Решение № 578 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2719/2011 г.

Решение № 578 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2719/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния обвинител В. И. В. против присъда № 19/29.09.2011 г. по въззивно нчхд № 263/2011 г. на Врачанския окръжен съд, в която се поддържа, че е необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствените източници. Прави се искане за отмяна поради неправилност и незаконосъобразност. Подсъдимият М. Е. М., лично и чрез защитника си, оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че не са допуснати поддържаните в жалбата нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Врачанският районен съд с присъда № 49/12.04.2011 г. по нчхд № 1786/2010 г. признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 19.10.2010 г. в гр. Криводол казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител В. като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК. На основание чл. 78А, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Признал го за невинен и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 НК. Граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати разноски в съответния размер и държавна такса. Врачанският окръжен съд с присъда № 19/29.09.2011 г. по въззивно нчхд № 263/2011 г. отменил присъдата само в осъдителната й част като признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, а гражданският иск отхвърлил. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за оправдаване по предявеното обвинение по съображения за необоснованост и непълнота на доказателствата. Съдът е упражнил правомощията си по чл. 327 НПК във връзка с направените доказателствени искания и е допуснал разпит на свидетел за относими обстоятелства като е счел, че показанията ще имат значение за правилното решаване на делото. Въз основа на подробен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, включително и на този в проведеното въззивно съдебно следствие, е направил фактическите си изводи за поведението на страните при конкретната обстановка. Съпоставил е показанията на свидетелите и е отстранил противоречията между тях по начина, предписан в чл. 305, ал. 3 НПК и е изложил подробни съображения защо приема едни от доказателствените материали като ги е конкретизирал и за кои от относимите обстоятелства, както и защо отхвърля други. По този начин като съд по същество е изпълнил процесуалните си задължения да направи собствен анализ и оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Решението по своето съдържание отговоря на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Обстоятелството, че съдът не е кредитирал част от доказателствените материали не означава, че оправдателната присъда е основана на предположение. На внимателна оценка са подложени както установените доказателства за разобличаване на подсъдимия, така и тези, които го оправдават. Установеният подход, който въззивния съд е възприел за оценка на доказателствените материали, отговаря на процесуалните изисквания и съображенията му да приеме едни и да отхвърли други са правилни, поради което възраженията в жалбата са неоснователни. Решението да бъде оправдан подсъдимия е основано на данните за липсата на обективните и субективните признаци на престъплението и е взето по вътрешно убеждение, изградено по начина, предписан в чл. 14 НПК. Не подлежат на разглеждане поддържаните в жалбата доводи за необоснованост. Такова самостоятелно касационно основание не е предвидено в чл. 348 НПК. Фактическите положения, приети за установени от инстанцията по същество, не подлежат на касационен контрол защото това би означавало да се провери вътрешното убеждение по отношение на основния факт, което не е от предвидените правомощия. Предвид изложеното новата присъда като постановена при липсата на касационни основания от поддържаните следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение