Решение № 97 от 9.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5127/2014 г.

Решение № 97 от 9.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5127/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К.. срещу решение № 1041 от 26.05.14 г. по в. гр. дело № 2768/13 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.05.13 г. по гр. дело № 446/08 г. на Окръжен съд - Кюстендил. С него е отхвърлено искането на комисията по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) против Г. К. Й., [фирма], представлявано от Г. Й., М. И. Е. - Й., А. К. А., Н. Г. Й., В. Г. Й. чрез законния й представител М. Е. - Й. за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 439 879.07 лв. С определение № 1456 от 16.12.14 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 7/2013 г. от 30.06.14 г. по т. дело № 7/13 г. на ОСГК. Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, необходимо е да има връзка/пряка или косвена/между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)и придобиване на имуществото от извършителя на престъплението. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за отнемане на имущество по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) - не е установено наличието на връзка между престъпната дейност, за която е осъден ответника Г. Й. и придобитото имущество, чието отнемане се иска по реда на образуваното производство, поради което не е обсъдил доказателствата, установяващи доходите и разходите на ответниците. Прието е още, че е установен принос на ответницата М. Е. в придобиването на имуществото, включващо се в съпружеската имуществена общност на бившите съпрузи Г. и М. Й., който принос не се изразява в личен труд, грижи за децата и работа в домакинството, а в предоставяне на средства от законен източник, което изключва отнемане на това имущество в полза на държавата на основание чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил доказателствата, установяващи доходите и разходите на ответниците, което е довело до необоснован извод, че не е установена връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на Й.. По отношение на бившата съпруга М. Е. - Й. счита, че не са доказани доходите й от трудови и други правоотношения, които да обосновават нейния принос в закупуването на процесните имоти, представляващи СИО. Ответниците по жалбата Г. К. Й., [фирма] с управител Г. К. Й., М. И. Е. - Й., Н. Г. Й. и В. Г. Й. чрез адв. К. Р. молят въззивното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че касационната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационните оплаквания и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Установено е по делото, че ответникът Г. К. Й. по нохд № 40/98 г. на ОС -Пловдив по споразумение с Пловдивската окръжна прокуратура от 16.12.04 г. се е признал за виновен в престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209 НК, както и на основание чл. 212а ал. 1, т. 3 вр. с чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за извършено деяние в периода от 26.11.92 г. до 22.06.93 г., при условията на чл. 23, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 НК, както и по нохд № 454/05 г. на ОС-Кюстендил, също приключило със споразумение от 26.05.05 г. за извършено деяние през периода м. 01- м. 12.93 г. по чл. 211, ал. 1 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК. О. му за посочените престъпления, визирани в разпоредбата на чл. 3 ЗОПДИПППД(отм.), са първата от трите необходими кумулативни предпоставки по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.)за успешното провеждане на иска по чл. 28 от закона. Установено е още, че през проверявания период 1.01.1981 г. -31.12.2006 г. ответниците са придобили и отчуждили имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД (отм.) - надхвърля 60 000 лв, или 400 М.. В нарушение на закона е прието, че не е установена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, нито че може да се формира основателно предположение за такава връзка, без да са обсъдени събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Като се има предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, за да се направи заключение за връзка между извършените от ответника Й. престъпления, които по вид генерират парични средства/ усложнена и продължена престъпна дейност с цел да набави за себе си имотна облага/, и придобитото от него и семейството му имущество на значителна стойност, следва да се извърши преценка за доходите им, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, както и начина на придобиване/сделка, придобивна давност, строителство и др./Това не направено от въззивния съд, който е счел, че не следва да обсъжда доказателствата за доходите и разходите на ответниците, които били противоречиви. Не са изложени мотиви защо не е кредитирано второто допълнително заключение на вещото лице С. Ч., което установява значителна отрицателна разлика в М., което обосновава извод за основателно предположение за връзка между престъпната дейност на Й. и придобиването на имущество. По принцип правилни са изводите на въззивния съд, че ако липсва принос на единия съпруг, то и имуществото не е в режим на съпружеска имуществена общност, а лично на единия от съпрузите. Нормата на чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг или това е личното имущество на извършителя. Като резултат, щом имуществото е придобито в условията на съпружеско имущество /без оборен принос от съпруга/, то не може да бъде отнемано по закона, нито да се трансформира в идеална част. В конкретния случай обаче следва да се извърши преценка на доказателствата, установяващи приноса на бившата съпруга на Й. - М. Е. Й., през времетраене на брака им от 1.06.82 г. до 10.06.96 г., в придобиване на общото имущество, в т. ч. и на съдебното решение от 25.10.96 г. по гр. дело № 877/96 г. на Дупнишкия районен съд, с което на М. Е. е определен по-голям дял в размер на 17/20 ид. части от придобитото по време на брака й имущество, наред с останалите доказателства по делото, вкл. и съдебно-икономическата експертиза, а при нужда да бъде допусната и изслушана и допълнителна такава. Липсата на конкретна преценка на фактите и връзката между тях от значение за приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), води до неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.