Решение № 131 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 209/2013 г.

Решение № 131 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 209/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по ч н д № 489/2011 г. по описа на Пернишкия районен съд и отмяна по този ред на постановеното по него определение от 28.04.2011 г. В искането се твърди, че Пернишкият районен съд е допуснал нарушение на закона, тъй като не е включил в първата съвкупност на всички групирани до сега наказания с различни съдебни актове, това наложено за престъплението по н о х д № 661/2004 г. Направено е искане да се отмени цитираното определение и да се върне делото за ново разглеждане за пълно групиране на наказанията по всички осъждания на лицето О. П. П., включително и ново групиране на наказанието по н о х д № 661/2004 г. по описа на Пернишки районен съд, което е изтърпяно в периода от 14.01.2008 - 4.04.2008 г. Прокурорът от ВКП в съдебно заседание поддържа искането на Главния прокурор. Пред касационния съд осъденият П. се явява лично и в правото си на защита изразява становище за основателност на искането за възобновяване на наказателното производство. Служебно назначеният му защитник - адвокат Л. Л. от САК, поддържа тезата за неоснователност на искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство и отмяна по този ред на постановеното от Пернишкия районен съд по ч н д № 489/2011 г. определение от 28.04.2011 г. Счита, че извършеното групиране е законосъобразно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането на Главния прокурор е основателно. При проверката по делото се установи, че правилно с последното определение са групирани наказанията наложени на О. П. от Пернишкия районен съд по н о х д № 90/2011 г. /за деяние извършено в периода 6.04.-1.07.2010 г. със съдебен акт влязъл в сила на 11.03.2011 г./; по н о х д № 193/2011 г. /за деяние извършено на 21.04.-2.08.2010 с присъда влязла в сила на 22.03.2011 г./; по н о х д № 919/2010 г. /за деяние извършено на 20.03.2010 г. с присъда влязла в сила на 15.09.2010 г./ и по н о х д № 934/2010 г. /за деяние извършено на 14.03.2010 г. с присъда влязла в сила на 21.09.2010 г./. Проверяваният съд, обаче, е преразгледал само групирането на наказанията наложени по последните две дела с определение от 16.11.2010 г., постановено по ч н д № 1302/2010 г. по описа на Пернишкия районен съд, изменено с решение на Пернишкия окръжен съд. Групирането по чл. 23 - 25 НК с присъда или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК се прилага в случаите, когато след предходно произнасяне по тези въпроси с влязъл в сила съдебен акт, се установят доказателства за други предишни осъждания на лицето, които осъждания се намират в отношение на съвкупност поне с едно от останалите наказания. Изложената теза е безспорна в съдебната практика и именно поради това, ОСНК при ВКС при постановяване на тълкувателно решение № 3/16.11.2009 г. по т д № 3/2009 г., остави без разглеждане един от въпросите на Главния прокурор в искането за тълкуване, свързан с тази хипотеза - вж т. 1 от мотивите към цитираното ТР. В т. 3 на същото тълкувателно решение обаче, бе изведено задължителното указание, че е допустимо след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъда, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23 - 25 от НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с т. 9 от Постановление № 4/1965 г. на ПлВС и решение № 11/87 г. на ОСНК при ВС. При проверката по делото, въз основа на доводите изложени в искането на Главния прокурор се установи, че деянието но н о х д № 661/2004 г. по описа на РС-Перник е извършено на 19.02.2001 г., приключило е със споразумение и определение за неговото одобряване от 2.12.2004 г., влязло в сила на тази дата и наказание - три месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Изтърпяването на наказанието е реализирано след активиране на условното осъждане с присъда № 6/16.01.2008 г. по н о х д № 1321/2007 г., в сила от 1.02.2008 г. В последствие е активирано и общоопределеното наказание по седемте дела с определението от 16.11.2010 г., постановено по ч н д № 1302/2010 г., което по данни на Затвора в Бобовдол е изтърпяно. В момента осъденият търпи /изпълнението на наказанието е спряно от прокурора внесъл искането на възобновяване на наказателното производство/ определеното наказание по последната съвкупност, формирана с атакуваното определение, в размер на една година и шест месеца, увеличено с три месеца на основание чл. 24 от НК, като към момента на спирането на изпълнението има остатък за изтърпяване в размер на четири месеца и единадесет дни. Проверяваният съд в мотивите към постановеното определение е обсъдил всички постановени присъди и определения, с който са били наложени наказания на лицето О. П., така и тези с които е било извършвано групиране с присъди или определения по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, но неправилно и в нарушение на т. 3 от тълкувателно решение № 3/16.11.2009 г. по т д № 3/2009 г. на ОСНК при ВКС, приел, че предмет на разглеждане в неговото производство са само осъжданията по н о х д № 90/2011 г. /за деяние извършено в периода 6.04.-1.07.2010 г. със съдебен акт влязъл в сила на 11.03.2011 г./; по н о х д № 193/2011 г. /за деяние извършено на 21.04.-2.08.2010 с присъда влязла в сила на 22.03.2011 г./; по н о х д № 919/2010 г. /за деяние извършено на 20.03.2010 г. с присъда влязла в сила на 15.09.2010 г./ и по н о х д № 934/2010 г. /за деяние извършено на 14.03.2010 г. с присъда влязла в сила на 21.09.2010 г./. Ако беше съобразено цитираното указание и бяха подложени на преоценка всички осъждания на П., за които по делото има данни, съдът би стигнал до извод, че по-благоприятен с три месеца се явява вариантът, при който се образуват не една, а три съвкупности от престъпления, както следва: първата - по н о х д № 609/2001 г.; н о х д № 51/2002 г.; н о х д № 996/2001 г.; н о х д № 610/2001 г.; н о х д № 741/2001 г.; н о х д № 639/2001 г.; н о х д № 401/2002 г. и н о х д № 661/2004 г., като на основание чл. 25, ал. вр. с чл. 23, ал. 1 от НК се определи общо наказание в размер на една година лишаване от свобода. Втората съвкупност да съдържа наказанията по н о х д № 1378/2007 г.; н о х д № 1321/2007 г.; н о х д № 17/2008 г. и н о х д № 885/2008 г., като на същото основание се определи общо наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода. Общото наказание по третата съвкупност да се определи от най-тежкото наложено по н о х д № 919/2010 г.; н о х д № 934/2010 г.; н о х д № 90/2011 г. и н о х д № 193/2011 г. наказание, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК се определи в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и се увеличи с три месеца на основание чл. 24 от НК. Като не е формирал три съвкупности и не е включил в първата от тях наказанието от три месеца лишаване от свобода наложено по н о х д № 661/2004 г., по описа на Пернишкия районен съд, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Поради изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение