисията подход, при който инфлационния индекс на корекцията на оперативните разходи е определен съобразно данните от НСИ за предходната календарна година, вместо за предходните 12 месеца. Тези действия били в рамките на оперативната й самостоятелност и КЕВР правилно е приела за базисна година предходната календарна година - както за определяне на оперативните разходи, така и за прилагане на корекционния индекс с инфлация, което се потвърждавало и от вещото лице. По тези съображения първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД . Решението е неправилно. Неоснователни са развитите съображения в касационната жалба за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При преглед на двете изготвени експертизи е видно, че те действително са необосновани. Експертизата не е успяла да даде коректни сведения по поставените задачи, като същата е лишена от изчисления и анализи, които да подкрепят констатациите. Следва да се отбележи обаче, че това не представлява съществено процесуално нарушение, защото съдът не е задължен да кредитира експертизата, а делото е изяснено от фактическа и правна страна, въпреки горните констатации ,тъй като спорът е от правно естество и е в компетентността на съда да го разреши. Основателно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. В НРЦЕЕ е въведен регулаторен механизъм, който защитава интересите, както на електроразпределителните дружества, така и на крайните клиенти. Според чл. 3, ал. 2, т. 2, пр. 2 от НРЦЕЕ при метода за ценово регулиране горна граница на приходи Комисията, след проведен регулаторен преглед, утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийните предприятия за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период, в съответствие с глава трета от НРЦЕЕ. В тази връзка според чл. 38, ал. 4 и ал. 7 от НРЦЕЕ при този метод за ценово регулиране КЕВР извършва годишни корекции с инфлационен индекс за предходен период, с коефициент за подобряване на ефективността, с показатели въз основа на изпълнението, с разлика между прогнозни и отчетени инвестиции и с фактора Z. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че през трите години на регулаторния период могат да се коригират цените и годишните приходи само и единствено в предвидените в нормативната уредба случаи. Настоящият съдебен състав обаче намира, че КЕВР не е приложила правилно нормативно установената формула, регламентирана в чл. 38, ал. 7 от НРЦЕЕ и не е извършила правилно корекцията с фактора Z. Комисията е добавила изчислителен елемент, който да отразява цена в лв./MWh, която се явява резултат от сумата на получените компенсации, изплатени по сключения договор между Електроразпределение Север АД и Министерството на енергетиката. Включването на такъв елемент във формулата, който не е нормативно установен, е недопустимо и представлява съществено нарушение на материалния закон самостоятелно основание за отмяна на административния акт. КЕВР е следвало да спази стриктно посочената формула и да извърши изчисленията си на фактора Z, като бъде отчетена разликата между реалните разходи за закупуване на енергия за технологични загуби и очакваните компенсации по програми на Министерски съвет. Твърдението на Електроразпределение Север АД, че приложената годишна корекция с инфлационен индекс по чл. 38, ал. 4, т.1 от НРЦЕЕ противоречи на действащата нормативна уредба, като използваният в обжалвания административен акт инфлационен индекс е в размер на 3.3 % на основата на данни от НСИ относно средногодишния индекс на потребителските цени за предходната година /2021 г./ и не отразява реалните стойности, касационната инстанция също намира за основателно. Утвърдените към началото на действащия регулаторен период прогнозни оперативни разходи за дейността на ЕРП Север са в размер на 100 245 хил. лв., които КЕВР индексира за втората ценова година с инфлационен индекс от 3.3% средногодишна инфлация. В процесния случай, реалното оскъпяване на тези разходи е в пъти повече с оглед на реалната инфлация за периода. Независимо, че КЕВР разполага с оперативна самостоятелност, то тя не е неограничена, а действията й водят до некомпенсиране на оперативни разходи. В съответствие с чл.169 от АПК съдът проверява дали административният орган е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 4, т.1, предл. първо от НРЦЕЕ корекцията на оперативните разходи се извършва посредством прилагане на инфлационен индекс, отразяващ влиянието му върху тях. По този начин следва да се постигне възстановяване на разходите при спазване на критериите и принципите, заложени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от Закона за енергетиката. КЕВР в качеството си на енергиен регулатор, в своите административни актове следва да отчита реалната икономическа среда и условия, в които упражняват дейност електроразпределителните дружества. Настоящата инстанция счита, че приложеният инфлационен индекс не отразява реалното влияние на инфлацията върху признатите разходи за дейността съгласно нормативните изисквания, а е следвало КЕВР да отчете инфлацията в период по-близък до регулирания, а именно последните 12 месеца, когато отчетената инфлация от НСИ е приблизително 10%.Подходът на КЕВР не може да бъде споделен от съда ,тъй като дори в бъдеще да се приеме, че ще бъде извършена някаква компенсация, по този начин се изместват разходи за следващ период, а Комисията е длъжна да определя точно инфлационния индекс за регулирания период. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено. Предвид констатираната незаконосъобразност на административния акт, следва да бъде отменено Решение Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР в частта по Раздел ІІ, т.5.3., с която на дружеството за втората ценова година от шестия регулаторен период са утвърдени цени, считано от 01.07.2022 г. както следва: цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение; цена за достъп за небитови клиенти и цена за достъп за битови клиенти. Съдът изпраща преписката на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила и съгласно дадените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора, в полза на Електроразпределение Север АД следва да се присъдят сторените разноски. Настоящата инстанция счита направеното възражение от страна на КЕВР за прекомерност на адвокатското възнаграждение за частично основателно и в тази връзка, с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на процесуална защита, размерът на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на 10 000 лв. В полза на касатора следва да се присъдят и направените разноски за държавна такса за касационно оспорване в размер на 370 лева, както и направените в първоинстанционното производство разноски за държавна такса в размер на 50 лева, 805,20 лева-депозит за експертиза, 800 лева-допълнителен депозит за експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение