Решение № 4559 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2020 г.

Решение № 4559 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от министъра на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника му главен юрисконсулт В. Н., срещу решение № 220 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 186/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, с която по жалба на Е. Д. е отменена негова заповед № РД 46-139/28.02.2018 г., в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 г. са останали недопустими 0, 64 ха площи от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1 и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. В частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на Е. Д. против същата заповед, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 г. са останали недопустими 0, 35 ха площи от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1; 0, 09 ха площи от парцел с идентификатор № 67338-101-11-1 и 0, 18 ха площи от парцел с идентификатор № 46694-29-6-1 решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Е. Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение, в оспорената му част, е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството, в което е постановено оспореното понастоящем съдебно решение, е второ по ред, след като с решение № 13103/04.10.2019 г. постановено по адм. дело № 5938/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение е отменена по жалба на Е. Д. заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали: 0, 99 ха от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1; 0, 09 ха от парцел с идентификатор № 67338-101-11-1 и 0, 18 ха от парцел с идентификатор № 46694-29-6-1 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, а в останалата част жалбата на Е. Д. е отхвърлена, като неоснователна. С решение № 2445/17.02.2020 г. постановено по адм. дело № 13454/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е отменено решение № 13103/04.10.2019 г. постановено по адм. дело № 5938/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, в частта, в която е отменена заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С определение № 3170/27.02.2020 г. постановено по адм. дело № 2225/2020 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Административен съд – Сливен. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Сливен е заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, обн. ДВ, бр. 82 от 2006 г. (Наредба № 105 от 2006 г.) Със заповедта е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), като е оспорена в частта, с която извън него са останали недопустими 0, 99 ха площи от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1, 0, 09 ха площи от парцел с идентификатор № 67338-101-11-1, както и 0, 18 ха площи от парцел с идентификатор № 46694-29-6-1. За района, в който попадат заявените за подпомагане процесни парцели, за кампания 2017 г. обновяването на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" е извършено чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2017 г., отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и областните и общински структури на Министерство на земеделието, храните и горите, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед №РД 46-428 от 13.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. С обжалваната част от решението, по жалба на Е. Д. е отменена заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2017 г. са останали недопустими 0, 64 ха площи от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1, в землището на с. Гавраилово, община Сливен и е върната преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част, с която жалбата е частично отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си в оспорената част, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по арг. на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени процесната заповед, относно площите от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1, в землището на с. Гавраилово, община Сливен, целият със заявена площ от 1, 70 ха, съдът е приел, че е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че в тази част са били налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/2015 г., Наредбата). Съдът е приел, че от заключението по приетата по делото съдебна инженерно-техническа експертиза, се опровергават констатациите на административния орган, обективирани в протокол №SLV-1-KK-12287 от 30.09.2017 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с Гавраилово, община Сливен, извършена на 22.09.2017 г., по отношение на ФБ 14275 - 225, в границите на който се намира парцел с идентификатор № 14275-225-1-1. В протокола от теренна проверка, в графата "Метод" е записано, че проверката е извършена чрез визуален метод, в графата "Корекции" е отбелязано: "Във ФБ няма ДПП", а в графа "Причини за недопустимост" е отбелязано: "чл. 2, ал. 1, т. 1 – площта е природно непригодна за земеделска дейност (вкл. недостъпна), заета от недопустими елементи". За да отмени заповедта в тази част, съдът се е позовал на заключението на вещото лице по делото, съгласно което във физическия блок, съответно процесния парцел е налице допустима за подпомагане площ в размер на 0, 64 ха (разликата между приетата от административния орган недопустимост от 1, 48 ха и установената 0, 84 ха в производството пред административния съд), част от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. С оглед приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата съдебна инженерно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – инженер, Административен съд - Сливен е достигнал до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед, в отменената й част. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е установил всички релеванти за спора фактически обстоятелства, при което е констатирал основания за изключване от допустимите за подпомагане части от площи от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1, в землището на с. Гавраилово, община Сливен, в размер от 0, 35 ха и допустимост за подпомагане по отношение на частта от 0, 64 ха от парцела. Обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебна инженерно - техническа експертиза, като е приел, че същото е компетентно изготвено, с оглед обема на информацията послужила за изготвянето му. Съдът е приел, че констатациите на вещото лице опровергават констатациите в изготвения протокол №SLV-1-KK-12287 от 30.09.2017 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на с. Гавраилово, община Сливен, извършена на 22.09.2017 г., по отношение на ФБ 14275 -225, в границите на който се намира парцел с идентификатор № 14275-225-1-1. При различие между установеното от експерта при специализираната теренна проверка и заключението на вещото лице, правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се даде вяра на заключението на вещото лице, тъй като в приложения протокол от извършената теренна проверка липсва измерване на площта на парцела чрез GPS, в същия не се сочат и какви са конкретните причини за недопустимост за подпомагане, а по отношение на ФБ 14275 -225, в границите на който се намира парцел с идентификатор № 14275-225-1-1 са приложени общо четири броя снимки, от които не може да се направи извод за цялостното му състояние. За да определи спорните части от парцела като земеделски площи, експертът е разчел цифрова ортофотокарта (ЦОФК), използвал е и данни от Google Earth Pro, които могат да послужат за ориентир за състоянието на заявените за подпомагане площи. Освен това, правилно решаващият съд е посочил, че обстоятелството, че в парцела има дървета и храсти само по себе си не е основание да бъде приет за недопустим за подпомагане. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г., допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар, с височина над 0, 5 м, за клек и хвойна, независимо от височината, които са с мозаечно разположение; 2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като в конкретния случай не е установено процесният парцел да не отговаря на изискванията, тъй като по отношение на същия липсва подобно измерване и установяване относно цитираните елементи. Изложените в отказа мотиви са, че процесните площи са изобщо недопустими за подпомагане като неземеделски площи по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата - природно непригодни за земеделска дейност, включително недостъпни, заети от недопустими елементи, което още веднъж следва да се подчертае категорично е опровергано, както от техническата експертиза при първото разглеждане на делото, така и от назначената от Административен съд - Сливен експертиза. За да отмени заповедта в посочената част, съдът правилно се е позовал на заключението на вещото лице по делото, определящо площта като земеделска по предназначение, т. е. принципно допустима за подпомагане. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице по назначената съдебна инженерно-техническа експертиза за наличие на допустими за подпомагане части от площи от парцел с идентификатор № 14275-225-1-1, в землището на с. Гавраилово, община Сливен, в размер от 0, 64 ха относно цитираните констатации. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид другите констатации на вещото лице, че в процесната площ не са извършвани минималните дейности по чл. 6, ал. 1 от Наредба, а именно подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти, т. е. че същата е недопустима за подпомагане. Оспорената заповед не съдържа мотиви относно съответствието на процесната площ с изискванията на Наредба № 2/2015 г. относно критериите за допустимост, като е недопустимо мотивирането на акта с тези обстоятелства да бъде направено едва във фазата на съдебното производство, чрез констатации на вещо лице, които на практика дописват административния акт. Мотивите за отказа са, че заявените за подпомагане площи са неземеделски, а не че същите не отговарят на някои от изискванията на Наредбата. Площите са земеделски, съответно оспорения акт в процесната част е необоснован и несъответен на материалния закон и правилно е отменен от съда. Възражението следва да бъде отхвърлено. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваната част от съдебно решение е валидна, допустима, обоснована и постановена в съответствие с материалния закон. Ответникът по касация не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,