Решение № 371 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 500/2012 г.

Решение № 371 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 500/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Л. К. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 403 от 3.02.2012 г. по гр. д. № 1427 от 2010 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, I-во отделение, с което е отменено въззивно решение № 351 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 836 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Л. К. Х. срещу Б. Р. П., С. Р. П. /С. Л./, Т. Р. С. и Ж. Р. П. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост на част с площ от 200 кв. м. от УПИ IX от кв. 34 по подробния устройствен план на [населено място], съответно от ПИ № 39459.502.282 по кадастралната карта на същото село, оцветена в жълт цвят и защрихована със зелен щрих на скица, приложена на лист 111 от гр. д. № 468 от 2007 г. на Районен съд-гр. Б. Към молбата за отмяна като нови доказателства са представени заповед № 990 от 21.08.1984 г. на Председателя на ИК на ОбНС [населено място] за одобряване на застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място] и удостоверение за наследници на К. К. В писмен отговор от 11.06.2011 г. и в писмени бележки от 26.09.2012 г. пълномощникът на ответника по молбата Т. Р. С. оспорва същата. Претендира за разноски. Останалите ответници по молбата за отмяна Б. Р. П., С. Р. П. /С. Л./ и Ж. Р. П. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай представеното към молбата за отмяна доказателство /заповед № 990 от 21.08.1984 г./ не е ново по смисъла на горепосочената разпоредба: Тази заповед е била издадена много преди завеждане на делото и молителката е знаела за съществуването й, тъй като по делото са представени копия от плана, одобрен със тази заповед /лист 33 и 34 от делото на РС/ и предвиденото с тази заповед изменение на регулационния план на [населено място] е било обсъждано в хода на делото и взето предвид от в. л. инж. И. Ж. в приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза /листове 100, 111, 176 и 177 от делото на районния съд/. При проявена от страна на молителката добросъвестност тази заповед би могла да бъде представена при инстанционното разглеждане на делото. Непредставянето й е пропуск на молителката, който не може да бъде отстранен в настоящото производство, тъй като производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не е способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постановени при непълнота на доказателствата, допусната в резултат на бездействие на страните. Второто представено към молбата за отмяна доказателство /удостоверение за наследници на К. Г. К., починал на 25.10.2003 г., титуляр по нотариален акт за замяна № 178 от 25.09.1980 г. и дарител по нотариален акт № 171 от 18.03.1994 г./ също не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като не е от значение за делото: Това удостоверение доказва, че молителката Л. Х. е наследник на К. Г. К.. Това обстоятелство обаче е без значение за изхода на спора по делото, тъй като по това дело Л. Х. е претендирала за собственост на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171 от 18.03.1994 г. и придобивна давност, а не на основание наследяване от К. К. Именно поради това и във влязлото в сила решение ВКС не се е произнасял по въпроса дали ищцата е наследник на К. К., а е отхвърлил иска за собственост само на предявените от ищцата две основания: договор за дарение, обективиран в нотариалния акт № 171 от 1994 г., поправен с нотариален акт № 18 от 1998 г. /като е приел, че спорните 200 кв. м. не са били предмет на сделката по горепосочения нотариален акт, поправен с нотариален акт № 18 от 1998 г./ и придобивна давност /като е приел, че спорната част попадала в бивш земеделски имот на наследодателя на ответниците по делото Руси Ж. П., поради което и на основание чл. 10, ал. 13, изр. 2 от ЗСПЗЗ ищцата не може да се позовава на придобивна давност за период преди решенията на поземлената комисия от 2004 г. и 2007 г., а от този момент до завеждане на делото не са изтекли необходимите съгласно чл. 79 от ЗС срокове за придобиване на спорните 200 кв. м. по давност/. Поради всичко гореизложено подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата Т. С. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 250 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия