Решение № 3890 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 279/2022 г.

Решение № 3890 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 279/2022 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. чрез процесуален представител срещу решение № 141 от 4.11.2021 г., постановено по административно дело № 166/2021 г. от Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-7290 от 10.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна и да приеме, че служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Ответникът по касационната жалба – Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не се спори относно правилността на изводите в обжалваното решение за постановяване на заповедта от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и относно спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Настоящият състав намира, че тези изводи са правилни – актът е постановен от компетентния орган – министърът на вътрешните работи в съответствие с нормата на чл. 204, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед в съответствие с нормата на чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган, провел разследването, като след приключването му е изготвена обобщена справка, която ведно с всички материали по разследването е предоставена на служителя. Същият е поканен надлежно за запознаване с материалите, събрани входа на проведеното дисциплинарно разследване, като с поканата е надлежно уведомен и за правото му в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения и възражения до министъра относно посочените в обобщената справка фактически обстоятелства, правната квалификация на нарушението и предложеното наказание, както и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, но видно от приложения протокол от 27.05.2021 г. в посочения срок такива не са постъпили. При това ДРО е изготвил становище, в което е предложил на ДНО да наложи на служителя дисциплинарно наказание уволнение. На същата дата служителят, сочейки номера на заповедта за образуване на дисциплинарното производство е депозирал до министъра допълнително обяснение и възражение, в което не е възразил относно установените в хода на дисциплинарното производство факти, но е посочил, че материалите по проведеното дисциплинарно производство са непълни, тъй като в преписката липсват документите, установяващи, че на 29.04.2021 г. докато е заемал длъжността –разузнавач ІV степен в СБОП – Русе, Разград при ГДБОП – МВР му е връчен протокол за представяне и подписване на актове за встъпване в длъжност разузнавач ІV степен (с месторабота гр. Разград) в сектор "Борба с организираната престъпност" – Русе, към отдел "Център – Север при ГДБОП – МВР – длъжност на която е бил преназначен, считано от 21.04.2021 г. От съдържанието на протокола се установява, че същият е уведомен, че при отказ да подпише предоставените му актове за встъпване на посочената длъжност служебното му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР – при съкращаване в щата. Освен това служителят е направил изявление, че фактическото основание, посочено в заповедта за образуване на дисциплинарното производство – управление на МПС след употреба на алкохол не е доказано по нормативно предвидения ред – с влязъл в сила съдебен акт и е поискал да бъде поискано сведение от административния ръководител на Окръжна прокуратура - Разград относно обстоятелствата, свързани с дисциплинарното производство и работата му в МВР, от която същият имал преки впечатления. Обжалваната пред АС Разград заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи на 10.06.2021 г., като от представената дисциплинарна преписка се установява, че дисциплинарното производство е приключило на 25.05.2021 г., когато е изготвена обобщената справка – УРИ 1266з-13215 по описа на ГД БОП – МВР, а становището на ДРО е изготвено на 28.05.2021 г. – УРИ 1266з-13661. В заповедта са обсъдени направените искания и наведените доводи от служителя във възражението му от 27.05.2021 г. Въз основа на посочените доказателства обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Правилен е и изводът, че същата е постановено при правилно приложение на материалния закон. Противно на твърденията на жалбодателя правилно в обжалваното решение е прието, че по делото е установено по несъмнен начин извършеното нарушение на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност по начина, посочен в ЗМВР – от дисциплинарно разследващия орган в хода на редовно образувано и проведено дисциплинарно производство, а наложеното наказание е в съответствие с предвиденото в закона. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно. Действително по делото е установено по безспорен начин, че в началото на деня на 29.04.2021 г. е започнала процедура по преназначаване на Д. на друга длъжност, която той е отказал да заеме, при което е следвало в едномесечен срок от отправеното с този протокол предизвестие (установено от съдържанието на същото) служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР, което е следвало да бъде сторено на 30.05.2021 г. – след изтичане на едномесечния срок на предизвестието. В случая следва да бъде отчетено, че всички предпоставки за прекратяване на служебното му правоотношение на това основание са били налице – налична заповед за преназначаване, считано от 21.04.2021 г. на друга длъжност, отказ на служителя да я заеме (арг. чл. 225, ал. 5 ЗМВР), съобщаване с предизвестието, че в случай на отказ да заеме длъжността служебното му правоотношение ще бъде прекратено, което по съществото си представлява предизвестие по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗМВР, като тази хипотеза не попада изброените в чл. 226, ал. 7 ЗМВР, за които е налице забрана за прекратяване на служебното правоотношение при наличие на висящо дисциплинарно производство. В случая вместо да прекрати правоотношението със служителя на това основание в срока на връченото му предизвестие органът му връчва ново такова с рег. № 8121з-8566/26.05.2021 г., което обосновава извод за нежелание от негова страна да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР, които предпоставки биха били налице след изтичане на едномесечния срок по отправеното му на 29.04.2021 г. предизвестие и предприемане на мерки за налагане на дисциплинарно наказание по образуваното междувременно дисциплинарно производство. При тези факти е вярно твърдението в касационната жалба, че за органа е възникнало задължение да издаде заповед за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращение в щата, преди да постанови обжалваната пред АС - Разград заповед, но не съобразно тълкуването на фактите и приложимата нормативна уредба, дадено от касационния жалбодател. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че Д., е възприел текста в протокола от 29.04.2021 г., с който е уведомен, че при отказ да заеме длъжността, на която е преназначен служебното му правоотношение ще бъде прекратено поради съкращаване в щата, като редовно отправено предизвестие, доколкото е подписал без възражения връченото му на 26.05.2021 г. предизвестие, с което се е съгласил служебното му правоотношение да продължи до изтичане на новия, определен от органа едномесечен срок, който е започнал да тече от тази дата и съответно е изтекъл след прекратяване на служебното му правоотношение на друго основание. При това към момента на издаване на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед служебното му правоотношение е било съществуващо и правилно със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, то е прекратено на основание чл. 228, ал. 1, т. 8 ЗМВ – поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Вярно е, че процедурата по прекратяване на служебното му правоотношение не е приключена в срока по чл. 228, ал. 1 ЗМВР от страна на органа по назначението, но при безспорно установения от съда факт, че наложеното дисциплинарно наказание е при наличие на съществуващо служебно правоотношение, искането за промяна на основанието за прекратяването му е недопустимо и правилно не е разгледано от първоинстанционния съд. Наведеният довод, че с подадена от Д. нарочна молба от 7.06.2021 г. е заявил, че няма да спази едномесечния срок на предизвестието, връчено му на 28.05.2021 г. е неотносим за спора, тъй като предизвестието е отправено от органа и съответно негово е правомощието да спази същото или не, а направеното изявление от страна на служителя в случая е ирелевантно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение