Решение № 11289 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2015 г.

Решение № 11289 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Златко Николов Златев против решение № 8337 от 7.07.2015 г., постановено по адм. д. № 12571/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Златко Николов Златев против заповед № ЧР-05-117/28.02.2014 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж към датата на издаване на оспорената заповед в размер на 28 години, 8 месеца и 4 дни, от които общ осигурителен стаж във ведомствата по чл. 69 от КСО в размер на 23 години, 7 месеца и 25 дни. Към датата на издаване на заповедта разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО е изисквала 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените в ал. 2 закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи или изискването е за 18 години осигурителен стаж във ведомствата по чл. 69 от КСО. Правилото на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) регламентира, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Следователно като е приел, че по отношение на жалбоподателя са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед тричленният състав на Върховния административен съд, е постановил решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на оспорената заповед, тъй като същата била с двойно авторство. Този довод е обсъден от първоинстанционния съд и правилно е приет за неоснователен. Независимо от факта, че в заповедта като издател е посочен министъра на правосъдието, то в същата изрично е отбелязано, че е подписана от зам. министър Илия Ангелов, като по делото е приложена и заповед за заместване, издадена от министъра на правосъдието. Касаторът не твърди, че заповедта не е подписана от зам. министъра, изпълняващ функциите на министър. Неоснователни са и доводите, че заповедта е следвало да бъде издадена въз основа на ЗМВР, в сила от 27.06.2014 г. Към момента на издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 28.02.2014 г. е бил в сила отменения ЗМВР, а съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му или в случая това е ЗМВР, действал до 27.06.2014 г. Фактът, че поради ползване на отпуск по болест заповедта е връчена на служителя при действието на новия закон не обосновава приложение на материалноправните норми на същия спрямо постановения вече административен акт. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Противно на твърдяното от касатора съдът е обсъдил неговите доводи за незаконосъобразност на административния акт, които доводи отново са повторени в касационната жалба. Твърденията в касационната жалба, че не са изложени мотиви за съответствието на административния акт с материалния закон и с административнопроизводствените правила, са неоснователни. Съдът е изложил съображения, както за съответствието на заповедта с материалния закон, така и изрично е отбелязал, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително съдът не е изложил мотиви за съответствието на заповедта с целта на закона, но това нарушение не е съществено, тъй като такова несъответствие не е налице. Прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание е свързано с ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции. С Решение № 18/1997 г. по к. д. № 12/1997 г. е прието, че правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер, а подлежи на определени ограничения от обективен и субективен характер. В случая законодателят е предвидил този ред на пенсиониране, а също и по-ниска пределна възраст за работа в МВР именно като такива ограничения с оглед спецификата на работата на служителите в МВР. Следва да се отбележи и че в ЗМВР в последната му редакция в чл. 226, ал. 1, т. 13 е предвидена аналогична редакция с тази на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.). Следователно оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Златко Николов Златев да заплати на министерството на правосъдието сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,