Решение № 4790 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2013 г.

Решение № 4790 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от "КМК" ЕООД, с. Факея, Община Средец, обл. Бургас за отмяна на определение № 3346/20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 2625/2012 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, ХVI състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да се произнесе по заявление УИН 02/240610/593748 от 13.05.2010 г., оставено в сила с Определение № 14371/15.11.2012 г. по адм. дело № 10801/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение. В искането се твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на горепосоченото определение поради откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Излага, че приложените към искането писма от Заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и от управителя на дружеството към 2010 г. сочат, че причината административният орган да не се произнесе по депозираното от "КМК" ЕООД заявление по мярка 214 - "Агроекологични плащания" за кампания 2009 г. е обжалването на АУПВД № 01-2600/5023 от 21.07.2010 г. Счита, че с оглед многогодишният ангажимент по визираната мярка и оспорването на уведомителното писмо, с което е отказано заплащане на подпомагането за кампания 2009 г., решаващият състав по адм. дело № 2625/2012 г. е следвало да спре производството по същото до приключване на това по адм. дело № 2625/2012 г. Навежда и доводи, касаещи законосъобразността на оспорения мълчалив отказ и моли съда да отмени влязлото в сила определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по искането - Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, чрез процесуален пълномощник, с писмено възражение оспорва неговата основателност. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в искането доводи и приложените доказателствата, намира, че искането за отмяна е подадено в рамките на преклузните срокове по чл. 240 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "КМК" ЕООД срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по заявление на дружеството от 13.05.2010 г. За да постанови атакуваното прекратено определение решаващият състав е приел, че срокът по чл. 62, ал. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за издаване на индивидуален административен акт, който е във формата на уведомително писмо по чл. 62, ал. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е изтекъл на 7.09.2010 г. От този момент е започнал да тече срокът за обжалване по чл. 149, ал. 2 от АПК, но в неговите рамки жалбоподателят не е упражнил правото си на жалба, поради което депозираното на 6.02.2012 г. оспорване е просрочено. Така изложените мотиви сочат, че определението, чиято отмяна се иска, не е основано на доказателства, касаещи законосъобразността на оспорения мълчалив отказ, поради което посочената от молителя кореспонденция с ДФ - Земеделие, РА от 2010 г. и 2011 г. е ирелевантна при осъществената преценка за спазването на преклузивния срок за оспорване на атакувания мълчалив отказ. Приложените писма не са от значение за осъществената от съда преценка за просрочие, поради което и не се субсумират в заявеното в искането за отмяна основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Същевременно, наведените доводи във връзка с незаконосъобразността на първоначално оспорения мълчалив отказ не са предмет на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани, а евентуалното наличие на основание за спиране на производството пред АССГ не е сред предвидените в чл. 239 от АПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Гореизложеното мотивира настоящия петчленен състав да приеме, че поради неустановеност на заявеното основание по чл. 239, т. 1 от АПК, искането за отмяна, инициирало настоящото производство, се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия