Решение № 12601 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Георгиева като процесуален представител, против решение 1588 от 12.03.2021 г., постановено по адм. дело 12378/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за постановяването в нарушение на материалния закон и за необоснованост на решението. Претендира се неговата отмяна като неправилно и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Л. Попова, М. Попов и И. Ладовинска, чрез пълномощните си адв. Христов и адв. Добрев, в писмен отговор изразяват становище за нередовност и неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед РА-30-266/30.08.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на настоящите ответници да премахнат незаконен строеж: Пристройка към ресторант зала за посетители, находящ се в УПИ I-876, 877, 879, кв. 37 по плана на гр. София, изпълнен без строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административната процедура, но в противоречие на материалния закон. Като се позовава на заключенията на двете съдебно-технически експертизи, обосновава извод, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а за сезонен преместваем обект, представляващ слънце и водозащитно съоръжение (навес), стъклена витрина и стъклена входна врата към градината, съгласно дефиницията по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, тъй като тези елементи не са трайно прикрепени към терена, подлежат на демонтаж и използване на друго място със същото предназначение, без да се променя обекта, върху който са поставени. По отношение на съществуващия дървен навес, изграден към заведението, приема, че е част от одобрения на 31.05.2004 г. инвестиционен проект за строеж: бистро (ресторант) и от акта за узаконяване 24/21.06.2004 г. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат при следните съображения: Предмет на оспорения пред съда индивидуален административен акт е пристройка, описана в обстоятелствената му част като обособено помещение от югозападната страна на търговски обект - ресторант, ползващо се за зала за посетители, като е покрита частта от дворното пространство между съществуващия дървен навес и ресторанта. Посочено е, че е монтирана нова дървена конструкция, подпряна на покрива на дървения навес и плътния парапет на терасата на втория етаж към апартамент 1, върху която е монтирано покритие от поликарбонат, като за стена на помещението е монтирана витрина с врата, а за стена в дъното на помещението се ползва стената на незаконно помещение за съблекалня. При така направеното описание констатираното от административния орган представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Неправилно първоинстанционният съд обосновава изводите си за характера на предмета на заповедта, позовавайки се на квалификацията, дадена в заключенията на двете съдебно-технически експертизи. Този въпрос е правен, а не е от компетентността на вещите лица. Експертите могат да определят техническите характеристики на обекта, но съдът е този, който следва да изведе правния извод за наличието или не на строеж съгласно законовата дефиниция за това. За да се квалифицира един обект като строеж или преместваем обект, то следва да се изхожда не само от начина му на прикрепване към терена и съседните строежи, но и от неговото предназначение. Според вещите лица изграденото съоръжение би могло да се демонтира и да се премести на друго място. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че се касае за преместваем обект, елемент от търговски обект. Не се касае и за преместваем обект "за друга обслужваща дейност". Преместваемите обекти са тези по чл. 56, ал. 1 ЗУТ с презназначение за увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности, както и такива за временно обитаване при бедствия. В случая се касае за пристройка, обособена от съществуващ дървен навес, нова дървена конструкция и подробно описани ограждащи стени, която не е за друга обслужваща дейност. Настоящият състав приема, че с оглед начина на изпълнение и предназначение, изграденото по същността си е строеж, функционално свързан със сграда - ресторант, което го прави част от нея и изключва характеристиката му като преместваем обект. Изграденото не представлява и леко слънцезащитно устройство по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, за което не се иска разрешение за строеж, доколкото нормата визира такива, поставени по прозорците, балконите, лоджиите и терасите. Оспорената заповед е обоснована именно с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма - наличие на строеж, квалифициран от административния орган като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Независимо от това изводът на съда за нейната незаконосъобразност е правилен. От описанието в заповедта и от разпоредителната й част следва, че пристройката е отделен обект. Установено е, че стените й са масивна ограда, стена на друго помещение, витрина с врата и стената на търговския обект - ресторант. По делото са приети одобрени проекти заснемане за узаконяване, както и акт за узаконяване 24/21.06.2004 г. на главния архитект на район Красно село, Столична община, на обект: бистро-смяна на предназначение на магазин 2, пристройка - топла кухня, склад, коридор, пристройка - остъклено предверие и дървен навес. Последният е описан в мотивната част на заповедта като съществуващ такъв, подпрян на масивна ограда, изградена изцяло в съседния УПИ и на 7 бр. дървени колони, което съответства на описанието му в обяснителната записка към одобрения проект. Доколкото актът за узаконяване замества липсващото разрешение за строеж, то следва, че част от разпоредения за премахване строеж, а именно съществуващият дървен навес, изграден към заведението, е в обхвата на този акт. При така установеното и от разпореденото със заповедта премахване на "пристройка към ресторант - зала за посетители" не става ясно каква част от същата следва да се премахне: новоизградената покривна конструкция, подпряна на покрива на съществуващия дървен навес и ресторанта или цялата покривна конструкция ведно с ограждащите стени, които са стени на други строежи, непопадащи в административния акт. Предвид това и с оглед установеното, че за част от строежа са налице строителни книжа, е неясна волята на административния орган относно предмета на премахване, с което е нарушено изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Оспорената заповед е издадена и в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случай на цялостно премахване на пристройката ще се засегнат и строежи, съответно части от тях, за които не е установено, че са незаконни. Ето защо се налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като достига до заключение в същия смисъл, съдът постановява решението си в съответствие със закона. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника И. Ладовинска за присъждане на разноски за тази инстанция, Столична община следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение