Решение № 3453 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2008 г.

Решение № 3453 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Валерий С и М груп" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния член на съвета на директорите Стоян Иванов, чрез пълномощника адв. Стоян Маджаров, против решение № 712/30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 4181/2007 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 214002823/10.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания, както и валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Валерий С и М Груп" АД против ревизионен акт № 214002823/10.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден след срока по чл. 155 ДОПК с решение № 1139/18.07.2007 г. на директора на дирекция ДОУИ" гр. София. Осъдил е жалбоподателя да заплати на данъчната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 653, 02 лв. Така постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, предвид подаването й след преклузивния срок за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, който указва, че жалбата се подава чрез териториалната дирекция, а според чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Според чл. 156, ал. 5 ДОПК в случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че в случая жалбата по чл. 152, ал. 1, вр. ал. 3 ДОПК е подадена в ТД на НАП гр. София на 3.05.2007 г., заведена с вх. № 53-04-369, поради което 45-дневният срок е изтекъл на 18.06.2007 г. - понеделник, присъствен ден. До тази дата не е постановено решение на решаващия орган, нито е сключено споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК за продължаване на срока за произнасяне по жалбата. От приложената по делото административна преписка се установява, че няма такова споразумение, а в молба от 11.11.2007 г., подадена от адв. Маджаров, като пълномощник на "Валерий С и М Груп" АД, във връзка с указанията на съда по разпореждане от 26.10.2007 г., изрично е посочено, че споразумение не е сключвано. Предвид това, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 155, ал. 1 ДОПК е започнал да тече 30-дневният срок за обжалване по съдебен ред съгласно чл. 156, ал. 5 ДОПК, който в случая е изтекъл на 18.07.2007 г. - сряда, присъствен ден. От данните по делото е видно, че решение № 1139 на решаващия орган е постановено на 18.07.2007 г., а жалбата до съда е подадена на 6.08.2007 г., заведена с вх. № 53-02-475 от същата дата, т. е. жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК е преклузивен, както и срокът за обжалване на акта по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4. Затова, при неупражняване на правото на обжалване от страна на данъчния субект в преклузивния срок, последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато ревизионният акт, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. След изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция ДОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. В този смисъл са указанията в тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановено по тълк. дело № 3/2008 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Поради това, ако заинтересованото лице не упражни правото си на жалба до съда в установения срок, това право се преклудира и не може с последващи действия на органа, който осъществява административен контрол, да се възстанови възможността за обжалване пред съда. По изложените съображения жалбата против ревизионен акт № 214002823/10.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София е подадена след преклузивния срок за обжалване, поради което е недопустима и първоинстанционният съд е следвало да я остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и да прекрати образуването по нея съдебно производство. Постановеното съдебно решение на Административен съд София - град, което е предмет на настоящото производство е недопустимо, като постановено по просрочена жалба и затова следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а жалбата против ревизионния акт да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно, затова въпреки липсата на доводи в този смисъл, решението следва да бъде обезсилено. Изложените от настоящия състав на съда съображения и направените изводи относно допустимостта на жалбата до съда против ревизионния акт са в противоречие с изразеното становище от ВАС в определение № 3991/4.04.2008 г. постановено по адм. дело № 1993/2008 г. на Върховния административен съд, първо-А отделение, с което е отменено определение № 1984/12.12.2007 г. по адм. дело № 4181/2007 г. на Административен съд София - град, с което е била оставена без разглеждане жалбата подадена от "Валерий С и М Груп" АД против ревизионен акт № 214002823/10.04.2007 г. и е било прекратено производството по делото. В това определение на ВАС е направен извод за допустимост на подадената жалба и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на производството. Становището, изразено в посоченото определение на ВАС противоречи на указанията дадени в тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановено по тълк. дело № 3/2008 г. на ОСК на ВАС, постановено по-късно. При произнасянето по настоящото дело следва да бъде съобразена актуалната практика на Върховния административен съд, установена след постановяване на посоченото тълкувателно решение и поради това че за валидността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно, следва решението на административния съд да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,