Решение № 6524 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Билд 2006 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от В. В. и Знамената ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Р. А. П., чрез пълномощника им адв. Б. Жеков, срещу Решение 1815 от 20.12.2023 год., постановено по адм. дело 1260/2023 год. по описа на Административен съд - Варна с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се иска отмяната му и уважаването на исковите претенции до пълния предявен размер. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Димова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, а. 1 АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Производството пред първостепенния съд е образувано по исковата молба на Тодор Билд 2006 ЕООД и Знамената ЕООД срещу Община Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която претендират ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер: по 375 000 евро за всяко едно от дружествата - ищци, представляващи пазарната стойност на недвижими имоти, които дружествата нямало да получат в собственост по прекратен договор сключен на 09.08.2019 год. за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, както и 561 000 евро пропуснати ползи по предварителен договор за наем от 20.09.2019 год. по иска на Знамената ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от обезщетенията във връзка с прекратения договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 09.08.2019 год., новиран със спогодба от 10.08.2020 год., считано от 10.08.2020 год. и присъждане на законна лихва във връзка с договора за наем, считано от 15.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на главния архитект на Община Варна да завери влязло в сила разрешение за строеж, установено с Решение 5290/26.04.2021 год., постановено по адм. д. 122/2021 год. по описа на Върховен административен съд. С обжалваното решение съдът е приел така предявеният иск за неоснователен и недоказан, тъй като ищците не са установили наличие на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да бъдат налице в условията на кумулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата - отсъства предпоставката пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на административния орган и настъпилите за търговските дружества вреди. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. За да постанови своето решение, Административен съд Варна е разгледал предявеният иск по ЗОДОВ, но е приел, че ищците не са доказали в цялост предпоставките на закона за уважаване на тази претенция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на общината, ищецът трябва да докаже наличието на всички предпоставки, посочени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отсъствието на която и да е от тях води до отхвърляне на иска. Безспорно в случая е наличието на установено незаконосъобразно бездействие, изразяващо се във възникнало и неизпълнено задължение от страна на издателя на Разрешение за строеж 66/05.05.2020 год. да го връчи на Знамената ЕООД и на Тодор Билд 2006 ЕООД, удостоверено със заверка от издалия го административен орган, че е влязло в сила. Видно от доказателствата по делото, ищцовите дружества са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1758 (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин шестдесет и три, точка, хиляда седемстотин петдесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 92/14.10.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК; на 05.05.2020 год., при наличие на одобрен архитектурен проект, Главният архитект на община Варна е издал Разрешение за строеж 66, с което на ищците е разрешено извършването на строителство на Апарт - хотел в имота им. Съобщението за издаденото разрешение за строеж е било връчено на ищците на 11.05.2020 год. и на същата дата е било връчено и на РДНСК Варна. В срока за обжалването не са постъпвали жалби, разрешението не е отменено по реда на служебния контрол, то е влязло в сила на 26.05.2020 год. Със Заявление АУ036131ВН/01.06.2020 год. ищците са поискали да получат разрешението за строеж, което Главният архитект е длъжен да завери с датата на влизането му в сила. Въпреки това си задължение, както и да го връчи незабавно на възложителите, а безспорно разрешението е влязло в сила на 26.05.2020 год., Главният архитект не е изпълнил това си задължение, вменено му от закона. Поради неправомерното бездействие на Главния архитект да завери за влизането му в сила и да връчи на възложителите разрешението за строеж, с искова молба вх. 6540/15.06.2020 год. ищците са сезирали Администратинен съд - гр. Варна с иск по чл. 256 АПК за осъждането на Главния архитект на община Варна да изпълни незабавно задължението си да завери разрешението за строеж за влизането му в сила и до го връчи на възложителите. С окончателно решение 5290/26.04.2021 год. на Върховния административен съд-Второ отделение, постановено по адм. дело 122/21 год., Главният архитект на община Варна е осъден в 7-дневен срок от постановяването му да връчи на ищците Разрешение за строеж 66/05.05.2020 год., удостоверено със заверка от издалия го административен орган, че е влязло в сила. Незаконосъобразното бездействие на административния орган в случая вече е било установено с влязло в сила осъдително решение по иска на ищците по чл. 256 АПК, поради което в настоящото производство следва да се приеме за установено по чл. 204, ал. 4 от АПК въз основа на влязлото в сила решение по силата на 297 ГПК във връзка с чл. 144 ГПК. Разрешението за строеж е влязло в сила на 26.05.2020 год., поради което за ищците е възникнало задължението им по договора с инвеститора - строител, да му осигурят предпоставки за започване на работа, следвало е да се пристъпи към учредяване на право на строеж и изпълнение на договора в цялост. На 28.04.2021 год. Главният архитект на община Варна е заверил за влизането му в сила и е връчил разрешението за строеж на ищците. При сравнението на датите е видно, че бездействието е продължило единадесет месеца, тъй като Главният архитект на Община Варна е бил осъден да прекрати бездействието си. При заверката, обаче, той е посочил за дата на влизането му в сила 28.04.2021 год., като се е позовал на съдебното решение, с което е осъден да завери разрешението и да го връчи на собствениците. Това обстоятелство не отразява действителното влизане на Разрешението в сила, тъй като то не е било обжалвано и с изтичане на срока, същото е влязло в сила. Осъдителното решение за връчване няма общо с влизане на акта в сила, тъй като е било налице незаконосъобразно бездействие. След като разрешението за строеж е било влязло в сила, то е следвало да бъде предадено на собствениците на имота. Тези обстоятелства не са оспорени от ответника по иска и следва да се приемат за безспорни, още повече, че има влязло в сила съдебно решение, чийто мотиви са задължителни с оглед на обвързващата им сила. На 09.08.2019 год. между ищците като съсобственици на имота и Александрид" ООД, ЕИК 103060719, като предприемач е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на идеални части от право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда и въвеждането й в експлоатация. Този договор е сключен при наличие на изработен и одобрен идеен проект за сградата, която да бъде построена в имота на ищците, а именно - Апарт - хотел, находящ се в УПИ XXVIII-1758, т. 6 по плана на [жк], град Варна. Съгласно с клаузите на този договор ищците са договорили да учредят право на строеж в полза на Предприемача, който след построяването на сградата да получи обекти и застроени площи, равняващи се на не повече от 60 % от общата разгъната застроена площ от бъдещата сграда. Срещу учреденото право на строеж Предприемачът е следвало да поеме задължение да построи цялата сграда и да я въведе в експлоатация, а ищците да получат като насрещна престация 40% от общата разгъната застроена площ от бъдещата сграда. С чл. 8 от договора собствениците са поели задължение към Предприемача да му учредят правото на строеж в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на разрешението за строеж, а с чл. 12 от договора са се задължили да осигурят на Предприемача възможност за изпълнение на задължението му за строителство на сградата, като му предадат одобрените проекти и влязлото в сила разрешение за строеж в 7-дневен срок от влизане на разрешението за строеж в сила. Изпълнението на това задължение страните са поставили като съществено условие както за учредяване на правото на строеж по чл. 8, така и за изпълнението на задълженията на Предприемача за строителството на сградата по чл. 13 от договора. С чл. 23 от договора страните са договорили в случай на разваляне на предварителния и/или окончателния договор за учредяване на право на строеж поради неизпълнение на задълженията на някоя от страните, че неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 750 000 /седемстотин и петдесет хиляди/ евро. След като разрешението за строеж е влязло в сила на 26.05.2020 год., на основание чл. 12 от договора ищците е следвало да го предадат на предприемача ведно с одобрените проекти, а след това в срок до 25.06.2020 год. страните да пристъпят към учредяване на правото на строеж по чл. 8 от договора. Ищците са били поставени от бездействието на Главния архитект в пълно неизпълнение на задължението си по чл. 12 от договора, тъй като не са могли да предадат на предприемача влязлото в сила разрешение и така да му осигурят възможност за изпълнение на задълженията му за строителство. Поради неизпълнението на задължението им за осигуряване на начало за изпълнение на строителство, не е било изпълнено и условието за учредяване на правото на строеж в едномесечния срок от датата на влизане в сила на разрешението за строеж. Неизпълнението по чл. 12 и чл. 8 от договора от страна на ищците е довело до това, че предприемачът е имал потестативното право да развали договора и да ангажира отговорността им за заплащане на неустойка по чл. 23 от договора в размер на 750 000 евро. Видно от постигнатата спогодбата за новация, между страните е сключен договор от 10.08.2020 год., с който са се съгласили по същество да новират договора помежду си в смисъл да прекратят по взаимно съгласие действието на договора от 09.08.2019 год., а същевременно срещу тази отстъпка от страна на Предприемача да се намали размера на договореното за собствениците обезщетение от 40% на 32% от общата разгъната застроена площ на сградата, с което, считано от датата на спогодбата страните да сложат в действие помежду си нов договор. Свидетелските показания уточняват датите, на които са сключени договорите. Показанията на свидетелите следва да се ценят с оглед на всички обстоятелства и най - вече не могат да се приемат като доказателства за опровергаване на диспозитивното съдържание на договора. По изцяло новирания договор между страните от датата на спогодбата за новация - 10.08.2020 год., сключен при посочените по - горе съществени и променени параметри на обезщетението, неизпълнението, съответно дължимостта на неустойките и/или условията за разваляне на договора е договорено при така стеклите се обстоятелства да не се отнася до това, че собствениците не са могли да се снабдят с влязлото в сила разрешение за строеж в предвидения по договора от 09.08.2019 год. седмодневен срок след влизането му в сила. След като разрешението за строеж е било заверено и връчено на собствениците на имота в края на април 2021 год., то ведно с одобрените проекти е предадено на предприемача и с договор по нот. акт вх. per. 15466, акт пор. N2 140, том XL, дело 8980/21 год. ищците са учредили право на строеж на предприемача, съгласно условията на новирания договор при новите параметри на обезщетението, което получават. С отстъпката по отношение на обезщетението ищците са постигнали насрещна отстъпка договорът да не се разваля поради тяхното неизпълнение и така да не се ангажира възникналата тяхна отговорност за заплащане на неустойка в размер на 750 000 евро. Съществено с оглед на причинната връзка между бездействието на Главния архитект и причинените вреди е да се съобрази, че неправомерното причиняване на неизпълнение по договор води след себе си автоматично до възникване на потестативното право на изправната страна /в случая предприемача по договора/, да развали договора, както и да претендира дължимата неустойка, която, при това, между търговски дружества, не може да се намалява. Поради това, новацията при тези обстоятелства е действие, което ищците, полагайки дължимата грижа, са извършили с оглед на намаляване на щетите. Това ищците са постигнали чрез преговори и запазване на договора с предприемача. Със запазването на договора се реализира по - голямата част от първоначално уговореното в полза на ищците /32 % от общо договорени първоначално 40 % от общата РЗП на сградата/; отпадане на задължението на ищците за заплащане на голяма неустойка в размер на 750 000 евро; отпадане изцяло на задължението на собствениците да заплащат неустойката по чл. 23 от договора, както и прекратително условие по отношение на действието на договора в случай на продължило повече от една година от спогодбата нататък бездействие на Главния архитект. 3а да се започне законно разрешеното строителство, разрешението трябва да бъде заверено и връчено на лицата, на които е разрешено строителството. Обоснована е пряката причинна връзка между бездействието на Главния архитект и неблагоприятното въздействие върху договорните отношения на собствениците с трети лица, създадени във връзка, а и с предмет извършване на строителството на бъдещата сграда. Съдът е допуснал противоречие с материалния закон - чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като вредите са пряко и непосредствено причинени от виновното бездействие на Главния архитект при изпълнение на задължението му да завери за влизането му в сила и да предаде влязлото в сила разрешение за строеж на собствениците на имота, за да могат те да упражняват правата си и да изпълнят задължението си да предоставят същото това разрешение за строеж на строителя, за да започне работа и за да изпълнят условието да се пристъпи към учредяване на право на строеж между страните по договора. Решението противоречи и на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ относно извода, че увреждането ищците сами виновно са си причинили, като са поели задължение по предварителен договор да предоставят на строителя влязлото в сила разрешение за строеж, за да започне изпълнението на договора за строителство. Изводите, че ищците сами са си причинили увреждането, противоречи на съдържанието на договора за строителството, от който се установява, че след като разрешението за строеж е влязло в сила на 26.05.2020 год., на основание чл. 12 от договора ищците е следвало да го предадат на Предприемача /става въпрос да му предадат физически самия документ/, ведно с одобрените проекти, а след това в срок до 25.06.2020 год. страните да пристъпят към учредяване на правото на строеж по чл. 8 от договора. Извода, че ищците със своите действия и неспазване на разпоредбите на ЗУТ са допуснали забавянето на процедурата по издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрени и съгласувани идейни проекти." и следващият от това окончателен извод, че вредоносните последици за ищците не са настъпили поради незаконосъобразното бездействие на административния орган, а са настъпили вследствие на неспазване от тяхна страна на разписаните правила в разпоредбите на ЗУТ.", са необосновани. Относно решението в частта му за отхвърляне на исковете за вредите на двете дружества в заявен размер от по 375 000 евро за двете дружества във връзка с предварителния договор за строителство от 09.08.2019 год. - вреди, причинени единствено от незаконосъобразното бездействие на Главния архитект да завери за влизането му в сила и да предаде на собствениците влязлото в сила на 26.05.2020 год. Разрешение за строеж, издадено на 05.05.2020 год. и съобщено на страните на 11.05.2020 год., а не както е посочил погрешно съдът на 08.05.2020 год. След като разрешението за строеж е влязло в сила на 26.05.2020 год., на основание чл. 12 от договора ищците е следвало да го предадат на предприемача ведно с одобрените проекти, а след това в срок до 25.06.2020 год. страните да пристъпят към учредяване на правото на строеж по чл. 8 от договора. Твърдението по исковата молба в тази насока е, че ищците не са имали каквото и да било основание, нито поначало би могло да се очаква, че е възможно административният орган просто да не им предава влязлото в сила разрешение за строеж. Тъкмо поради това не е можело да се очаква от ищците, че при налично влязло в сила разрешение за строеж е изобщо възможно да бъдат поставени в положение на неизпълнение по договора, както и да се ангажира отговорността им за заплащане на неустойката по чл. 23 от договора в размер общо на 750 000 /седемстотин и петдесет хиляди/ евро. Съдът, не е констатирал наличието на съществената клауза на чл. 24 от предварителния договор, съдържаща прекратително условие по отношение на действието на договора, тъй като с тази клауза Страните изрично декларират и се съгласяват, че при неиздаване на разрешение за строеж за сградата, която да бъде изградена в имота в срок до една година, считано от датата на подписване на настоящия договор, същият се прекратява, освен в случай на изрично писмено съгласие между страните за продължаване на действието му. В случай на прекратяване на настоящия договор при условията по предходното изречение - неиздадено до 09.08.2020 год. разрешение за строеж, никоя от страните не дължи на другата страна каквато и да било неустойка, в това число неустойката по чл.23, ал.1 от настоящия договор и/или обезщетение за вреди." В случая са налице категорични данни, че това условие не е налице предвид издаването на разрешението за строеж на 05.05.2020 година и връчване на съобщението за него на 11.05.2020 година. Поради изложеното, необосновани са изводите на съда, че Ищците безотговорно и доброволно са обвързали изпълнението на своето задължение по предварителния договор, като са го поставили в зависимост от действието на трето лице, което е компетентно да издаде разрешение за строеж и да удостовери влизането му в сила." което налагало извод, че причинно - следствената връзка между незаконосъобразното бездействие на Главния архитект на община Варна и настъпилият вредоносен резултат е опосредена от облигационните договорни отношения между ищците и предприемача, поради което вредата е настъпила поради изключителната вина на пострадалите по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ", са необоснован. При така установените факти, настоящата инстанция приема, че е налице тежко увреждане на ищците в първоначалното производство, които са били поставени в невъзможност да изпълнят вече сключени договори за предоставяне на строително разрешение и започване на строителството. Това забавяне пък влече след себе си последващо неизпълнение на поети вече задължения. Следва да се приеме за неоснователно възражението, че ищците сами са се е поставили в ситуация на настъпване на едно бъдещо несигурно събитие, както и че договорите са съставени за целите на процеса. Следва да се приеме, че е налице настъпила реална вреда от пропуснати ползи, изразяваща се в неполучаване на уговореното първоначално обезщетение от строителя на дружеството - жалбоподател. Ако бяха приведени в изпълнение първоначално сключените договори, то дружеството е щяло да получи приходи от размера на първоначално уговореното обезщетение. За да се формира размера на присъденото обезщетение, следва да се вземе предвид изчислената разлика в уговореното първоначално и в последствие обезщетение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищците са се справили с доказателствената тежест, поради което е установено наличието на всички елементи от състава на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ за издадения от ДНСК незаконосъобразен акт. Между страните не се спори относно наличието на незаконосъобразно бездействие на главния архитект на общината, установено и пъ съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, който формира първия елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Спорът е съсредоточен върху възникването на вредите и техния размер и причинната връзка между отмененото бездействие на главния архитект на община Варна и претендираните вреди. Съдът ще разгледа последователно доводите на касатора във връзка със спорните въпроси. Неоснователно е възражението, че пропуснати ползи по реда на ЗОДОВ не се обезщетяват. Ищцовите дружества са търговски субекти и като такива развиват търговска дейност, а строителството и обезщетяването на собствениците на терена е осъществявано като търговска дейност. Всяка търговска дейност по закон е свързана с възможността за получаване на търговска печалба, като това е и целта и смисъла за развиване на търговска дейност. 3ащитата на правата по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, съгласно постоянната практика и утвърдени стандарти на защитата на притежанията, установени от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, включва и възможността за обезщетяване на пропуснатите ползи. Това е изрично посочено и в решението по делото С. срещу България. В тази връзка следва да се посочи § 84 и следв. от решението на ЕСПЧ от 19.01.2017г. по делото С. срещу България. Тезата, че по реда на ЗОДОВ не се обезщетяват пропуснати ползи, не почива на действащата нормативна уредба и е в противоречие с практиката както на ЕСПЧ, така и на Съда на Европейския съюз. Това изрично е посочено и в цитираното решение - в дело, разглеждащо степента и вида на отговорността на държавите за нарушения на правото на Европейската общност от техните институции, Съдът на Европейския съюз приема, че правило, изключващо искове за пропуснати ползи, не е съвместимо с общностното право (вж. решението от 3 март 1996 г. по делото Brasserie du Pкcheur SA v. Federal Republic of Germany, С-46/93 и С-48/93, EU:C:1996:79). Съдът на Европейския съюз конкретно констатира, че изключването изцяло на пропуснатите ползи от вредата, която подлежи на обезщетяване, не може да бъде допустимо в случай на нарушение на общностното право. Всъщност специално по отношение на икономическите и търговските спорове такова изключване изцяло на пропуснатите ползи е от естество да направи невъзможно обезщетяването на вредата. Неоснователни са доводите, че обезщетението неправилно е базирано на нереализираните договори за обезщетение. Тези нереализирани приходи се измерват на база уговорена цена за същия обект. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на дружествата е пропуснат. Недоказани в процеса са твърденията, че договорите за обезщетение са съставени за целите на процеса. Действително, договорите са частни диспозитивни документи. Като такива, те не се ползват с материална доказателствена сила и затова правилно съдът не е открил производство по тяхното оспорване, съгласно чл. 193 и следв. ГПК. Това оспорване има за цел да премахне именно материалната доказателствена сила на писмените доказателства, с каквато частните диспозитивни документи не разполагат. Обстоятелството, че договорите за обезщетение са частни документи не отнема качеството им на писмени доказателства по смисъла на ГПК. Автентичността на тези документи не е оспорена. Съгласно чл. 180 ГПК те представляват доказателство за сторените в тях волеизявления, а последните са насочени именно към създаването на правоотношения. Именно във връзка с твърдяната привидност на договорите биха подлежали на обсъждане и въпросите за размера на договорената цена. Едно съществено разминаване между пазарната цена и тази, посочена в наемните договори, би могло да е индиция за привидност, но както се посочи, то не може да бъде преценено от административния съд преюдициално в производството по ЗОДОВ. Правилно периодът на обезщетението обхваща периода, за който са сключени договорите. Правилна е преценката на съда за причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия на общината. При положение, че строителството е следвало да започне съгласно одобрени строителни книжа и в последвалите съдебни решения изрично е посочено, че към заявлението за издаване на разрешение са представени всички необходими документи, дружествата са имали легитимни правни очаквания, че обектът ще бъде признат за годен за ползване в предвидените кратки процесуални срокове. Тези очаквания и свързаните с тях планове за осъществяване на търговска дейност са нормални в условията на правова държава. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за сума в размер на 200 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Основателно е искането на касационните жалбоподатели за присъждане на направените по делото разноски в размер на 60000 лв. по приложен списък и доказателства за заплащане. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение