Решение № 2211 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Н., с адрес в гр. Варна, против решение 20347/17.10.2024 г., постановено по адм. дело 3972/2024 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН -01 -362/2021 от 30.12.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно постановено при съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалното право, иска отмяната му, отмяна на решението на КЗЛД, връщане на преписката на КЗЛД за ново разглеждане със задължителни указания за прилагане на закона и налагане глоба или имуществена санкция. Ответникът по касационна жалба КЗЛД, представлявана от председателя си, в писмено становище, иска оставяне на решението в сила, прави евентуално възражение по размера на разноските на касационния жалбоподател, в случай, че се претендират такива. Ответникът по касационна жалба УМБАЛ Света Марина ЕАД, гр. Варна, не взима становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него от Н. решение на КЗЛД, постановено в производство по реда на чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) вр. чл.77, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. С диспозитива на решението на КЗЛД е обявена жалба с рег. ППН -01 -362 от 29.04.2021 г., подадена от Н. А. Н. срещу УМБАЛ Света Марина ЕАД за неоснователна. В мотивите на решението на КЗЛД е прието, че УМБАЛ Света Марина ЕАД е лечебно заведение по смисъла на чл.8 от Закона за лечебните заведения обработва лични данни за пациентите и има качеството на администратор на лични данни. Болницата е обработила и личните данни на Н. във връзка с настаняването на последния в [заличен текст]. С писмо от Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) от 16.02.2021 г. от болницата е изискана информация и документация за нуждите на извършвана проверка по преписка с рег. 328600 2311/2021 г. по описа на ГДНП, прокурорска преписка 11/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура и в изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор и по конкретно: за периода от 01. 01. 2018 г. до момента дали е лекувано и води ли се на отчет Н. А. Н. и с каква диагноза и медицинска документация, с която разполага лечебното заведение. В отговор болницата на 26.02.2021 г. е информирала ГДНП, че Н. е настаняван еднократно за изготвяна на стационарна съдебно психиатрична експертиза по разпореждане на ВРС, с период на хоспитализация 07.05.2020 г. 03.06.2020 г. с диагноза: [заличен текст]. В отговора на болницата е посочено, че с решение 699/20.05.2020 г. на ВРС е постановено задължително лечение в [заличен текст] за срок от три месеца и е изпратено един брой заверено копие на епикриза от хоспитализацията. КЗЛД е изложила мотиви, че обработката на личните данни ат болницата по повод запитването на ГДНП е съобразена с чл.5, пар.1, буква а от Регламент (ЕС) 2016/679 и правното основание е по чл.6, пар.1, буква д за обикновената категория лични данни и чл.9, пар.2, буква ж за специалната категория лични данни от същия Регламент. За да отхвърли жалбата на Н., АССГ е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.10 ЗЗЛД, в предвидената от закона писмена форма, същото съдържа необходимите реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АССГ е изложил доводи, че обработването на личните данни на Н. от болницата като администратор на лични данни правилно е преценено за законосъобразно в съответствие с цитираните от КЗЛД разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679. Конкретните правни основания, на които са изискани личните данни на Н. от болницата са чл.145, ал.1, т.1 ЗСВ и чл.4 ЗМВР. Решението на АССГ е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че само при образувано досъдебно производство и по реда на НПК разследващите органи могат да поискат предоставяне на лични данни от администратор на лични данни. Законосъобразни са мотивите на АССГ, че при прокурорска проверка прокурорът разполага с правомощието по чл.145, ал.1, т.1 ЗСВ да изисква документи и сведения, включително и такива, съдържащи лични данни. Съгласно чл.4 ЗМВР болницата е била длъжна да предостави поисканите и сведения и документи от полицейски орган, позоваващ се на указанията на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка, без да има правна възможност да иска съответното прокурорско постановление, каквито твърдения формулира касаторът. Болницата е обработила личните данни на Н. на правно основание в съответствие с разпоредбата на чл. чл.5, пар.1, буква а от Регламент (ЕС) 2016/679, като ги е предоставила на полицейски орган, позововащ се в официален документ на възложени му действия по разследването. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение