Решение № 11944 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2014 г.

Решение № 11944 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Запринка Димитрова Димитрова и Васил Николов Мирков от с. Ивайло, община Пазарджик, за отмяна на влезлите в сила решение № 282 от 07.06.2012 г. по административно дело № 972/2011 г. на Административен съд - Пазарджик и решение № 15560 от 06.12.2012 г. по административно дело № 9180/2012 г. на тричленен състав от второ отделение на Върховния административен съд. В искането за отмяна от молителката Димитрова е представено Удостоверение № УД001732 от 19.12.2013 г. от Община Пазарджик, удостоверяващо, че жилищната сграда, която е предмет на обжалваната заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е единствен недвижим имот на Димитрова, три броя декларации, че незаконната постройка е обитаема от 2010 г., и скица № КО3262 от 22.06.2012 г., от която е видно, че с решение на Комисията за земеделските земи № КЗЗ-16/13 г., т. 42, се разрешава да се промени предназначението на 720 кв. м. земя. Твърденията са, че представените документи обуславят наличието на нови обстоятелства от съществено значение за делото, относими към отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Изложеното от Васил Николов Мирков в молбата е, че съдът не го е конституирал като заинтересована страна, което е нарушило правото му на участие в делото и съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен Централен район, не е изразил становище. Върховният административен съд в настоящият петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 282 от 07.06.2012 г., постановено по административно дело № 972 по описа за 2011 г., Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Запринка Димитрова Димитрова против заповед № ДК-02-ЮЦР-581 от 29.08.2011 г., издадена от началника на РДНСК - Южен Централен район (ЮЦР), с която е наредено премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда, намираща се в поземлен имот № 026008, м. Кулински ливади, землище с. Ивайло, общ. Пазарджик, изграден от Запринка Димитрова Димитрова без необходимите строителни книжа и жалбоподателката е осъдена да заплати на РДНСК - ЮЦР разноски по делото в размер на 150 лв. С решение № 15560 от 06.12.2012 г. по административно дело № 9180/2012 г. Върховният административен съд, второ отделение, тричленен състав, е оставил в сила решение № 282 от 07.06.2012 г. по административно дело № 972/2011 г. на Административен съд - Пазарджик. Подаденото искане за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в предвидения в закона срок, но разгледано по същество, е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита и контрол срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице. Посоченото от молителката Димитрова Удостоверение № УД001732 от 19.12.2013 г. от Община Пазарджик, удостоверяващо, че жилищната сграда, която е предмет на обжалваната заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е единственият й недвижим имот, не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това удостоверение Запринка Димитрова е имала възможност да поиска да й бъде издадено и да го използва като доказателство и по време на разглеждане на делата. Приложените три броя нотариално заверени декларации, издадени в подкрепа на удостоверението, че сградата е обитаема от 2010 г., не водят до по-различен извод и не съставляват основание за отмяна. Тези обстоятелства са били известни на молителката и не съществува обективна причина те да не бъдат представени от нея при инстанционното разглеждане на жалбата й срещу заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР. По отношение на скица № КО3262/22.06.2012 г., върху която е отбелязано, че с решение на Комисия за земеделските земи № КЗЗ 16/13 г., т. 42, се разрешава да се промени предназначението на 720 кв. м. земя, настоящият състав смята, че представеното решение също не се явява ново обстоятелство от съществено значение за делото. Предмет на съдебен контрол е била заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е. строежът е извършен без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Решението на Комисия за земеделските земи, променящо начина на трайно ползване на имота, не обосновава извод, че има налични инвестиционни проекти и строителни книжа за узаконяване на сградата, построена в този имот. Поради това посоченото обстоятелство не се явява от съществено значение за делото. По отношение на искането за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК от Васил Николов Мирков следва да се отбележи, че посочената разпоредба се намира в глава четиринадесета, раздел първи с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" и допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Васил Николов Мирков не е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - Пазарджик и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от АПК, глава четиринадесета, раздел втори от АПК с наименование "Отмяна по искане на трето лице". Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличието на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Молителят обуславя искането за отмяна с това, че той е следвало да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като живее на семейни начала със Запринка Димитрова и изцяло е финансирал строителството на жилищната сграда, изградена в ПИ 026008, местност "Кулински ливади", землище на с. Ивайло, общ. Пазарджик, т. е. финансирал е изграждането на незаконния строеж, чието премахване е наредено, и като съсобственик (по негово мнение) вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство по разглеждане на подадената от Запринка Димитрова жалба срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-581/29.08.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Спорният в случая въпрос е дали молителят отговаря на условията на закона, за да му бъде уважено искането за отмяна в качеството му на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвал по делото - да не е бил конституиран като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащият отмяната (при условие, че е имал по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо него - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за него. От данните по делото е видно, че Васил Николов Мирков не е участвал като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя обаче не са налице по отношение на молителя. Дори и да се допусне, че административният акт (заповедта) е неблагоприятен за него административен акт, това не важи за постановените във връзка с оспорването му съдебни решения. Съдебно-административното производство е инициирано от Запринка Димитрова Димитрова. Кръгът на заинтересованите лица, които могат да обжалват заповедите за премахване на незаконен строеж, са извършителите на реализираното строителство, сред които Мирков не е. Той не е и носител на вещни права по отношение на процесната постройка, а фактическото съжителството със собственика на имота не му осигурява права върху него, както е в случай на сключен граждански брак, при който се създава съпружеска имуществена общност и то за недвижимият имот, върху който е придобито право на собственост еднолично от Запринка Димитрова през 2008 г. Извън горното, решението, с което е отхвърлена жалбата на Запринка Димитрова срещу заповедта, е установително, и като такова важи само за страните по делото, но няма сила за заинтересованите от административния акт трети лица, какъвто твърди да е Васил Мирков. Тъй като той не е бил страна в процеса, би могъл на собствено основание да инициира съдебно-административно производство, без да може да му се противопостави възражение за присъдено нещо. Решението за отхвърляне на жалбата няма действие спрямо неоспорилите и по непредявените претенции, затова и те нямат интерес и право да искат отмяната му. С оглед изложеното не е основание за отмяна на постановените по казуса съдебни актове по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК, ако неоспорилото заповедта пред съд лице е пропуснало да се защити срещу нея по пътя на редовното обжалване. Предвид изложеното, искането за отмяна на решението на Административен съд - Пазарджик се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,