Решение № 15316 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2019 г.

Решение № 15316 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 743/4.12.2018 г. постановено по адм. дело № 909/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Първата касационна жалба е подадена от Я. Коцев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София за разликата над присъдения размер от 900 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 4000 лв. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението в оспорената част поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по първата касационна жалба – Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН) в представено по делото становище, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, оспорва жалбата на Я. Коцев като неоснователна и счита решението в оспорената от него част за правилно и законосъобразно. Моли решението в оспорената от него част като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание касаторът по тази касационна жалба – Я. Коцев не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител по делото адв. Стоянов е постъпила писмена защита, в която поддържа касационната жалба, позовава се на практика на ЕСПЧ и не възразява да се даде ход на делото. Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуалния си представител юрк. Чолаков, с която се обжалва съдебното решение, в частта му, с която е осъдена ГДИН да заплати на Я. Коцев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 лв., причинени му от действия и бездействия на администрацията на Затвор Пазарджик, през време на престоя му в затвора от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му от ГДИН част, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Редовно призован за съдебно заседание касаторът по тази жалба не се явява и не се представлява. В представено по делото становище, чрез процесуалния си представител юрк. Василева подържа доводите изложени в касационната жалба, не възразява да се даде ход на делото по същество, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на ГДИН – Я. Коцев не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Я. Коцев и за частична основателност на касационната жалба на ГДИН, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, поради което решението в тази част е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административен съд – Пазарджик е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Я. Коцев от [населено място] срещу ГДИН за причинени неимуществени вреди за сумата от 900 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 4000 лв., както и законната лихва върху тази сума. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания). При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел за безспорно, че през почти деветмесечния му престой в Затвора Пазарджик, а именно от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г. ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, поради изключително лошите битови условия в килиите, в които е бил настанен, което представлява нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 284 от ЗИНЗС, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 900 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 4000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, по силата на който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС. Това е така, защото основният спор по делото въпросът е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от лошите битови условия в Затвора Пазарджик. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания безспорно се установява, че в процесния период от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г. касаторът Я. Коцев е бил подложен на нечовешко и унизително отношение съгласно чл. 3 от ЕКЗПЧ. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата касационна инстанция, както се посочи по-горе. По делото са събрани и представени доказателства за реално претърпени от касатора неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на лошите битови условия в Затвора Пазарджик. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. Правилно съдът е приел в мотивите на съдебното решение, позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, че в случая е достатъчно да се установи самият факт на нечовешкото и унизително отношение, за да се приеме, че касаторът е претърпял действително вреди, без да е необходимо да се установява настъпването на конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционния съд сума за обезщетение в размер на 900 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Ето защо касационната жалба, подадена от ГДИН е неоснователна, тъй като правилно и обосновано е прието от административния съд, че на касатора Я. Коцев следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия от служители на затворническата администрация на Затвора Пазарджик в размер на 900 лв. Неоснователна е и касационната жалба на Я. Коцев, в частта за разликата на присъдения размер на обезщетението от 900 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 4000 лв. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил всички доказателства и подробно се е мотивирал, че присъдената сума е съобразена с обезщетенията присъждани от ЕСПЧ. Ето защо касационната жалба на Я. Коцев се явява неоснователна, решението като правилно и обосновано в оспорената с тази касационна жалба част следва да се остави в сила. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ГДИН е неоснователно, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която е идентична с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател Я. Коцев не се дължат по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,