Решение № 9869 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2019 г.

Решение № 9869 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "СЪНОТЕХ" ООД, гр. София срещу решение № 4845 от 10.07.2019 г. по адм. дело № 13823/2017 г. на Административен съд – София-град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002216006773-091-001 от 22.05.2017 г., потвърден с решение № 1822 от 16.11.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП)– гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който на дружеството са установени задължения за довнасяне по реда на КСО и "СЪНОТЕХ" ООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 425. 22 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се и твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, оспорва твърденията на касатора и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА № Р-22002216006773-091-001 от 22.05.2017 г., потвърден с решение № 1822 от 16.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, за установени задължения за довнасяне по реда на КСО за вноски за държавно обществено осигуряване за осигурители в размер на 85 255. 94 лв. и лихви ДОО в размер на 25 500. 36 лв.; за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд за осигурители в размер на 22 629. 86 лв. и лихви УПФ в размер на 6 772. 32 лв.; за вноски за здравно осигуряване за осигурители по реда на Закона за здравното осигуряване в размер на 37 204. 86 лв. и лихви ЗО в размер на 11 129. 42 лв.; както и за лихви върху данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ в размер на 1 029. 77 лв. По делото не е било спорно, че през ревизираните периоди дейността на "СЪНОТЕХ" ЕООД е извършване на строително ремонтни дейности, проектиране, асемблиране и монтаж на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници, регистрирани с код 4399-Други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде. Към 31.12.2014 г. дружеството е декларирало 263 сключени трудови договори, голяма част от които са подписани в края на 2014 г. Не е било спорно, че ревизираното лице е в договорни отношения с контрагенти от държавите, в които е изпращало свои работници-Германия, Великобритания, Дания и Турция. Спорът между страните е бил дали лицата, изпратени от жалбоподателя в Германия и Великобритания, са командировани на основание чл. 121, ал. 1 КТ (за период до 30 календарни дни) и за същите важат правилата на чл. 6 КСО, или същите са командировани на основание чл. 121, ал. 3 КТ (за период по-дълъг от 30 календарни дни) и за тях са в сила правилата, уредени в чл. 6а КСО. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се установява, че лицата са били командировани за по-малко от 30 дни. Съдът е изложил мотиви, че Заповедите за командировка в чужбина (л. 247 и сл. от приложение 1) са издавани месец за месец за едно и също лице, без да е определен конкретен краен срок на командировката, а срокът на командировката може да се изведе единствено от представените за първи път в хода на второто ревизионно производство доклади от командированите лица (л. 127 от приложение 1), които съдържат данни за страната и дните на пребиваване. Съдът не е кредитирал представените доклади, защото същите са частни документи без достоверна дата и не са били представени в хода на първоначалната ревизия. Съдът е счел, че от представените пътни книжки на автомобилите и копия от фактури, издадени от места за настаняване на командированите лица в съответните държави, не се удостоверяват по безспорен начин, че именно лицата, за които с РА са доначислени осигуровки, са пребивавали в посочените места за настаняване, а представените пътни книжки могат да бъдат свързани с конкретни лица. В тази насока съдът е кредитирал първото заключение на ССЕ, от което е видно, че независимо, че са представени отделно заповеди за командировка, издавани месец за месец за едно и също лице за период, ненадхвърлящ 30 дни и потвърждения от работодател, не може да се установи действителният престой на всяко едно лице (л. 152 от делото). Административният съд е посочил, че по делото са представени множество документи, които обаче не могат да бъдат свързани с конкретни лица. Посочено е, че свидетелските показания не водят до различни изводи, тъй като не могат да заместят липсващите документи. След преценка на всички събрани доказателства, ведно със заключенията по ССЕ, съдът е стигнал до извод, че командироването е било за срок над 30 дни, без прекъсване и приходните органи правилно са приложили разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ, а оттам и осигурителните вноски са заплащат по начина, посочен в чл. 6а КСО. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установените лихви по ЗДДФЛ в размер на 1 029. 77 лв. Същите са определени за невнесен в срок дължим данък по ЗДДФЛ, описан по периоди и дата на внасяне в Справка № 1 (стр. 30 от РД) за начислен и внесен данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. пред административния съд не са ангажирани доказателства, че същият е недължим от жалбоподателя и не са налице данни същият да е внесен. Решението е неправилно, като настоящата инстанция намира, че са основателни твърденията на касатора за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки обема на събраните в хода на съдебното производство доказателства и изслушаните три варианта на ССЕ не са събрани доказателства, които да позволят правилното разрешаване на спорния по делото въпрос. На първо място, макар с разпореждане от 10.01.2018 г. АССГ да е направил разпределение на доказателствената тежест, то е общо и не са конкретизирани фактите и обстоятелствата, за които ревизираното лице и данъчната администрация е следвало да представи доказателства, за да установи твърденията си. Основният аргумент на първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата е свързан с обстоятелството, че представените от дружеството частни документи-заповеди за командировка и пътни листове са съставени за нуждите на защитната му теза. Те са в противоречие на издадените удостоверения А1 от НАП, които отразяват периоди за приложимо законодателство много по – дълги от тези попълнени в заповедите за командировка. По делото са представени само част от издадените удостоверения А1, за работниците на "Санотех" ЕООД. Въпреки това изводите са направени за всички работници, дори за тези за които липсват издадени удостоверения. Не са събрани доказателства и относно това дали в продължителните периоди на командироване лицата не са работили в две държави и каква е била продължителността на тези командировки. Това обстоятелство е от съществено значение за спорния по делото въпрос, тъй като ако командироването е в различни държави-членки непосредствено една след друга, то всеки един случай се разглежда като ново командироване по смисъла на чл. 12, § 1 от Регламент /Е0/ 883/2004 г. В съдебният акт на странница 13 и 14 са посочени примерно лица, които са командировани както в Германия, така и в Англия, но по отношение на тях не установено дали това е ставало последователно и следва ли в такъв случай за тях да важат общите изводи на първоинстанционното решение, че става дума за командироване, което е със срок по-дълъг от 30 дни. Поради обстоятелството, че не са представени удостоверения за всички командировани работници, не може да се извърши дължимата преценка дали се касае за командировка само в една държава–членка или в две държави последователно. Изясняването на тези въпроси е относимо към основния спор между страните свързан с установяване на периодите на командироване, а оттам и относно приложимото европейско и национално законодателство. В този смисъл мотиви изобщо не са излагани. Съдът е посочил само първоначалното заключение на експерта, като е игнорирал и не е обсъдил изготвените в последствие експертизи въз основа на приложени от дружеството доказателства. Единствените аргументи за това игнориране е обстоятелството, че доказателствата са приложени или при второто ревизионно производство или едва при разглеждането на делото през съда. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – липса на конкретика при разпределението на доказателствената тежест е довело до непредставяне на доказателства относими към правния спор и липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, което се препятства изначално възможността за осъществяване на касационната проверка, като се е отразило и на защита на ревизираното лице. Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни въпросите свързани с това на колко лица са издадени удостоверения А1 от НАП. Всички тези лица ли са командировани в Германия и Великобритания. Командировките само в едната от двете държави ли са били или и в двете, последователно или не, след което формира и конкретни правни изводи. Съобразно този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, поисканите разноски следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение