Решение № 1123 от 1.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Иванов, с адрес за призоваване в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 1431/07.03.2022 г. по адм. дело 7172/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЧР - 11 -1016/06.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело". Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, че решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон, навежда доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта или връщане делото на АС. В касационната жалба се съдържа евентуално искане за иницииране на тълкувателно решение по въпроса "Има ли разлика в третирането на държавни служители от общ и административен съд, а и от работници по КТ при прилагане на разпоредбите на т.1, ал.1, чл.83 ГПК във връзка с чл.126 ЗДСЛ, чл.239 КТ, буква "в", чл.5 ЗДТ, а и ал.2, чл.83 ГПК?", както и искане за присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", в писмен отговор и съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. По делото е постъпила и частна жалба от А. Иванов, чрез процесуален представител срещу определение 5182/29.06.2022 г. по същото дело, с което е допълнено определение 3643/09.05.2022 г. по адм. дело 7172/2021 г. на АССГ, като оставя без разглеждане молбата на А. Иванов, в частта, с която се иска да бъде освободен от заплащането на разноски. Ответникът по частна жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело, не взима становище по нея. По делото е депозиран писмен отговор на л.28, в който са развити съображения по друго определение по друго дело на ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С оспорената пред АССГ заповед, издадена на основание чл.12, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с А. Иванов на длъжност "главен експерт" във Военен клуб - Пловдив в отдел "Военни клубове" в Териториална дирекция - Пловдив в Главна дирекция "Военно - почивно дело и военни клубове" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", считано от датата на връчване на заповедта. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и има изискуемите реквизити, не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения в производството по издаването й. Заповедта е съобразена с приложимото материално право и посоченото в нея правно основание - члл.12, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), тъй като Иванов е назначен на длъжността със заповед от 02.03.2021 г., като назначаването е първо по ред на държавна служба, и до прекратяване на служебното правоотношение е изтекъл срок - по - кратък от едногодишния изпитателен срок, предвиден в закона, в който органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Направеното искане за иницииране на тълкувателно решение от тричленния състав на ВАС е недопустимо, тъй като касационното производство пред ВАС е уредено изцяло в АПК, тричленните състави на ВАС не разполагат с подобно правомощие и разпоредбата на чл.292 ГПК не е субсидиарно приложима. Искането следва да бъде оставено без разглеждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. АССГ не е допуснал твърдените съществени процесуални нарушения, състоящи се според касатора в недопускане на своевременно поискани от него, относими към спора доказателства, тъй като видно от протокола на откритото съдебно заседание на 17.11.2021 г. жалбоподателят двукратно е заявил, че няма други доказателствени искания - на лист 106, страница 2 и лист 107, страница 1, като преди определението за даване ход по същество е заявил, че няма други доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Аналогични изявления е направил и процесуалният му представител в съдебното заседание на 09.02.2022 г., проведено след отмяна на определението за даване на ход по същество от 17.11.2021 г. Липсва своевременно оспорване на доказателствата за компетентност на издателя на заповедта в заседанията, в които са приети, нито е поискано откриване на производство по оспорването им, поради което за съда не е имало причина да не кредитира представения и приет по делото трудов договор РД -27 -82/08.06.2021 г., с който Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната, е възложило на И. Кожухаров да изпълнява длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", считано от 09.06.2021 г. или в едноседмичен срок от подписването, с определен срок - до завръщане на титуляра В. Стоянов. Представени са доказателства за съгласуване на назначаването от 07.06.2021 г. с министър - председателя, както и заповед на министъра на отбраната РД - 27 - 81/07.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В. Стоянов от същата длъжност, също съгласувана с министър - председателя на 07.06.2021 г., считано от датата на връчване на заповедта, както и доказателства за връчването й на 26.07.2021 г. От изложеното следва, че на 06.07.2021 г. длъжността се е изпълнявала от И. Кожухаров, подписал оспорената заповед. Обосноваността на този извод не се променя и от представената от ответника по касация във връзка с твърденията в касационната жалба заповед 994/23.04.2021 г., издадена от изпълнителния директор В. Стоянов, с която, считано от 26.04.2021 г. да завръщането му, е бил заместван от заместник - изпълнителния директор, която е относима към предходена назначаването на И. Кожухаров и издаването на оспорената заповед период. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите за частична липса на мотиви, тъй като АССГ е обсъдил всички относими към спора факти. Правилни са доводите, че заповедта съдържа изискуемите реквизити, доколкото съгласно чл.108, ал.1 АПК изискуемото от специалния закон съдържание е правното основание, дължимите обезщетения и придобития ранг, като в чл.108, ал.2 ЗДСл е посочено, че в хипотезата на чл.12, ал.4 ЗДСл служителят не запазва ранга си и издателят на заповедта е спазил тези разпоредби. Липсва и твърдяното от касатора нарушение на материалното право. В съответствие с нормата на закона са мотивите на АССГ относно наличието на предпоставките на чл.12, ал.1 ЗДСл, цитирани по - горе, както и обстоятелството, че е преценката е по целесъобразност, предвид нормата на специалния закон, цитирано по - горе не се нуждае от мотивиране. Срокът за изпитване е законодателно уреден в полза на органа по назначаването и целта на закона е в този срок последният да може да извърши преценка по целесъобразност дали да продължи съществуването на служебното правотоношение на назначения за пръв път на държавна служба или да го прекрати. Предвид изложеното оспорената заповед е съобразена и с целта на закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Мотивите на АССГ, че правомощията на съдията - докладчик от първата инстанция за администриране на касационната жалба са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.213а АПК и съгласно чл.213а, ал.3 АПК е компетентен да се произнесе единствено по искане за освобождаване от държавна такса, но не и по искане за освобождаване от разноски, кореспондира със законовата норма. Неоснователни са оплакванията на касатора, че е следвало да приложи ГПК по вече изложените съображения, че главата за касационното производство в АПК урежда изцяло и по различен начин касационното производство пред ВАС и ГПК в частта за касационното производство не е субсидиарно приложим. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касационния и частен жалбоподател Иванов. На Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение