Решение № 3580 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Г., чрез процесуалния му представител адв. С. Н., против решение 2083/26 юни 2024 г., постановено по адм. д. 641/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 6841/22 юни 2023 г., постановено по адм. д. 11213/2022 г. на ВАС е отменено решение 725/28 април 2022 г., постановено по адм. д. 1042/2020 г. на Административен съд Благоевград и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата на Б. Г. Г. е против заповед АБ-78/12 ноември 2020 г. на кмета на Община Сандански, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен ПУП План за регулация и застрояване за изменение на действащ ПУП, одобрен със заповед АБ-136/29 юни 2009 г. на кмета на Община Сандански за урегулирани поземлени имоти 159035а /ПИ 65334.159.68/ и 159035б /ПИ 65334.159.67 в местността Хано , Промишлена зона, землището на гр. Сандански, според приложената графична част, като се образува нов УПИ 65334.159.68; 65334.159.67 /имот с проектен идентификатор 65334.159.24 с отреждане за Тир паркинг, мотел и автосервиз в зона Оо, с предвидено ниско свободно застрояване при плътност до 60 % и коефициент на интензивност до 1.5 при спазване сервитута на изградената инфраструктура в границите на имота канал. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Сандански и Провенс ЕООД разноски. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е преразказал подробно и обстоятелствено фактическата обстановка по делото, без обаче да изложи мотивирани правни изводи. Вместо такива е преразказано съдържанието на приложимите правни норми и е направена констатация, че заповедта е законосъобразна. Обосновка на волята си съдът не е положил усилия да направи. На осн. чл. 227, ал. 1 АПК настоящият съд следва да се произнесе с окончателно решение. От данните по делото е видно, че с решение 0Д-04/03 април 2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при ОДЗ Благоевград, на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ, е променено предназначението на земеделска земя, собственост на физически и юридически лица, за нуждите на собствениците променя предназначението на 2 872 кв. м. земеделска земя от V-та категория, поливна, собственост на И. К. и Л. Б., за изграждане на обект Промишлени помещения и офиси в имот 159035, м. Хано , землището на гр. Сандански, при граници, съгласно приложена скица и влязъл в сила ПУП. По делото са били представени и разрешение за строеж 193/03 ноември 2009 г., с което е разрешено изграждане на цех за производство на дограма в УПИ 159035б, м. Хано , който имот е образуван след разделянето на имот 159035 на две УПИ - УПИ 159035а и УПИ 159035б, по силата на заповед АБ-136/29 юни 2009 г. на кмета на Община Сандански, презаверено на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ на 01 август 2012 г. и на 29 юли 2015 г., както и протокол 26/09 май 2016 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, предмет на посоченото разрешение за строеж. От събраните по делото доказателства, включително и от четирите експертизи, едната от които тройна, приети по делото, се установява, че до момента не е започнало и не е реализирано изграждането на обекта по издаденото строително разрешение 193/03 ноември 2009 г. на главния архитект на Община Сандански, с което е разрешено изграждането на цех за производство на дограма. Настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд не се е съобразил с дадените в мотивите указания дали в случая не е приложима разпоредбата на § 27, ал. 3, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на 3033 (ДВ, бр.39 от 2011 г., изм.-ДВ, бр.22 / 2012 г., в сила от 24.05.2011 г.). По делото не са представени доказателства за това, че са изпълнени условията, поставени в § 27, ал. 3, т. 2 ПЗР на 3033. По делото не е възлагана и изготвяна техническа експертиза, която да изследва налице ли са условията, поставени в § 27, ал. 3, т. 2 ПЗР на 3033. В резултат на изтичане на срока на приложение на § 27, ал. 3, т. 2 ПЗР на 3033 и прекратяване на валидността на разрешение за строеж 193/03 ноември 2009 г. и на протокол 26/09 май 2016 г. на 29 юли 2020 г., и поради факта, че няма издадени и реализирани други разрешения за процесните имоти, на основание чл. 24, ал. 5, т. 3 3033, считано от 29 юли 2020 г. е загубило валидност и решение ОД-04/03 април 2009 г. по чл. 24, ал. 2 3033, с което решение е променено предназначението на 2 872 кв.м. земеделска земя за имот 159035, м. Хано , землище гр. Сандански, тоест, считано от 29 юли 2020 г. е бил възстановен земеделският статут на процесните имоти. Неправилно съдът е приел, че представеното по делото разрешение за строеж 193/03 ноември 2009 г. е валидно и е породило желаните последици. От събраните по делото доказателства е видно, че това разрешение за строеж е загубило окончателно своето правно действие на 29 юли 2020 г. съгласно чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не може да бъде отново презаверявано след тази дата, съгласно нормата на чл. 153, ал. 4, ал. 5 и ал. 9 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си Административен съд Благоевград не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по приобщените като доказателства СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на грешни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ и като е отхвърлил жалбата решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции, в общ размер на 7210 лева, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав