Решение № 4144 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15091/2012 г.

Решение № 4144 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15091/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Диана Бориславова Янева-Рашкова от град София, срещу мълчалив отказ на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-Д-276/24.10.2012 г. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и искане да бъде предоставена исканата информация. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма не е взел становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав като взе предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление № 94-Д-276/24.10.2012 г. Диана Бориславова Янева-Рашкова е поискала от министърът на икономиката, енергетиката и туризма да й предостави пълен достъп до информацията във връзка с провеждането на конкурс, открит с Решение на МС № 788/9.10.2009 г. за търсене и проучване на суров нефт и природен газ, в блок 1-14 Сили стар, разположен в континенталния шелф и изключителна икономическа зона на Р България в Черно море. В срока по чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ задълженият административен орган не е отговорил на заявителя и същия е депозирал жалба до Върховния административен съд срещу мълчаливия отказ за произнасяне по искането му. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвид на изложеното, мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице - в случая министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е следвало да се произнесе изрично и да изложи мотиви, предвид на обстоятелството, че поисканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Мълчаливият отказ е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе изрично по заявлението и да уведоми заявителя за това произнасяне. С оглед на това същият следва да бъде отменен, като се задължи органа да се произнесе изрично по направеното искане с мотивирано решение. С оглед основателността на жалбата и във връзка с направено искане, ответника следва да заплати на жалбоподателя и сумата 310 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,