Решение № 2241 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2008 г.

Решение № 2241 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Плевен против решение № 281 от 4.07.2008 година по адм. д. № 808/2007 година на Плевенския административен съд. С него е отменена заповед № РД-12-1635 от 12.10.2007 година на кмета на същата община. Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. От заинтересованите страни само Румяна Димитрова Йорданова писмено възразява срещу подадената жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че оспорената заповед е издадена служебно при отсъствие на материалноправните предпоставки. Тя съдържа два диспозитива и е вътрешно противоречива. На трето място не е съобразена с факта, че ползвателката не е заплатила стойността на предоставения й за ползване имот в процедурата по § 62 ПМС 456/1997 година. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 ПМС 234/1999 година. Образувано е по жалба от Петър Иванов Димитров против заповед № РД-12-1635 от 12.10.2007 година на кмета на община Плевен. С нея на основание § 31 от същото постановление е отменена предходна заповед № РД-15-1726 от 8.07.1999 година на кмета на общината. На второ място е одобрена на 487 лева оценката на поземлен имот № 56722.701.1460 по плана на новообразуваните имоти с площ от 924 кв. м., отреден на Маргарита Петрова Георгиева. На трето място е постановено сумата по влязлата в сила оценка да се изплати на наследниците на Руса Цанкова Тошмакова. Жалбоподателят е възразил, че ползвателката не е заплатила определената сума през 1999 година, поради което по отношение на нея не е налице надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост. Незавършената процедура по § 4б и следващите от ЗСПЗЗ не позволява да се пристъпи към оценка по реда на § 31 от ПМС 234/1999 година. От писмените доказателства, представени от жалбоподателя и тези по приложената административна преписка е установено, че административното производство, по което е издадена оспорената заповед е започнато със заявление от Маргарита Петрова Георгиева до кмета на общината за оценка на новообразуван имот пл. № 701-1460 по плана на новообразуваните имоти. Към нея е приложила копие от заповед № РД-15-7516 от 10.11.1998 година. С нея кметът на община Плевен й е признал право, като ползвател да придобие на основание § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху парцел 610 в местността "СТража 1" с площ от 1000 кв. м. В заповедта е постановено копие от нея да се връчи на Венцислав Георгиев Тошмаков - наследник на бившата собственица Руса Цанкова Тошмакова. След постановяване на заповедта е извършена оценка на земята на 25.12.1998 година. На 10.02.1999 година ползвателката с молба е поискала издаване на заповед за одобряване на приложената оценка. Въз основа на нея е издадена заповед № РД-15-1726 от 8.07.1999 година на кмета, с която за имота е утвърдена оценката в размер на 527000 лева. Липсват данни за съобщаването й на адресатите, както и за внасяне на сумата. За земите по § 4 в местността "Стража" е изработен план на новообразуваните имоти, утвърден със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 година от областния управител на Плевенска област. С него на Маргарита Петрова Георгиева е отреден новообразуван имот № 701.1460 с площ 924 кв. м. Безспорно е, че заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти за процесния имот не е обжалвана в срока и по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно е влязла в сила. На 8.06.2007 година вписаната за собственик в регистъра към него Маргарита Петрова Георгиева е подала заявлението за оценка, с което е открито процесното административно производство. Такава е извършена и одобрена от кмета с оспорената заповед от 12.10.2007 година. Въз основата на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е обосновал правните си изводи. За целта е направил тълкуване и съпоставка на отделните етапи от процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост. В тази връзка внимателно е отграничил функциите и целите на оценителното производство по § 62, ал. 4 ПМС 456/1997 година с това по § 31, ал. 2 ПМС 234/1999 година. Приел е, че след като ползвателката не е заплатила в указания й срок стойността на предоставения за ползване имот през 1999 година, неправомерно е вписана, като собственик на новообразувания имот и съответно няма правото да иска и да заплаща имота вече по реда на § 31 от цитираното постановление на Министерския съвет. В същото време е развил доводи, че е погасено това право и по отношение на наследниците на бившата собственица, които в указаните от подзаконовите нормативни актове срокове не са направили искане за изкупуване на имота. По тези съображения е счел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, като изрично е обосновал становище, че преписката не следва да се връща на административния орган за извършване на каквито и да било действия с правно значение или издаване на законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е неправилно. Макар правните изводи на съда за етапите, през които се трансформира правото на ползване на предоставени земеделски земи в право на собственост да са принципно верни, те не могат да се приложат в цялост към конкретната хипотеза, доколкото не е довършена процедурата по § 62, ал. 4 ПМС 456/1997 година. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил напълно необоснован извод, че заповедта № РД-15-1726 от 8.07.1999 година, с която е утвърдена оценката по § 62, ал. 4 ПМС 456/1997 година е съобщена на ползвателката и е влязла в сила. За целта съдът се е позовал на т. 2 от писмо № 2176 от 11.12.2007 година от общината в качеството й на ответна страна по делото до административния съд. В нея е отразено, че в общината не е постъпвала жалба срещу цитираната заповед, от което следвало, че тя е влязла в сила. Твърдението е вярно само отчасти - дотолкова, доколкото заповедта за оценка от 1999 година не е обжалвана. В същото време обаче по административната преписка не е установено съобщаването на административния акт на неговите адресати. Такива са от една страна ползвателката, по чиято инициатива е започнала цялата процедура на трансформация по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и от друга страна са наследниците на бившата собственичка на имота. Нещо повече - в самата заповед бланкетно е вписано да се съобщи, но не са конкретизирани с имена и адреси лицата, по отношение на които следва да се извърши съобщаването. Фактът на надлежно съобщаване се установява от административния орган с представяне на писмени данни за датата на връчване на административния акт. Такива по отношение на заповед за оценка от 1999 година няма нито по административната преписка, нито по делото. Самият жалбоподател се е опитал да установи връчването на заповедта на ползвателката с косвени доказателства. За целта с молба от 18.03.2008 година е представил две заповеди за утвърждаване на оценката по отношение на трети лица за спора с твърдението, че те са от същото землище и веднага са заплатили определената им сума. С косвените доказателства обаче е недопустимо да се установи същественият факт на уведомяване на ползвателката за издадената оценителна заповед и съответно изпълнението от страна на общината на императивното задължение по § 62, ал. 5 ПМС 456/1997 година. Прави впечатление, че към заявлението й за оценяване от 8.06.2007 година тя е приложила само заповедта на кмета от 1998 година по § 62, ал. 3, но не и заповед по по § 62, ал. 4. Отделно от това оценителната заповед не е била съобщена и на наследниците на бившата собственичка. Поради това административният акт не е влязъл в сила и не се ползвал със стабилитет към 2007 година. Поради това за административния орган не съществува законова пречка той да бъде отменен и вместо него да се издаде нов. Ето защо оспорената заповед досежно разпореждането й в т. 1 от нея не е незаконосъобразна. Тя не е незаконосъобразна и във втората й част, в която е одобрена оценката на имота. Законова предпоставка за нейното изготвяне е наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. В конкретния случай тя е налице. Вярно е, че в регистъра към плана, като собственик на новообразуван имот № 701.1460 е вписана ползвателката без да е извършено плащането на стойността на имота по реда на § 62, ал. 6 ПМС 456/1997 година. В същото време е безспорно установено, че планът на новообразуваните имоти в тази му част е влязъл в сила. Поради това той е породил и законовите последици - да се оцени новообразуваният имот, да се заплати и тогава да се пристъпи към издаване на заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Самата стойност на оценката също е правилно определена, което се установява от допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза. Поради това подадената срещу заповедта жалба се явява неоснователна. Несъобразяването от страна на съда на тези фактически и правни обстоятелства е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът за законосъобразността на административния акт подлежи на решаване по същество с отхвърляне на подадената срещу него жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение