Решение № 9139 от 11.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Строй 2016 ЕООД и М. Амушева срещу Решение 3760/10.07.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 14099/2019 г., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед РА-30-339/08.10.2018 г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община, нареждаща премахването като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на строеж Подпорна стена с Н~3,20-3,90м и L~30м, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1111.357 и ПИ с идентификатор 68134.1111.504, кв. 86, м. Смърдана, по плана на гр. София, поради извършването му без одобрени строителни книжа. Ответникът - директорът на Дирекция Общински строителен контрол при Столична община, чрез юрк. В. Личев, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е касационният довод за нарушение на формата на административния акт, изразяващо се в неяснота на определеното за премахване строителство. В заповедта и констативния акт, въз основа на който е издадена, недвусмислено е описана подпорна стена с височина на надземната част от 3,20-3,90 м и дължина около 30 м, с изготвено по констативния акт контролно заснемане и графично изображение на местоположението й, измерена в такива параметри и от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Фактическите установявания за извършените строително-монтажни дейности отговарят на легалната дефиниция за строеж, дадена в § 5, т. 38 ДРЗУТ. По делото не се спори, че за изградения обект липсва строително разрешение, изискуемо от чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Подпорните стени с височина от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, са шеста категория строежи. Като изградена в размери над предписаните в цитираната разпоредба, подпорната стена следва да се приеме за строеж от пета категория. Съответно налице са материалноправните предпоставки на упражненото правомощие по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да се разпореди премахването на строежа. Търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда. Предвид заявената от оспорващата Амушева година на изграждане на обекта - 2016 г., не е налице основание той да бъде признат за търпим и поради това неподлежащ на премахване, доколкото разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ са приложими само към строежи, изградени до 31 март 2001 г. Несподелимо е основното възражение в касационната жалба за незаконосъобразност на заповедта, тъй като премахването на подпорната стена би предизвикало свлачищни процеси, които ще нанесат вреди на засегнатите имоти. Според чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата на Столичния общински съвет за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, при необходимост от изготвяне на конструктивно становище или инвестиционен проект за поправяне, заздравяване или премахване, от одобряване на инвестиционен проект за укрепване на сградата, както и от друга документация, това изрично се посочва в протокол по Приложение 2 от наредбата (съдържащ предложение за начина на изпълнение на премахването). Т.е. нормативно са уредени гаранции за безопасното премахване на незаконния строеж. Поставеният проблем по същество е свързан с изпълнението на заповедта, а не с предпоставките за издаването й, които са предмет на съдебната проверка. Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при неосъществяването на условията той да бъде определен като търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му. Съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение