Решение № 1284 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2017 г.

Решение № 1284 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Михайлова, уточнена с "допълнителна касационна жалба" от 08.06.2017 г., срещу решение № 355 от 2.05.2017 г., постановено по адм. дело № 58/2017 г. по описа на Административен съд – С. област (АССО), трети състав, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 260 от 30.06.2016 г. по преписка № 442/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен състав. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по приложимостта на правото на Европейския съюз (ЕС), тъй като още в жалбата си пред КЗД същата е твърдяла дискриминиране по признака "социален произход" посредством ограничаване на възможностите й за реализиране на пазара на труда, дискриминация осъществена от Агенцията по заетостта. Съдът не е обсъдил доводът, че КЗД не се е произнесла по осъщественото неравно третиране по признака "социален произход" по смисъла на чл. 21 от Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата). Твърди се съществено нарушение на производствените правила, тъй като съдът не е уважил искането й за събиране на относими за спора доказателства, не й е дал изрични указания на основание чл. 171, ал. 4 от АПК за кои обстоятелства от значение за спора следва да представи доказателства, както и е отказал да се отведе от разглеждане на спора. Твърди се нарушаване на правото й на защита, тъй като КЗД е допуснала подмяна на първоначално конституираните страни. Относно приложението на материалния закон се оспорва изводът за липса на установяване на дискриминация по защитените признаци "лично положение" и "обществено положение", непознаване на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Иска отмяна на съдебното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Не претендира разноски. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Анчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Атенцията по заетостта, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждние. Ответната страна - Министерството на труда и социалната политика, представлявано от министъра на труда и социалната политика, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Тодорова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски за касацонното поизводство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е небрагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба на Р. Михайлова от 18.11.2014 г. за осъществена спрямо нея дискриминация по признаците "лично положение" и "обществено положение" от страна на Агенция по заетостта. След изрично указание от КЗД за уточнение на жалбата, жалбоподателката с жалба от 05.12.2014 г. е изложила допълнителни съображения, като е допълнила, че дискриминация е осъществена и от страна на Министерство на труда и социалните грижи (МТСГ). Жалбоподателката е заявила, че е кандидатствала с проектно предложение рег. № ESF-1203-18-08012 с наименование "Магазин за платове и помощни шивашки материали" по процедура BG051 РО001-1.2.03 "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност" Компонент 2, сесия 5, обявена от Агенцията по заетостта, което предложение не е одобрено. Възраженията й против оценяването на проектното предложение, поради неспазване на изискванията на закона и исканията й за повторно оценяване и одобряване на предложението са отхвърлени, поради което твърди по-неблагоприятно третиране спрямо други трима конкретно посочени кандидати, чиито предложения са изготвени от жалбоподателката, в качеството й на ръководител на проект и са одобрени. На следващо място в жалбите се твърди, че жалбоподателката е подала заявление за обучение за придобиване на квалификация по част от професията по специалност "Оперативно счетоводство" по проект "ПРОфесионално обучение и МОтивация за учене и труд с цел постигане на ПРИгодност и заетост" (ПРО-МО-ПРИ) в клоновете на ДП "Българо-германски център за професионално обучение", но не е включена в групите, с което е ограничена възможността й за професионално развитие. На трето място твърди, че в продължение на повече от две години от Бюрото по труда - филиал гр. Р. не са й предложили реално работно място по специалността й, с което е ограничана възможността й за реализация на пазара на труда, с което също е поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите регистрирани безработни. С разпореждане № 1024 от 11.12.2014 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 442/2014 г. и е определен състав за разглеждането й. Изискани са становища от Агенцията по заетостта, МТСП и директора на "Бюро по труда" - филиал гр. Р.. Установено е, че жалбоподателката е регистрирана в Бюро по труда – филиал Радомир на 09.05.2011 г., като е със завършено висше образование по специалността "Маркетинг" с професионална квалификация "Икономист". Придобитият й трудов стаж е като учител - нередовен преподавател по английски език. На 13.08.2014 г. Михайлова е подала заявление за обучение за придобиване на квалификация по част от професията по специалност "Оперативно счетоводство" по проект ПРО-МО-ПРИ, но не е включена в това обучение поради изчерпване на средствата на Дирекция "Бюро по труда" – гр. П.. Другият мотив за отказ да бъде включена в обучението е, че не попада и сред целевите групи, към които е насочена дейността по проекта: безработни младежи до 29 г.; безработни над 50 годишна възраст; безработни с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация, в т. ч. безработни с ниско образование; неактивни лица, в т. ч. обезкуражени лица; хора с увреждания. По отношение отхвърленото проектното предложение "Магазин за платове и помощни шивашки материали" по процедура BG051 РО001-1.2.03 "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност", от страна на МТСП е посочено, че процедурите в рамките на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се реализират в съответствие с правилата в Постановление № 121 на МС от 31.05.2007 г. В случая, оценителният процес е протекъл в съответствие с нормативната уредба, като съгласно ПМС № 121 не е предвидена нормативна възможност за Управляващия орган (УО) да измени или отмени решението за одобряване на оценителния доклад и предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, издаден от ръководителя на договарящия орган (ДО). В този смисъл са и доводите в писмо от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, от което е установено, че проектното предложение е оценено от двама независими един от друг оценители, като членовете на оценителните комисии са подписали декларации за безпристрастност и поверителност. Безспорно също така е установено от признание на жалбоподателката, че не е оспорила по съдебен ред актът, с който е отхвърлено проектното й предложение. От представените с преписката протоколи, съдът е установил, че КЗД е провела открити заседания, за които страните са били надлежно призовани и са направили искания, сответно са събраните исканите доказателства, както и е дадена възможност за излагане на съображения по същество и за депозиране на заключителни писмени становища. При така установените данни, КЗД е приела за установено, че жалбоподателката е подала заявление да бъде включена в обучение по посочената специалност, но тъй като същата има завършено висше образование, притежава по-висока степен на квалификация от тази, която би получила след завършване на курса по обучение, не е отговаряла на условията за включване в проекта. Прието е също така, че на 15.12.2011 г. е подала заявление за включване в изработване на бизнес-план по проект "П. за предприемчивите българи" и се е възползвала от услугата. На 22.02.2013 г. е подала заявление за кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност" Компонент 2, като към заявлението е приложила проекта си "Магазин за платове и помощни шивашки материали". Оценителната комисия е извършила оценяване на проектното предложение и кандидатът е бил уведомен за резултатите от извършената оценка. Посочени са конкретният брой точки по всеки раздел, дадени от всеки един от двамата независими оценители. Жалбоподателката е поискала допълнителни разяснения във връзка с отхвърленото предложение, като Агенцията по заетостта писмено й е отговорила. КЗД е приела за неоснователно оплакването за проявено спрямо нея, в качеството й на ръководител на проект, неравно третиране, изразяващо се в присъждане на необосновано по-малък брой точки на нейното проектно предложение, в сравнение с броя точки, присъдени на други проектни предложения. Комисията е изложила съображения, че са дадените на жалбоподателката оценки по всеки раздел са обосновани и не е доказано твърдението й, че липсват мотиви за поставените оценки/ брой точки. Освен това жалбоподателката не е изяснила какво включват посочените от нея признаци "лично положение" и "обществено положение", във връзка с които твърди осъществена спрямо нея дискриминация. Проектът й е оценен при еднакви критерии с останалите кандидати. За неоснователно е прието и второто оплакване за допусната дискриминация във връзка с това, че не била включена в обучение по проект "П.-М.-П.", като КЗД е приела, че към момента на подаване на заявлението средствата за обучение до края на текущата - 2014 г. са били изчерпани, а наред с това също не е посочен признак, поради който не е допусната до обучение и е реализирано дискриминационното поведение. Не е установено друго безработно лице, при подобни обстоятелства и сходно на нейното положение, да е било включено в обучението. Не на последно място, жалбоподателката не попада в целевите групи от лица, към които е насочен проектът. Отхвърлена е и претенцията й срещу Бюрото по труда – гр. Р., тъй като на жалбоподателката са давани препоръки и са й осъществявани срещи с работодатели. Бюрото по труда не е предложило две свободни работни места по специалността на жалбоподателката, тъй като местоработата е в гр. П., а същата е заявила, че не желае да пътува. В обобщение КЗД е приела, че не е нарушено правото за равни условия за достъп за професия и са били осигурени равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните със закон права на жалбоподателката. Първоинстанционният съд е възприел фактическите и правни установявания на КЗД и е счел постановеното решение за правилно. След анализ на доказателствения материал, решаващият състав е приел, че оспореното решение на КЗД, постановено в специалното производство по ЗЗД, е издадено от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като КЗД е извършила пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДск. правило за разпределение на доказателствената тежест. Страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Фактите са безспорно установени. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Постановеното решение на КЗД, съдът е приел, че съответства и на материалния закон. Не е установено наличието на неравно третиране на жалбоподателката с оглед някой/някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., който е присъщ за нея в сравнение с други лица подали проектни предложения, заявили участие в обучение или на които са предлагани работни места от Бюрата по труда в гр. П. и филиала в гр. Р.. Съдът е изложил подробни съображения относно тълкуването и прилагането на относимата нормативна уредба на вътрешното и международното право, като е изяснил точно, ясно и обосновано всички елементи от фактическия състав на пряката и непряката дискриминация съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Първоинстанционният съд е посочил, че предмет на производството по обжалване на решението на КЗД за установяване на извършена дискриминация не може да бъде законосъобразността на определени действия/бездействия на административните органи относно оценяването на проектното предложение, което е стабилен административен акт, като преценката за законосъобразност на същото може да бъде осъществено в друго производство по общия ред на Административнопроцесуалния кодекс. В тази връзка е отхвърлил доводите на жалбоподателката за констатиран по друга сходна схема субективен оценителен процес и нарушаване на изискванията на равнопоставеност на кандидатите по отделните оценителни сесии. По същите съображения като неотносими към процесния спор е отхвърлил и възраженията, свързани с одитни доклади на Сметната палата по предходни схеми, в които са дените препоръки относно обективността на оценяването. Освен това съдът е посочил, че е правилен изводът на КЗД, че жалбоподателката не е обосновала какво се включва, според нея, в заявените в жалбата й пред специализирания орган признаци "лично положение" и "обществено положение", които следва да са свързани с конкретни твърдяни факти, като разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр посочва разпределението на доказателствената тежест, като в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и установени. Съдът е отхвърлил и възраженията относно приложението на правото на ЕС, като е посочил, че цитираната практиката на Съда на ЕС е неотносима и не обосновава наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По тези съображения е приел жалбата против решението на КЗД за неоснователна и я е отхвърлил. Решението на Административен съд – С.-област е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – "лично положение" и "обществено положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признаците лично и обществено положение. Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитените признаци "лично положение" и "обществено положение" нямат еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В този смисъл решение № 8105 от 8.06.2011 г., постановено по адм. д. № 8708/2010 г. на ВАС, VII отделение, решение по адм. дело № 4932/2017 г. на ВАС, V отделение, решение по адм. дело № 1660/2017 г. на ВАС, V отделение. В настоящия случай жалбоподателката не е посочила факти за белези, свързани с личното или общественото й положение, които да са довели до субективно оценяване на проектното й предложение, както и до невключването й в обучение или предлагане на подходящи работни места. Липсват факти, който да бъдат подложени на проверката би ли получила жалбоподателката друго оценяване на предложението, включване в обучение или предложения за работа от бюрото по труда, ако не притежаваше сочен белег, свързан с личното или общественото й положение? Нито един белег на личността на жалбоподателката не е посочен, за да бъде установено съдържанието на белезите лично и обществено положение, съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателката, който да я отличава от останалите кандидати с проектни предложения, или за обучение по описаните оперативни програми, или регистрирани като безработни при предлагане на работа, който да изпълна съдържанието на признаците "лично положение" и "обществено положение" не може да се установи неравно третиране. Изводите на КЗД и първоинстанционният съд в този смисъл са обосновани и в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба за игнориране от съда на приложимото право на ЕС. В. е свързано с искане за приложение на чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), съгласно който текст: 1. забранена е всяка форма на дискриминация, основавана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; 2. В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданство. Хартата на основните права на ЕС е създадена като механизъм, чрез който да се създаде възможност за предварителна и самостоятелна проверка от СЕС за съответствие на законодателството и политиките на ЕС с основните права. Това е специфичен правен акт, който с приемането на договора от Лисабон от 1.12.2009 г. влезе в пряко действие, съгласно член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Хартата има характер на източник на първичното право. С оглед този й характер, същата е с ограничено приложение до институциите и органите на ЕС, а относно приложението на правото на ЕС и до държавите - членки. Посоченото изрично е предвидено в чл. 51 от Хартата, съгласно който: "Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъла те зачитат правата, следват принципите и насърчават техното прилагане в съответствие със своите компетентции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза. 2. Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, и не променя компетенциите и задачите, определени в договорите". Съгласно чл. 52, определящ обхвата и тълкуването на правата и принципите на Хартата - т. 5 "Разпоредбите на Хартата, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза при упражняване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на тези актове". Целите на тези норми са ясно очертани, като чрез тях се определя границата на приложното поле на Хартата и това на националното законодателство. В случая не може да се говори за защитен признак "социално положение", както твърди жалбоподателката, позовавайки се на Хартата, тъй като същата няма директно приложение. Защитените признаци са ясно посочени в националното законодателство - ЗЗДискр., като необсъждайки и непроизнасяйки се по признака "социално положение" КЗД, както и първоинстанционният съд не са допуснали нарушение. Не е налице и съществено нарушение на процесуалните правила чрез отказа на председателя на състава на АССО да се отведе от разглеждане на делото. В искането на жалбоподателката за отвод не са посочени никави обстоятелства, които да обосновават някое от основанията по чл. 22, т. 1-6 от ГПК, субсидиално приложим на основание чл. 144 от АПК. Произнасянето на съда по исканията за доказателства е негово задължение, като преценката му за относимост или не на искани доказателства не може да се счете за обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата безпристрастност. Също така изложените съображения на съда в мотивите на съдебното решение, във връзка със становищата на страните, техните твърдения, както и цитираната от тях практика на ЕСПЧ и съда на СЕС, също не обоснова основание за отвод. Правното мнение на съда подлежи на преценка за законосъобразност, но не нарушава изискванията на процесуалния закон за обективност и безпристрастност. Не е налице нарушение относно разпределението на доказателствената тежест, както се твърди в касационната жалба. По принцип е вярно, посоченото в жалбата, че в антидискриминационното законодателство и практика е въведен принцип на прехвърляне на тежестта на доказване, за разлика от общото правило всяка страна да носи доказателствената тежест да докаже фактите, които претендира и от които чепри благоприятни последици. Посоченото правило, закрепено в чл. 9 от ЗЗДискр. предвижда да се приемат за установени факти, които жалбоподателят докаже с непълно доказване, т. е. когато създаде не пълно убеждение, а само предположение за вероятно осъществяване на дискриминация, докато ответникът не обори това предположение. Посоченото установяване prima facie е допустимо чрез косвени доказателства - индиции, презумпции и т. н., но в случая изначално липсва посочване от жалбоподателката на това кои нейни присъщи белези на личността са довели до твърдяното дискриминационно поведение. Съдът в съответствие с изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК е разпределил с нарочно разпореждане доказателствената тежест, съобразно принципа по чл. 9 от ЗЗДискр., поради което не е налице нарушение. Освен това от събраните доказателства непротиворечиво е установена липса на неравно третиране при оценяване на проектното й предложение. Представеното решение на Договарящия орган, с което е одобрен оценителния доклад на Управляващия орган, установява, че всички кандидати са оценени при еднакво приложени критерии, като има значителен брой други отхвърлени предложения. Не е предвидена нормативно възможност за преразглеждане на оценката и допълнително класиране на предложенето на Михайлова, каквото искане е предявила пред компетентните органи на МТСП. По същия начин Агенцията по заетостта е извършила подбор на безработни лица за включване в обучение в рамките на утвърдения бюджет и по нормативно разписани критерии в методика, предвиждаща включване по целеви групи. Критериите са еднакво приложени. Аналогични са и действията на служителите от Бюрото по труда - филиал гр. Р. Същите са съобразени със заявените от жалбоподателката желания за месторабота, която не налага пътуване, като липсва неравно третиране. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения, както и такива установени при служебната проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото са основателни претенциите за разноски за юрисконсултско възнаграждение, заявени своевременно от процесуалните представители на Комисията за защита от дискриминация и Атенцията по заетостта. Същите на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъдат определени на по 100 лева, като се осъди Р. Михайлова да ги заплати в полза на КЗД и Агенцията по заетостта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,